П азарът на недвижими имоти в края на 2024 г. в София продължава да е активен, като бележи ръст в продажбите от около 10% в сравнение с миналата година. Това споделя брокерът в една от големите агенции за недвижими имоти в столицата Момчил Кръстев.
"Това, което наблюдаваме, е постоянно активно търсене. Засилва се търсенето за готови, завършени жилища както в сегмент ново строителство, така и при вторичния пазар на завършените жилища. Факт е, че наблюдаваме все по-оскъдно предлагане на такива имоти. В комбинация с ниските лихви все още по ипотечните кредити, повишаване на стандарта и средната работна заплата, виждаме един активен пазар", обясни пред радио София Кръстев.
По думите му потребителите все по-често търсят завършени имоти, които дават и възможност за сделки на над средните нива. Според него броят на реално започнатите строежи е двойно по-малък от издадените разрешителни за строеж на годишна база. Това означава, че жилищните единици са около 10 000 на година в София.
"За миналата година и за първите три тримесечия на тази година има около 30 000 сделки, което показва, че новото строителство не е чак толкова значителен дял от общия брой сделки", каза брокерът, цитиран от pariteni.bg.
Момчил Кръстев посочи, че се наблюдава и известна миграция на купувачите от старо към ново строителство. Той добави, че най-лесният начин да преценим дали е по-добре да закупим собствено жилище или да живеем под наем, е като направим аналог спрямо това колко би излязла първоначалната вноска заедно с месечната вноска по ипотеката спрямо наема.
"Мога да дам много примери, в които да живееш под наем е по-добрият вариант. Ако обаче гледаме 5-10 години напред с идеята, че изплащате част от този имот още в началния етап на покупката, то в дългосрочен план притежаването на недвижим имот излиза по-резонният вариант“, изтъкна Кръстев.
Ако купувачите се чудят дали да инвестират в покупка на парцел, в покрайнините на София, в който сами да построят къща около 100 кв./м, или да инвестират в завършен имот в столицата на партерен етаж с двор, цената би била аналогична, посочи Момчил Кръстев.
Статистика
Хората в България и Полша са имали най-евтините жилища в Европейския съюз, като разходите са били под средните за ЕС съответно с 61% и 56%, твърди Евростат.
Цените на жилищата в ЕС са се увеличили с 48% между 2010 и 2023 г., а разходите за жилище, включително за комунални услуги, са скочили в някои държави членки според последния доклад на Евростат за жилищата в Европа. Хората в Ирландия се борят с най-високите разходи за жилище, включително за вода, електричество и газ, през 2023 г., което е два пъти повече от средното за ЕС.
Второто най-скъпо място според статистиката е Люксембург (86% над средното за ЕС), следван от Дания (80% над) през миналата година.
При разглеждане на динамиката на цените Евростат отбелязва, че между 2010 г. и 2023 г. разходите за жилища в Ирландия са нараснали от 17% над средната стойност за ЕС до 101%, като в крайна сметка са се удвоили.
Въпреки че жилищната криза измъчва различни държави в Европа, включително Ирландия, Португалия и Испания, тенденцията за рязко покачване на цените на имотите леко се забави през миналата година, когато цените на жилищата в Европа леко се понижиха средно с 0,3%.
Увеличение
Погледът към по-общата картина обаче показва, че като цяло цените на жилищата са се увеличили средно с 48% между 2010 г. и 2023 г. в блока, като най-голямото увеличение е регистрирано в Естония (+209%), Унгария (+191%) и Литва (+154%). Цените на имотите са се понижили само в две държави членки (няма данни от Гърция) - в Италия и Кипър, съответно с -8% и -2%.
Същевременно разходите за наем постоянно се увеличават, общо с 22% за периода 2010-2023 г., като почти всички отчитат увеличение с изключение на Гърция. За сравнение, общата инфлация в ЕС за същия период е 36%.
Въпреки това има държави, в които цените на наемите са нараснали много повече от средното. В Естония, където е регистрирано най-голямото увеличение на наемните цени, разходите скочиха с +211%, в Литва имаше скок от +169%, а наемите в Ирландия се удвоиха през същия период.
Доход
През миналата година хората в ЕС са похарчили средно около една пета (19,7%) от разполагаемия си доход за жилище, като най-високият дял е в Гърция (35,2%), Люксембург (27,6%) и Дания (25,9%).
В Норвегия, Швейцария и Германия хората харчат приблизително една четвърт от разполагаемия си доход за жилище. При лицата, които могат да се считат за застрашени от бедност в ЕС, този дял е много по-висок - средно 38,2%.
Все пак се наблюдава подобрение по отношение на дела на хората, които натрупват просрочени задължения по ипотека, наем или сметки за комунални услуги - този показател в ЕС намалява до 9,3% през 2023 г. от 12,4% през 2010 г., като само в пет държави се наблюдава известно увеличение. Една държава обаче е в голяма степен против подобряващата се тенденция - Гърция, където почти половината от населението има просрочени задължения.
По отношение на собствеността на жилище в страните от блока съществуват огромни различия. В Румъния например повече от 95% от населението са собственици на жилище. Страната е плътно следвана от Словакия, Хърватия и Унгария, като в тези държави над 90% от хората притежават жилища. В България този дял е 86%.
Наемите са най-разпространени в Швейцария и Германия, където повече от половината от населението са наематели.
В целия блок повече от две трети, 69% от населението, притежават жилище, а останалите 31% живеят под наем през 2023 г.
