К раят на света бе отложен от 4 август 2026 г. за 4 август 2057 г. - поне на книга.
Почитатели на Рей Бредбъри очакваха да разберат дали на 4 август ще се случи предсказаният още през 1950 г. апокалипсис. Не стана, но следващата отправна точка за това е 4 август 2057 г. Всъщност това е датата, когато рухва, подпалена от пожар, последната оцеляла къща, а преди това е имало мащабно атомно унищожение.
Дъжд
Всичко започва през 1950 г. Тогава Рей Бредбъри публикува в седмичното списание Collier's Weekly своя кратък разказ There Will Come Soft Rains. У нас творбата първоначално е преведена като „Ще рукнат дъждове“, а впоследствие е с точното заглавие „Ще има тихи дъждове“. Там действието се развива на 28 април 1985 г. По същото време обаче излиза и първото, превърнало се бързо в легендарно издание на „Марсиански хроники“. Там разказът е публикуван в по-нова и преработена версия, която не е част от сборника, но върви като пояснение какво се е случило на Земята (с гледна точка на бъдещето) и защо хората са избягали на Марс. И вече тук е посочена датата 4 август 2026 г.
Разказът бързо се превръща в основно произведение за писателя, а негови почитатели го смятат за безспорно прозрение, което ще се сбъдне по описаните в него часове. Дълго време тази дата се възприема като пророчество, което Бредбъри дава още преди да се разгори в следващите три десетилетия най-голямата ядрена истерия. Мнозина смятат, че рано или късно ядреното унищожение ще се случи и е само въпрос на време да бъде изпълнено.
Калифорния
Действието се развива на 4 август 2026 г. в Алъндейл, Калифорния. На този ден собственикът на къщата мистър Федърстоун има годишнина от сватбата си с Тилита. И умната къща им го напомня. Но се оказва, че няма кой да го чуе. Има едно кратко и много потресаващо описание на стена на хамбара, на която се виждат изгорелите отпечатъци на играещи си 4 фигури – таткото, майката и двете им деца. А на този фон градът флуоресцира от ядреното зарево. Къщата е умна и действа по навик – напомня за годишнини и задължения, пълни ваната, приготвя палачинки, праща минироботи мишки да почистят, пали камината и т.н. Само измършавялото семейно куче се появява, но скоро и то умира. Случва се пожар след духнал вятър и къщата се оказва, че не може да го потуши, постепенно се предава пред огъня и рухва.
„Ще има тихи дъждове“ всъщност е поема от Сара Тийздейл от 1918 г., която умната къща чете по избор малко преди да лумне пожарът. Това е любимо произведение на стопанката на дома. На 5 август 2026 г. остава само една стена от умната къща и един часовник, който тържествено обявява датата.
Промяна
През 1997 г. има ново издание на „Марсиански хроники“ и самият Рей Бредбъри прави промяна в датата на срутването от 2026 г. на 2057 г. А неговите почитатели смятат, че пророчеството е било отложено с 31 години, защото е имало ново прозрение.
Всъщност „Ще има тихи дъждове“ влиза мощно в съвременната масова култура. Има няколко радиопиеси, от които най-значима се смята тази от 1977 г. на BBC Radio 4. В компютърната игра Fallout 3 може да бъде намерена изоставената къща с роботи, която още вярно служи на своите стопани. Самият Бредбъри използва някои от описанията на къщата и за подобна в романа си „451 градуса по Фаренхайт“. Има и съветска анимация, дело на „Узбекфилм“ през 1984 г. Тя е със заглавието „Будет ласковый дождь“. Рок групи пък използват сюжета в свои песни. А когато Бредбъри издъхва през 2012 г., този кратък разказ е обявен за едно от най-значителните му произведения. Той вече се е възприемал като пророчество.
Георги П. Димитров
