С офроний Врачански е небесен покровител на Врачанска епархия. Ролята на този духовник и будител често е подценявана заради неговата пословична смиреност и безхитрост. А реално той е възрожденски гений – първопроходец в много направления. А това няма как да се случи без намеса Свише.
Печатът на Българска земска войска, 1810.
Св. Софроний Врачански е първият българин епископ от периода на Османското владичество, създател е на първата автобиография („Житие и страдания грешнаго Софрония“), автор е на първата печатна книга на новобългарски език („Неделник“), присъствала в почти всеки български дом. Негово дело е и първият препис на История славянобългарска. Името му се свързва и с учредяването на първата самостойна бойна единица – Земската войска.
Корица на Неделника - първата печатна книга на новобългарски език, дело на св. Софроний.
Поп Стойко
Софроний Врачански идва на бял свят през 1739 г. в Котел в семейството на заможен търговец на добитък със светското име Стойко Владиславов. Учи в килийно училище в родния си град по старобългарски и гръцки черковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за свещеник, като същевременно е и учител. Другите свещеници го ненавиждали, защото знаел да чете и да пише, а те били неграмотни. "Прости орачи", както пише мъдрецът, "понеже то е вещ природна; учен человек ученаго люби, и прост - простаго, и пиан – пианаго".
Среща
През 1765 г. се случва съдбовната му среща с Паисий Хилендарски. Тогава прави препис на неговата „История“, известен днес като Първи Софрониев препис. По това време Хилендарският монах обикаля България като таксидиот. Той носи със себе си и съставената от него История славянобългарска. Поп Стойко я преписва, а делото му остава най-близко до оригиналната реликва.
Софрониевият ръкопис на Паисиевата история.
Поп Стойко сам пише в една бележка как е дошла реликвата при него. Не пропуска да я защити с най-тежката православна прокоба, ако някой вземе, че й посегне. Все пак това е времето на робството, но и на кърджалийските безчинства през XVIII век, на децентрализацията на разпасаните османски части, тероризиращи населението.
Бележка
„По времето на епископ Гедеон преписах тази историйца аз, многогрешният между човеците Стойко йерей, в годината от въплъщението на Господа наш Исус Христос от светата Богородица и вечнодева Мария - 1765 година.
Година от Адам - от създаването на целия свят - 7273, месец януари в 29 ден.
Първи котленски препис на История славянобългарска, 1765 г., дело на поп Стойко.
Тази история я донесе йеромонахът Паисий от Света гора Атонска и я преписахме в село Котел. Настоятелят - църковният епископ Христо - я подари и постави в храма "Свети апостоли Петър и Павел". Който я чете, да каже: Бог да прости този, който е писал и който е настоял. И който я присвои или открадне, да е афоресан и проклет от Господа бога Саваот и от 12 апостоли и от 318-те отци, и от четиримата евангелисти. И сяра, и желязо, и камък да се стопи, а той не, навеки“.
На косъм
Доста пъти животът на духовника е висял на косъм. В онези дни поп Стойко пътува до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси. В края на XVIII век следва стръмно издигане в църковната йерархия. През 1794 година става монах в Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний. Той служи на български език и кръстосва поверената му епархия, а църковните вземания отлага за по-добри и мирни времена. Една от причините е, че когато става владика, има голяма инфлация:
„И приидох на епископия моя. Ала и тая не е по-долу от затворка. Нека буде! И приеха ме християните радостно и ходях по църквите в недели, в празници и полагах поучение по нашему болгарскому язику. А они християни, като не чули от другий архиерея таковое по нашему язику поучение, имаха ме като едного философа. Ходих по селата, собирах мирията, ала помощ, милостиня, каквото има обичай, зяло мало мя подариша, почто у тая година беше голям глад по все Болгария — двадесят пари беше една ока брашно. Обещава ми ся занапред, ако подари Бог изобилие, да мя помогут“.
Архиереят се отправя към Плевен, но там заварва битка между османските феодали Топузоолу и Налбантоолу, които воювали кой да оглави града и околностите. „И не излази един християнин от дома своего. И ний нощем скрито излязохме“.
И като заминахме покрай Плевен, чухме пушките, като пукат. Ала докле заминем, каков ли страх потеглихме. И пойдохме на Арбанаси”, пише в своята автобиография владиката.
Свидетелства, че същото лято пламва чумна епидемия. Села и градове, всичко е било мор. Софроний не крие, че от страх за живота си е стоял в Арбанаси четири месеца. Накрая тръгнал към Плевенско. Един заразен свещеник там му целунал ръка и скоро се споминал. Епископът организирал погребението му, а на другия ден решил лично да служи, пък каквото Бог отреди. „Намислих да служа литургия, да ся пречащя светих таин, а че какво Бог подари. И ходихме после из Плевен и по селата светихме вода повсюду, и Бог мя сохрани“.
Има три запазени портрета
До нас са достигнали два портрета на епископа. Първият е негово дело - автопортрет, който се пази в Шуменския регионален исторически музей. На него епископът се представя като достолепен архиерей, благославящ в инсигниите на епископската власт и жезъл. Другите два портрета на светеца вероятно са дело на зограф от Тревненската школа, за които Софроний лично е позирал. Те го представят по същия достолепен и смирен начин, доближавайки се до истинските черти на възрожденския гений. Пазят се в Националния църковен музей и в Пловдивската художествена галерия. Всички следващи изображения, икони и барелефи следват тези три художествени образци. Неизвестна е датата на смъртта на Софроний, а паметта му се чества на 11 март.
Освещава знамето на Земската войска
През 1803 г. Софроний Врачански заминава за Букурещ. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански. В началото на XIX век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител и дипломат на българската общност. Благодарение на него през юни 1811 г. е учредена Българската земска войска – първата ни самостойна бойна единица от 400 години насам. Софроний сам освещава бойното знаме и благославя воините доброволци в Руско-турската война (1806-1812).
Любомир Старидолски
