О фициалната статистика сочи, че в наши дни само в София регистрираните автомобили са над 1 милион.
Въпреки непрекъснато променящия се Закон за движение по пътищата продължават да се увеличават катастрофите, предизвикани от пияни или дрогирани водачи. Архивите на Националния политехнически музей ни връщат близо 130 години назад, като ни запознават с първите автомобили, дошли в София.
Каруца
През 1896 г., точно навръх Великден, на гара София пристига първият автомобил, внесен от чеха Август Шедеви. Колата е с парен двигател и след няколко часа подготовка потегля, обвита с пушек. През шпалир от стотици любопитни погледи преминава през Шарения мост (Лъвов мост) и площад „Света Неделя” към „Витошка”. Софиянци се питат:
- Видя ли файтони без кони?
- Как без кони?
- Е така, без кони върви. Гяволо го кара отизвнетре.
Така Георги Каназирски-Верин описва в книгата си „София преди 50 години“ появата на първия автомобил. Гневна реакция от появата на „огнената каруца” или „дяволската кола“ идва от файтонджиите и коларите, които провиждат заплаха за бъдещето на своя поминък. Тогава все още няма трамваи, няма и електричество и хората се придвижват предимно с каруци, файтони или пеша. Но още на прощъпалника си „файтони без кони“ едва стига до площад „Св. Неделя” и моторът замлъква. Два дни механиците работят над двигателя, после отново тръгва, но на ул. „Солунска” моторът отново се поврежда. Ново тръгване, за да спре за трети път към ул. „Неофит Рилски”. Така „огнената каруца“ изчезва и повече никой не я вижда. Файтонджии и каруцари си отдъхват, но само за няколко години.
Предистория
Собственикът на автомобила - чехът Август Шедеви, притежава железарска работилница в София, в която наред с производство на железни огради и други изделия изработва и ресори за файтони. Първият автомобил от френската марка De Dion Bouton („Дион Бутон“) е с парен двигател, дървени колела и с бандажни гуми: „Едно червено високо купе, покачено на високо шаси с колела колкото колелата на днешните файтони, гумите от твърд каучук, моторът под седалището на шофьора, воланът отвесен, а самият кръг наподобява масичка“, пише Георги Каназирски-Верин.
Бензин
През 1902 г. по прашните софийски улици запърпорва и първият автомобил с бензинов двигател. Шведският търговски консул Рихард Фанта доставя нов модел „Дион Бутон“ - това е и първият дипломатически автомобил в България. Управляван е от българина Петър Ст. Китов от Радомирско - първия български шофьор, информират от Политехническия музей. През 1904 г. Министерството на войната поръчва на компанията „Дион Бутон“ автомобил с бензинов едноцилиндров двигател от 8 к.с. Той е внесен и ползван от генерал Михаил Савов - министър на войната. Сред първите собственици на автомобили е и княз Фердинанд I, който през 1905 г. си купува един от най-хубавите модели за онова време и постепенно създава цял автопарк. Принцовете Борис и Кирил от деца се пристрастяват към автомобилите. През 1907 г. пък е внесен първият товарен автомобил - камион за акционерно дружество "Изида", а първата междуградска автобусна линия София-Самоков е открита през 1909 г. Тя разполага с два автобуса - всеки от тях пътува през ден, защото шофьорът, французинът Жак Матю, е един и в свободния ден поправя възникналите повреди.
Курс
Първият професионален шофьорски курс е организиран през 1905 г. от Министерството на войната, а негови инструктори са французите Густав де Беновер и Етиен Гро. След приключване на обучението Беновер става личен шофьор на португалския крал Карлос I. Едно от първите шофьорски свидетелства, издадени през 1908 г., е на Емил Неф, който е шофьор на пощенска кола.
Шофьорски курс, 1905 г.
През 1914 г. пък градоначалството въвежда за първи път данък върху колите - 3 лева за тези, които се ползват с търговска цел и 5 лева годишен данък за всяка конска сила за частните коли.
Правила
В началото на XX век броят на автомобилите нараства, което налага да се въведе регулация за тяхното движение. На 19 март 1912 година (стар стил) в Държавен вестник е обнародван първият Правилник за движението на автомобилите в столицата. В него се разграничават държавни, наемни и частни автомобили. Документите се подават в „градоначалството”, а после техническа комисия преглежда автомобила и преценява годен ли е той за движение. Сред изискванията са колата да има две спирачки и ако е по-тежка от 250 кг, задължително и заден ход.
Годен за шофьор е „лице пълнолетно, здраво, не късогледо и да няма недостатък в ръцете, с добро поведение, трезвено...“ Кандидатът трябва да представи и „свидетелство за честност“. В града максималната позволена скорост е едва 4 км/ч, а извън – до 15 км/час.
Клаксонът на тогавашните автомобили представлява „една сигнална тръба” със „звука на морските параходи”, която шофьорът надува при „настигане, срещане, задминуване”, включително на добитък, а и при кръстовища, завои и т.н. Задните светлини са „фенер, който нощем осветлява номера и дава червен знак”. Не е позволено да се пресича пътят на „погребални шествия, войскови части и други”, а също така колите „не трябва да изпускат в голямо количество пушек и да причиняват голям шум” (чл. 47).
Такси
Таксиметровият шофьор „трябва да бъде порядъчно облечен… не може да бъде по риза без палто или със запретнати ръкави” (чл. 16). Тарифата на „пътнишките автомобили се изработва от градоначалството“.
Изисквания към шофьорите на таксиметрови автомобили.
Шофьорът няма право да иска от пътника по-висока такса от тарифата (чл. 33). Официалните цени са окачени на видно място в салона на колата.
Алкохол
Първата автомобилна катастрофа е документирана през 1910 г. В центъра на София се блъскат челно два автомобила, водачите на които се движели с цели 15 км/ч. Комисията, дошла веднага на място, установява, че двамата водачи са невредими, но във видимо нетрезво състояние. Те си признават прегрешението - единият се качва на „дяволската кола“, след като е изпил 3 оки нашенско вино в „Широката механа“, а другият се наквасил с 5 халби австрийско пиво в бирария „Батенберг“. На двамата са отнети документите за правоуправление, а „огнените каруци“ са сериозно потрошени.
Румен Жерев
