В римския квартал „Трастевере“, на улица „Виа дела Лунгара“, някога е съществувал един от най-впечатляващите храмове на античното изкуство - музеят „Торлония“.
Основан през 1875 г. от принц Алесандро Торлония, в него са били експонирани над 620 мраморни шедьовъра - статуи, бюстове и фризове, разказващи историята на Римската империя. Тази колекция, най-голямата частна сбирка от антични гръцко-римски скулптури в света, се завръща на световната сцена след седем десетилетия забвение, съдебни спорове и драматични перипетии. От влажните и прашни складове до реставрации, финансирани от луксозни марки, и международни изложби - историята на мраморните статуи на Торлония е символ на усилията за опазване на културното наследство.
Начало
Всичко започва с родоначалника Марин Турлониас, млад и беден помощник на високопоставен прелат, пристигнал в Рим от селските райони на Оверн във Франция през средата на XVIII век в търсене на късмет. С течение на времето той успява да събере достатъчно средства, за да открие малък магазин за продажба на дрехи на Пиаца ди Спаня.
С малко късмет и подходящи връзки бизнесът му процъфтява и Марин, вече италианизиран като Марино Торлония, заедно със сина си Джовани, отваря първо заложна къща, а след това и банка. Тя бързо се превръща в банката на папите и императорите, на французите и на Бонапарт и Римската република. За Рим в този период се е казвало, че никой не е знаел кой го управлява, но всички са знаели кой държи парите: Торлония.
История
Историята на колекцията започва в началото на XIX век, когато фамилията Торлония, една от най-богатите в Рим, се впуска в събиране на антични съкровища. През 1800 г. принц Джовани Торлония придобива първите експонати чрез публичен търг - сбирката на прочутия скулптор Бартоломео Кавачепи (1716-1799), най-известния реставратор на антични мраморни статуи през XVIII век. Това е само първата стъпка. Благодарение на финансовата си мощ семейството започва да придобива цели колекции от упадащата римска аристокрация след Наполеоновите войни.
Ключов момент е 1816 г., когато 269 статуи от сбирката на Винченцо Джустиниани (1564-1637) попадат в ръцете на Торлония като зaлог за заем. След продължителна съдебна битка между 1856 и 1859 г. тези шедьоври остават тяхна собственост. Към тях се присъединяват произведения от колекциите на фамилиите Албани, Чезарини, Витали, Савели и Каетани - истинска „колекция от колекции“, както я определят историците. През 1827-1828 г. Торлония започват собствени разкопки в именията си около Анцио, Кафарела, Квадраро и Портус - древното императорско пристанище на Рим. Откритите фрагменти, сред които бюстове на императори и статуи на богове, се пренасят в Палацо Болонети-Торлония, а по-късно в новоизградения музей.
До 1884 г. колекцията наброява 620 произведения, включително 120 бюста на римски императори. Това е време на разцвет за колекцията: вдъхновена от величието на Ватиканските и Капитолийските музеи, принц Алесандро превръща бивш хамбар в музей със 77 зали, достъпен само за подбрана публика. Каталогът от 1884 г., съставен от Карло Лудовико Висконти, документира всяко произведение с новаторски фототипии - първите снимки на статуите.
Спекулация
Мраморните статуи остават в двореца на „Виа Лунгара“ в продължение на години, докато към края на 60-те години дон Алесандро, да не се бърка с първия принц Алесандро от XIX век, превръща стария музей в 93 луксозни апартамента и премества всички над 600 статуи във влажен и тъмен подземен гараж. Три помещения вместо първоначалните 77. Това става без строително разрешение или сертификат за безопасност.
Принцът е съден за злоупотреба, но делото е прекратено поради изтичане на давност, докато за нарушаване на културното наследство и унищожаване на музей е осъден през 1979 г. от Върховния съд: „Мраморните статуи са преместени в тесни, неподходящи и опасни помещения… статуите са складирани по неподходящ начин, притиснати една до друга, без историческа хронология, която да позволи някаква връзка между отделните произведения.“ Торлония обаче не понасят никакви наказателни последствия поради последваща амнистия.
Торлония
Ливанци
Годините минават и споменът за колекцията Торлония избледнява. Мраморните статуи остават заключени в трите помещения, до които почти никой няма достъп. Докато през 2015 г. не се случва нещо странно. От няколко години се носят слухове, че музеят „Гети“ иска да закупи колекцията. На 15 май 2015 г. в офиса на главния директор по археология към Министерството на културата се появяват двама бизнесмени - американец и ливанец, единият от братята Абутаам, твърдейки, че са представители на музея „Гети“ и преговарят с Торлония за продажбата на мраморните статуи. Тази информация е опровергана от музея „Гети“, тъй като братята ливанци, известни търговци на изкуство както на легалния, така и на нелегалния пазар, завеждат дело срещу американците, твърдейки, че са били изключени от преговорите след първоначалните контакти между „Гети“ и семейство Торлония.
Обрат
След десетилетия неуспешни преговори 2016 г. отбелязва повратна точка. Фондацията „Торлония“, основана от принц Алесандро (починал през 2017 г.), сключва споразумение с италианското Министерство на културата за реставрация и публично представяне на колекцията. Основен спонсор става луксозният бранд Bulgari, който финансира реставрацията на над 150 статуи в новоизградени лаборатории близо до оригиналното местонахождение на музея. Работата започва през 2016 г.: отстраняват се прах, мухъл, патина и стари реставрационни наслоявания, а при някои релефи са открити следи от оригинални цветове - рядко доказателство, че античните скулптури някога са били ярко оцветени.
Първата голяма изложба е открита през октомври 2020 г. в Капитолийските музеи в Рим под заглавие „Мраморите на Торлония: Да колекционираш шедьоври“. Тя представя 92 реставрирани произведения, включително бронзовата статуя на Германик и бюстове на императрици като Фаустина Младша. Куратори са Салваторе Сетис и Карло Гаспарри, изложбата, удължена до януари 2022 г. заради пандемията, привлича огромен интерес. Тя не само разкрива красотата на мраморните произведения, но и разказва тяхната история - от частни колекции до публични музеи, започвайки с дарението на Сикст IV през 1471 г., което поставя основата на Капитолийските музеи.
Торлония
Турне
След успеха в Рим колекцията тръгва на пътешествие. През 2022 г. 60 произведения са изложени в “Галериите на Италия” в Милано, а през 2024 г. - в Лувъра в Париж под заглавие „Шедьоври от колекцията Торлония“. Изложбата, разположена в апартаментите на Ана Австрийска, е удължена до януари 2025 г. заради огромния интерес и поставя мраморите в диалог с постоянните колекции на музея.
През 2025 г. започва северноамериканското турне: 58 шедьовъра, включително 24 новореставрирани, ще бъдат показани в Института за изкуства в Чикаго (15 март - 29 юни), Музея на изкуствата „Кимбъл“ във Форт Уърт (14 септември 2025 - 25 януари 2026) и Музея на изящните изкуства в Монреал (14 март - 19 юли 2026). Това е най-мащабната експозиция на колекцията извън Европа, с акцент върху изображения на животни, императори и богини, разкриващи развитието на римското изкуство.
Торлония
Бъдеще
Днес колекцията се управлява от фондацията „Торлония“, която продължава реставрацията, включително на 120-те бюста на императорите. Въпросът за постоянното й място остава нерешен: сред предложенията са Палацо Силвестри-Ривалди до Колизеума, който е в процес на реставрация, или Вила Албани Торлония, собственост на семейството и достъпна за посещения. Според Карлота Ловерини Бота, директор на фондацията, целта е създаването на нов музей „Торлония“ в Рим, отворен за широката публика. Министерството на културата и фондацията имат десет години, за да изберат подходяща сграда, а Bulgari продължава да финансира проекта.
След години на трудности и забвение тези статуи отново разказват историите на Римската империя, доказвайки, че красотата, веднъж освободена, не може да бъде спряна.
Красимир Иванов, Рим
