А ко се вярва на теорията, че боговете от древността всъщност са били извънземни пришълци, то може по друг начин да се погледне върху старите български митове и легенди.
Такива има и около мистерията с мартениците. Според една от разпространените версии мартениците се появили, когато един от българските ханове опитал да общува с върховния бог на небето – най-вероятно с Тангра, та запалил огромен огън. И както си му е редът, около огъня се събрали българите да танцуват и извършват свещените ритуали. Но ханът бил начумерен, защото не можели да намерят една определена билка, която жреците на Тангра трябвало да хвърлят в огъня, за да получат благословията на бога.
Птица
Тогава при хана кацнала птица – според едни версии била лястовица, според други бил гълъб. Към птицата сестрата на хана, която живеела надалеч, била привързала въпросната билка с бял вълнен конец. Обаче птицата била преследвана от хищници и част от конеца се окървавила в червено. Запазването й било счетено като послание от върховния бог на небето.
Ханът взел птицата, развързал конеца, дал билката за ритуала. А след това вързал конеца на китката си. И така се появила първата мартеница. След това всяка година ханът и неговият народ вързвали ръцете си или се закичвали с бели и червени конци, задължително от вълна, в знак че искат благословията от небесата.
В някои версии въпросният хан е Аспарух, в други – някой от дядовците му. Всъщност учените смятат, че това са ритуали, които идват още от праисторическите времена. Връзки се откриват по цял свят. Но там обикновено връзването е с червен конец и той не е задължително да бъде вълнен – в някои ритуали на кабала той дори е копринен или памучен.
Но има нещо много интересно, свързано с Далечния изток. Както при българите, така и в някои региони на Япония се използват вълнени червени и бели конци, които се връзват за здраве. На острова обаче не се правят с тях ритуали, свързани със заминаването на зимата, а просто през цялата година могат да бъдат вързани. Обикновено на лявата ръка и е добре да бъде някъде около свещените места с горещи извори.
А при нас в стари времена е било около огън, но има и версии за извършвани ритуали около горещи извори. В България (старите региони на първото и второто царство) и Япония обаче има една обща игра и се среща само там. У нас е известна като игра на конец, който се слага на пръстите и се мести. Има наричания и песнички, които децата изпълняват. Оказва се, че в Япония също имат подобна игра и с подобни наричания. Дали е съвпадение, или пък това са остатъци от някаква много дълбока древност с общи предци, учените трябва да кажат.
Дуло
Преди време при едно от гостуванията си у нас специалистът по мистика и астрология Гал Сасон бе запитан от „Телеграф“ за накита с амулет на врата му. Той е копие на розетата от Плиска и на него в средата е изобразен знакът на рода Дуло - IYI. Тогава Гал отговори, че това са много древни символи, идващи от дълбочината на времената. И че най-вероятно прабългарската династия ги е използвала. Та е възможно и с белия и червен конец да има нещо подобно – идва от дълбока древност и корените му са се изгубили. Но се случило така, че предците ни са ги запазили и може би споменът за тях е избледнял и е останало само значението за наричанията за здраве. Преплетените червено-бели конци са символ на здравето, на мъжкото и женското начало, сплетено от бога, на невинността и силата в живота.
Траки
Редица изследователи обаче смятат, че мартениците идват от праисторическата древност точно на Балканите при извършването на мистериите покрай прераждането на природата, когато са гонени злите духове на зимата и са идвали живителните сили на пролетта. Мартеницата е символ не само на здравето на човека, дома и стопанството му, но и на плодородието на природата. Бележи живота и безсмъртието на човешкия дух. Мартеницата е символ на пролетта и възраждането на природата. Езическият символ е преминал през вековете и е устоял на превратностите на историята и съдбата.
Някои изследователи смятат, че мартеницата е използвана и кичена навръх пролетното слънцестоене около 22 март. Но после това преминава в началото на месеца и на 1 март по традиция вече я слагаме на ръце и гърди.
Астронавти
А по въпроса за извънземните, ако се приеме теорията за палеоконтакта, става интересно дали пък наистина древни астронавти, когато са пристигнали и общували с хората, не са имали нещо в бяло и червено около някоя от ръцете. И след време хората са приспособили конци, които са връзвали около китките си, съчетани от бял и червен вълнен конец. Може би и син против уроки.
А пък може и самите древни астронавти да са били в бяло и червено и като символ, че тези богове са почитани, народът да си слага бял и червен конец. Едва ли някога ще стане ясно, но пък е любопитно за развихряне на въображението. И в този ред на фантазии – защо пък не Пижо и Пенда да са били древни астронавти.
Друг е въпросът, че повече съвременни изследователи смятат как прабългарите не са вярвали в бог Тангра и че това са съвременни странни теории на някои небългарски учени.
Георги П. Димитров
