В авилонската блудница е образ, базиран на книгата Откровение на Йоан Богослов, превърнал се в символ на греха и изкушението. В съвременния смисъл вавилонската блудница е жена с леко поведение, но нейният образ все още е обект на богословски тълкувания и спорове.
Вавилонската блудница на Албрехт Дюрер.
Ангелът, който се явява на Йоан Богослов, го кани да види „осъждането на голямата блудница, която седи над много води, с която блудстваха земните царе и от виното на нейното блудство се опиха земните жители“ (Откр. 17:1-2).
„Тогава той ме отнесе духом в една пустиня (Откр. 17:3-14), където видях жена, седяща на червен звяр, покрит с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога. Жената бе облечена в пурпур и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с гнусотии и нечистотиите от нейното блудстване. А на челото ѝ имаше написано това име: Тайна; великият Вавилон, майка на блудниците и на земните гнусотии. И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много. Но ангелът ми каза: Защо се зачуди? Аз ще ти кажа тайната на жената и на звяра, който я носи, който има седем глави и десет рога. Звярът, който си видял, беше, но го няма вече; обаче скоро ще излезе от бездната и ще отиде в погибел. И земните жители, всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създаването на света, ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма вече, но пак ще дойде. Тук се иска проницателен ум: Седемте глави са седем хълма, на които седи жената; те са и седем царе, от които петима паднаха и единият е сега, а другият още не е дошъл, и когато дойде, трябва само малко да постои; и звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте и отива в погибел; и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра; те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт; те ще воюват против Агнеца, но Агнецът ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; също и онези, които са с Него, ще победят, които са призвани, избрани и верни”.
Символи
Тук си струва да се направи малко пояснение: 7-те глави на звяра се тълкуват не само като 7-те смъртни гряха, но и като 7-те хълма, върху които е построен Рим. 10 рога – 10 царе, които ще бъдат заменени от един, тоест Антихриста.
Интересно е тълкуването и на други символи. Аленият звяр е Антихристът. Цветът му символизира силата, която е свързана с голямо количество кръв. Пурпурът символизира царството, а златната чаша символизира фалшивото учение, в което мнозина ще повярват.
Ангелът показва на Йоан Богослов Вавилонската блудница (френска миниатюра от XIV век).
В Откровението на Йоан образът на блудницата е персонифициран във Вавилон (на гръцки град, женски род). Така вавилонската блудница не е жена, а метафора за Вавилон, града на безчестието и разврата. Той е сравнен с други градове, унищожени от Бог за грехове и поквара - Содом и Гомор.
„...И друг ангел идеше след него, и казваше: Падна, падна Вавилон, градът голем; защото от виното на яростта на своето блудодеяние напои всичките народи” (Откр. 14:8
Разврат
За исторически прототипи на блудницата могат да служат жриците на малоазийските храмове. Най-ранното описание на храмовата проституция във Вавилон е направено от Херодот. Друг исторически прототип може да бъде Месалина, третата съпруга на император Клавдий. Нейният разврат е описан в ярки подробности от Тацит и Светоний. Йоан Богослов, който пише своя Апокалипсис след смъртта на Месалина, би могъл да чуе за нейните приключения и да въплъти образа й във вавилонската блудница. Месалина става известна (наред с други неща) с това, че идва през нощта в една от римските лупанарии (публични домове) под прикритието на проститутка.
Може да се намери и доста необичайна интерпретация на образа на блудница като град. Най-често срещаното тълкуване е, че образът на блудницата съответства на Рим. (Можете също така да намерите теория, според която този град е Йерусалим.).
Вавилонската блудница е изобразена според свещения текст като жена в скъпи дрехи (обикновено пурпурни), седнала върху седемглав звяр, с чаша в ръка. На практика няма картини, изобразяващи вавилонската проститутка, тъй като темата остава прерогатив на книжни миниатюри, гравюри и карикатури.
Вавилонската блудница, Уилям Блейк (1809 г.)
Образът на блудницата е представен в поредица от гоблени от края на 15-и век. Много по-рядко темата може да се намери на стенописи.
Едно от най-известните изображения е гравюрата на Албрехт Дюрер. Художникът изобразява двусмислена героиня в образа на венецианска куртизанка. Звярът от Апокалипсиса, на който седи блудницата, е изобразен по такъв начин, че максимално да подчертае неговата грозота. Това се улеснява от детайлното изобразяване на седемте глави, които не се сливат органично с тялото му. В ръката на блудницата има златна чаша, изработена от бижутер от Нюрнберг. Скъпите гривни украсяват ръцете, лента за глава със скъпоценни камъни прибира косата. Във външния й вид обаче има нещо зловещо.
Богатството и красотата на блудницата не са вечни – много скоро тя ще бъде хвърлена в бедност, голота и самота, подобно на звяра, който „ще отиде в погибел; и ще се чудят жителите на земята, чиито имена не са записани в книгата на живота... когато видят, че звярът беше и го няма” (Откр. 17:8).
*Автор: Цвета Дилова
