В Българското националноосвободително движение наред с легендарните герои, които ще останат завинаги в народната памет, има и още стотици и дори хиляди незнайни такива, чиито имена съвсем незаслужено днес са забравени.
Едва ли има село или град в България, който да е участвал с поне един човек във въстанията за освобождение. Да се направи енциклопедия, в която да бъдат представени всички българи, участвали и дали живота и кръвта си за родината и за да бъдем свободни ние днес, е невъзможно. Но е хубаво да бъдат припомнени имената и делото на поне една част от тези народни герои.
В нашата рубрика днес ще представим един от великите българи, чието име, уви, знаят само специалистите историци.
Хъш
Васил Йонков е роден през 1838 г. в съществуващото и днес тетевенско село Гложене.
Майка му Ица остава рано вдовица и въпреки трудностите успява да отгледа сама петте си деца: три момчета и две момичета.
Родната къща на Васил Йонков в Гложене
Васил е най-големият от синовете й. Тъй като от малък Васил расте буйно момче, което постоянно се закача и подиграва местните турци, майка му решава да го предпази и след като завършва образованието в селското училище, го изпраща в Румъния на гурбет, пари да печели за себе си и да помага с тях за отглеждането на по-малките си братя и сестри на село.
Васил Гложенеца в Турну Магуреле
В Румъния обаче младият Васил се свързва с хъшовете и прегръща идеята за революция и освобождение на България. Скоро Васил взема при себе си и по-малкия си брат Димитър - Дако, който също е посветен в бунтовничеството, и през 1876 г. се включва в Ботевата чета. След разгрома й Дако успява да избяга в Сърбия, където взема участие в Сръбско-османската война. Убит е в сражение край Ново село, Видинско, на 22 юли 1876 г.
Легията
Що се отнася до Васил Йонков, през 1862 г. той се премества в Сърбия и се записва в Първата българска легия. Там се запознава с бъдещия Апостол Васил Левски и двамата стават близки приятели и участват във Втората легия през 1867-1868 г.
През март 1868 г. сръбското правителство изгонва от легията и от страната някои от най-непокорните и най-бунтовнически настроените легисти, сред които е и Васил Йонков. Той се завръща отново в родното си село Гложене, където лъже, че е бил на гурбет. Още на следващата година по съвет на Левски, който междувременно вече е поставил началото на Вътрешната си революционна организация, Васил отваря в Гложене хан, в който си уреждат срещи и съзаклятия Апостола на свободата и другарите му революционери.
Сава Младенов, приятел и съратник на Гложенеца, с когото обикаляли Северна и Южна България
През следващите няколко години ханджията от Гложене е един от най-дейните съратници на Левски в региона и взема участие в създаването на революционните комитети в района на Тетевенско, Троянско, Етрополско и Орханийско. Стоян Заимов го нарича „първият сподвижник на Васил Левски”. В революционното дело е привлечена и майката Ица, която по нищо не отстъпва на една Баба Тонка, макар и днес да не носи нейната слава.
Мисии
Като един от най-доверените близки на Левски, Васил изпълнява възложените му от Апостола опасни мисии. Близостта и доверието, което гложенецът спечелва, се вижда от факта, че през януари 1872 г. Левски го упълномощава заедно със Сава Младенов да действат в Северна и в Южна България и да събират членския внос в района, включващ: Велико Търново, Лясковец, Сливен, Железник, Пловдив, Пазарджик, Панагюрище, Копривщица и Карлово.
Йонков е избран и за делегат на Общото събрание на БРЦК в Букурещ през 1872 г., където представя комитетите в Тетевен, Гложене и Видраре.
След самодейната и забранена от Левски акция по Арабаконашкия обир, осъществена от Димитър Общи и хората му, и последвалите издайничества, през октомври 1872 г. е арестуван и Васил Йонков. Преди да бъде хванат, той с риск за живота си приема и крие Димитър Общи, който напуска дома му преоблечен като оцетар. Когато заптиетата идват да арестуват Йонков, той се опитва първо да премине през тях и да си проправи път с изстрели, но пистолетът му засича.
Заради това укривателство Васил е изправен пред специалния османски полеви съд и е осъден на 15 години каторга в окови в рудниците Аргана Мадени в Диарбекир, Мала Азия. Там прекарва почти четири години, до 14 август 1876 г., когато успява да избяга заедно с друг революционер Атанас Узунов. Заживява първо в Русия, а след това се прехвърля отново в Румъния.
Опълченец
Още в първите дни след обявяването на Руско-османската война през 1877 г. Васил Йонков заминава за Плоещ, където се записва доброволец в Българското опълчение.
Като част от състава на Предния отряд на ген. Йосиф Гурко – Корейко, българинът от Гложене взема участие във форсирането на река Дунав при Свищов, превземането на старата столица Търново, на Казанлък и Стара Загора.
На 19 юли в една от битките той е ранен в крака. За проявената смелост е произведен в чин унтерофицер и награден със Знак за отличие на военния кръст „За храброст IV степен“. След края на войната Васил Йонков се прибира пеш до родното си село, където гложенци му устройват посрещане, достойно за национален герой.
След Освобождението бившият революционер опълченец развива активна обществена дейност. Избран е за кмет на Гложене и за член на Окръжният комитет на Българското опълчение в Ловеч. През 1885 г. взема участие в Сръбско-българската война, където се разболява тежко. Умира на 5 февруари 1889 г. в Ловеч на 51-годишна възраст.
В знак на траур в деня на погребението му всички магазини в Ловеч са със спуснати кепенци, а стотици се стичат да се поклонят пред ковчега и да отдадат последна почит на приятеля и съратника на Левски. Гробът му днес се намира в парка Стратеш, близо до Алеята на българо-руската дружба.
Гробът на Васил Йонков в Ловеч
В личния си живот през 1872 г. Васил Йонков се сгодява за изгората си Кина Влахова, чиито родители също са членове на Гложенския революционен комитет и харесват своя кандидат-зет. След като Васил е арестуван и изпратен на заточение обаче, Кина разваля годежа и се жени за Христо Начев – Инджето, също комитетски член и революционер.
Семейство
След Освобождението Йонков сключва брак с ловчанлийката Янка Попзахариева, която му ражда три деца: синовете Иван и Димитър и дъщерята Милица. Янка е по-млада с 23 години от своя съпруг и го надживява с цели 41 години. Тя умира чак през 1930 г.
Днес съществуват малко снимки на Васил Гложенеца. Но на помощ за разкриване на характера му идва описанието, което му прави Апостола на Враца Стоян Заимов:
„Млад момък, на ръст среден, лице продълговато, възсухо, белолик, очи светли, живи, подвижни, поглед мил, усмивка омайна, глас приятен – мек, кадифян, зъби бели, чисти, правилно наредени, нос – орлов клюн, на мускули – пъргав, на нерви – издръжлив. Дух стремителен и крилато въображение, духовит шегобиец, приятен събеседник. С доброто си сърце и възвишения си патриотизъм той бе спечелил умовете и сърцата на всички.”
Днес името на Васил Йонков носят улици в Ловеч и в Гложене, паметни плочи, чешма и централният площад в Гложене. Родната му къща е запазена в автентичния си вид на главната улица в селото.
Иван Първанов
