- Джорджия, през май ще подадете ръка на десет абитуриентки, осигурявайки им рокли, грим и прически за бала. Какво провокира идеята?
- Моето минало. Невинаги съм имала възможности, налагало се е да се боря напълно сама, затова днес не случайно помагам на приятели и непознати. Правя го от сърце, защото знам колко е трудно да няма кой да ти подаде ръка. Чувството да направиш добро е неописуемо, независимо дали действията ти са оценени. Искам да покажа на тези момичета, че не са сами. Искам да разберат, че не е срамно да поискаш помощ. Хора сме, притесняваме се как ще ни осъдят и обсъдят. Колелото се върти. Заслужаваме равен старт в живота. Насочвам се към семейства, които не могат да осигурят необходимото, към деца в домове... Искам да знаят, че абсолютно всичко в живота им зависи от тях, трябва да бъдат умни и разумни, да се развиват без страх и колебание.
- На какъв принцип ще бъдат избрани?
- Случаен. Вече има няколко момичета. Момичетата не са само от София, роклите ще бъдат изпратени по градовете. До момента всичко е наред. Щастлива съм, защото с мен се свързват хора, които действително имат нужда от подкрепа. В минали години се е злоупотребявало с подобни каузи...
- През изминалата година реализирахте подобна кауза. Ще го наложите ли като традиция?
- Надявам се. Иска ми се да се свържат с мен и още хора, които имат възможност. Доброто трябва да се предаде нататък.
- Промотирахте последния си музикален проект, озаглавен “Гледай, гледай”. Какво ви вдъхнови?
- Тази песен е леко, клубно парче. Исках да е неутрална, да няма разделение и нападки от единия към другия пол, обикновено това са сюжетите. Представях си лежерна песен, която кара всеки един от слушателите да се чувства специален. Не исках тежко изпълнение, не случайно от години насам не съм представяла балада. В нея трябва да се излее душата, да пренесеш емоциите си, които криеш в себе си... А относно подготовката – клипът на “Гледай, гледай” беше заснет с Добромир Николов, Радомир Кишев е автор на музиката и аранжимента. Не сме изпитвали затруднения, на терен решавахме какво и как. Сама се погрижих за прическите във видеото. Смятам, че се получи добре.
- Защо парчето остана в “тъмнина” в продължение на година?
- Това не е единствената песен в чекмеджето... Има моменти, в които усещам парчето, в други – не. Самокритична съм, споделяла съм и преди, че трудно харесвам крайния резултат. Възхищавам се на колегите, които го правят с лекота. При мен винаги има едно “но” – вярвам, че може и по-добре. В мен живее тази максима.
- Сюрпризирахте меломаните дни след рождения си ден, как посрещнахте личния си празник?
- Трябваше да представя песента навръх рождения си ден, но нещата се забавиха. Дни преди това получих предложение за брак, сгодих се с моя приятел. Всичко се случи изведнъж, беше спонтанно.
- Вероятно това е най-хубавият подарък, който сте получавали?
- Един от най-хубавите. Първото място е за дъщеря ми Алия. Беше трети клас, когато ми подари писмо. По онова време бяхме разделени за кратко. Това, което беше написала, ми даде страшен стимул, продължих напред със зверска борба. Тя ме накара да се замисля върху много неща. Днес знам, че тя учи мен така, както аз нея.
- Подготвяте ли сватба? Ако върнем лентата назад – как се запознахте със Стивън?
- Мислим в тази посока, но като цяло всичко е прекалено лично на този етап и ми се иска да го запазя за себе си. Запознахме се в заведение, “виновници” за това са наши общи приятели, на които дълго ще благодарим.
- Бележите участие във филма на Яна Титова – “Диада”. Каква е ролята ви в хитовата лента?
- Яна е моя приятелка от години насам, израснали сме заедно. Майките ни бяха близки. Имам куп спомени, събирахме се в двора им, аз пеех, тя танцуваше и играеше. Надувахме главите на целия квартал (смее се). Аз участвах и на снимачната площадка, бях в ролята на певица, нищо различно от амплоато ми в реалния живот. На по-късен етап решихме, че тази част не се връзва с желания драматизъм и посланието, което иска да предаде на зрителите. Във филма остана песента “Дяволът в мен”, беше част и от тийзъра.
- В какъв образ бихте искали да се видите? И обратно – какво не бихте изиграли?
- Бих искала да изиграя себе си, но онази част от мен, която хората не познават. Сигурна съм, че ако един ден това се случи, ще бъде интересно, а мнозина ще бъдат шокирани. Не бих влязла в роля, изискваща прекалена голота, фрапантни сцени и пр.
- За финал – лятото чука на вратата. Какви са плановете ви за топлите месеци?
- Това е любимият ми сезон. Представям си слънчево време, приятелски сбирки и забавление. Пожелавам си вътрешно да ми е топло. Нека ни е лято в душите!
Алина Динева
