- Мартина, присъствахте на NAMM Show в САЩ, каква бе ролята ви там?
- Вече близо седем години имам честта да съм представител на българския китарен бранд “Кремона”. Именно това беше причината да бъда за поредна година част от най-големия музикантски форум в света, който се провежда в Лос Анджелис. Демонстрирах вълшебния звук и качество на “Кремона”.
- Какво е усещането да сте част от събитие в такъв мащаб?
- Неописуемо е да си част от нещо толкова голямо и около теб да се разхождат музиканти като самия Стиви Уондър, с който имах честта и да се снимам тази година. Истината е, че това е истинска сбъдната мечта за мен - да пея и свиря на подобна публика и най-вече да покажем една прекрасна и качествена българска продукция. След подобно събитие се прибираш не само вдъхновен, но и си сверил часовника къде точно се намираш спрямо собствените си възможности.
- Срещнахте ли други световни любимци?
- Тъй като не за пръв път гостувам на това шоу, съм имала възможността да се срещам с изключителни хора като Стив Лукатър, китарист на група Тото, също така споменах преди малко и великия Стиви Уондър, Стинг, Джон Петручи от Dream Theater, Пол Гилбърт, Стив Морс - Deep Purple.
- А с кого искате да излезете на една сцена?
- Обожавам толкова много артисти! Вероятно бих била безумно развълнувана да пея заедно с Марая Кери, Ричард Маркс, Стинг…
- Споделихте, че “най-доброто предстои” – какво значи това и в професионален, и в личен план?
- Вярвам, че предстоят само хубави неща оттук насетне във всеки план. При мен настъпиха доста промени и в личен и професионален план в началото на тази година, но винаги съм смятала, че едни неща си тръгват, за да се появят нови или пък да се затвърдят други по-добри.
- Любовта е вдъхновение. Но каква е вашата дефиниция за нея?
- Любовта е моята най-голяма муза и двигател на целия ми живот. Освен че захранва творческото ми вдъхновение, тя ми носи буквално смисъла на всеки ден. Откривам я на много и най-различни места, дали ще отида на място или ще слушам музика, навяваща ми любов, все от някъде трябва да дойде. Дори любовните драми често създават красиви музикални творби.
- Какво често провокира краха на дълги и щастливи връзки?
- Смятам, че ако е дошъл краят, вероятно не са били толкова щастливи. Истината е, че в днешно време стана изключително сложно хората да бъдат дълго време фокусирани върху каквото и да е. Животът стана твърде бърз и пренаситен особено вследствие на онлайн платформите, в които повечето от нас буквално прекарват почти цялото си свободно време. Повечето контакти на хората сякаш са по-мимолетни поради факта, че всичко е лесно достъпно и не достатъчно задълбочено.
- Вземате ли съвети от знаменитите си родители Джина и Иван Иванов – Джон за живота, музиката...
- Разбира се. Те винаги са били моето мерило за много от нещата, които правя не само в професионален план, но и личен. Не се свеня да им споделям наистина всичко и смятам, че това е най-правилният подход от дете към родител и обратното. На първо място трябва да има усещането за разбиране и приятелство, както и респект.
- Изминалият март бе празничен в дома ви. Как посрещнахте рождения ден на Джон, както и вашия личен празник?
- Рождените дни винаги са много вълнуващи, защото в момента, в който приключи моят, буквално започва на баща ми. Обикновено моя отбелязваме вечерта, а на следващия ден по обяд неговия. Въпреки че моята компания са все млади хора, моите родители се чувстват приятно и комфортно да присъстват на партито ми и с интерес общуват с всички мои гости.
- Ако върнем лентата назад - кой е най-милият подарък, който сте получавали?
- Рядко свързвам сантименталностите с предмети, по-скоро с конкретни събития, които ме вълнуват или разчувстват. Сещам се например за рождения ми ден преди две години. Бяха ми подготвили тайно парти изненада, на което бяха събрани едни от най-близките ми и обичани хора, както и такива, които не бях виждала от години и не съм подозирала, че ще видя на този ден! Беше незабравимо и до днес пазя спомена!
- Липсва ли ви нещо от миналото, какво дете бяхте?
- Интересното при мен е, че рядко искам да върна миналото. Харесвам живота си тук и сега и сякаш не искам да се връща и ден. Милея по-скоро за музиката на 00’, липсват ми мелодичните песни, повече поп музика. В ежедневието си може да се каже, че слушам през поне половината време музика, използвам я за вдъхновение, релакс, мечтание. Като дете бях вечно със слушалки в ушите и любими мелодии. Вечно с дезодорант в ръка пред огледалото (смее се). Също така имах доста ангажименти покрай музикалното училище и ми се налагаше да прекарвам часове всеки ден с китарата в ръка.
- Любопитно е, че имате увлечение към астрологията, как се породи?
- От много години това е голяма моя слабост. Все повече задълбочавам знанията си в тази сфера и все повече искам да научавам и да знам. Нямам конкретна идея кога се е зародило, помня бях на около 16 години, когато за пръв път си говорихме с майка ми и сестра ми за асцендентите ни и от там сякаш започна любопитството ми та до днес.
- А страстта към латинотанците?
- Преди близо 13 години започнах да танцувам чрез познати, които ме заведоха на салса парти и много бързо намерих себе си и най-вече начин да се чувствам освободена от всякакво напрежение и стрес, просто се отпускаш в ритъма на танца, който те води.
- Вие сте рекламно лице в Израел, обмисляли ли сте кариера в сферата на модата?
- Много пъти съм коментирала темата с мои познати и съм се чудила дали това няма да откъсне твърде много фокуса ми от музиката, тъй като аз обичам да задълбавам във всичко, с което се захвана. Харесва ми да навлизам в детайлите на материята. Вероятно, ако се появи нещо наистина вълнуващо, бих се впуснала, но на този етап нямам конкретен план за подобно нещо.
- Какъв е планът ви за лято 2023?
- Плановете ми най-вече са да се чувствам максимално добре по всякакъв начин. Да се забавлявам и да имам музата да създавам още качествена и вълнуваща музика за всички мои последователи и почитатели.
- За финал - обичате да пътувате, коя е най-шеметната история зад граница?
Доста съм пътувала за мое щастие и това неминуемо е довело и до някои необичайни и неочаквани ситуации. Сещам се за една абсурдна случка през 2017 година, когато пътувах до Мексико Сити с цел почивка. За съжаление, след като пристигнах на летището, решиха да ме задържат без никакво обяснение и явна причина. За около няколко часа стояхме затворени в стая с още един пътник от същия полет, който беше румънец. Полицията не говореше никакъв английски и беше невъзможно да се разберем. Нямахме достъп до интернет, за да звъннем на някой, който да ни съдейства. В крайна сметка явно на всички им писна в един момент да си говорим на различни езици и без причина да ни държат там, та бяхме освободени. Но ми костваше доста голям стрес. За щастие хубавата почивка впоследствие компенсира.
Алина Динева
