П ътешественикът Цвети Русев поема към Атон доста преди пътят натам да бъде така утъпкан и свободен, както е днес. Това се случва още в ерата на комунизма. Отвъд табутата и легендите нашенецът споделя втората част от впечатленията си за полуострова, пазещ световното православие във времената преди Второто пришествие и свършека на света. Казва, че последните 20-30 години животът там се е променил повече колкото за последните 100-200 г. Как е било преди и как е сега, разговаряме с родния емигрант. Той е на 73 г. и е пенсионер в Северна Гърция, където живее от дълги години и работи като майстор дърводелец.
- Г-н Русев, на Атон се случват различен тип знамения и чудеса от X век та до наши дни. Вие ставали ли сте свидетел?
- Не съм ставал пряк свидетел, но съм чувал за някои от последните знамения там в по-ново време и ще ви споделя поне за две от тях. Едното се е случило в манастира „Свети Пантелеймон“. Зная, че за последно Божията майка се е явила там преди около двайсетина години, има и свидетели. Другото е свързано със стареца Паисий Светогорец – много свят човек. Днес килията му, в която е живял като отшелник, е на изключителна почит на Атон. Твърди се, че там са ставали изумителни неща.
Един от най-богатите манастири на полуострова е Св. Пантелеймон.
Един послушник сподели, че го е посетил преди време и Паисий му предложил да го нагости с една питка. Обяснил му, че през нощта в съня си е видял как Богородица оставя хляба, че да го нахрани. А на сутринта наистина е намерил оставения хляб. Паисий бе изумителен старец, надарен с различни дарби, определяни като свръхестествени. Врабчетата кацаха по ръцете му, за да кълват семена. Беше много почитан, като при него идваха поклонници за съвет или за лечение от цял свят. Така се случи, че се спомина извън Света гора през 1994 г.
Старецът Паисий пред своето атонско обитание (келия).
Преди това беше приет в болница, но не успяха да му помогнат, явно си му бе дошъл редът. Погребаха го на Халкидическия полуостров в девическия манастир „Св. Йоан Богослов“ в Суроти. Там му направиха хубав гроб, който постоянно се обгрижва от монахините. Сега се стичат поклонници от цял свят. Обикновено на път за Света гора се минава именно през това село, където има и минерален извор.
- След кончината му той бе канонизиран.
- Съгласно старата християнска традиция обикновено един човек бива канонизиран за светец, след като има свидетелства за поне три чудеса, извършени с неговото име (икона или мощи). При това обикновено трябва да са минали поне 100 г. Но явно в наше време нетърпението на съвременния човек и овеществяването на знанието с развитието на комуникациите и технологиите е една от причините Паисий да бъде канонизиран по-скоро за светец. А що касае въпроса за знаменията и чудесата, то те са безкрай на Атон. И стига човек да има желание и настроение да беседва за това с монасите или с поклонниците, ще научи много.
- А какви са впечатленията ви от живота на монасите, как минава денят им, откъде идват като държави, с какво се хранят, какво отглеждат в стопанствата си?
- Или това са т. нар. битови въпроси (смее се). Монасите идват от цял свят. При последното ми посещение се засякох с един американец. Той ми сподели, че е православен християнин и се е запътил към българския Зографски манастир. Каза ми, че веднъж е бил вече на Света гора, като тогава е пребивавал в сръбския манастир „Хилендар“. Срещал съм и британски монаси в грузинския манастир Ивирон. Като националност атонските братя идват от класическите православни страни – Румъния, Грузия, най-много са от Гърция, което е разбираемо. Сравнително по-малко са представителите на протестантските държави.
Денят им е строго определен, като основното им занимание е богослужението. Това са т.нар. канони, които те спазват от векове наред без нищо да се променя. Нощем стават за молитва в килиите си.
Всеки манастир си има собствен устав с различните му там графици за молитви и за начина на живот. Всичко е описано до най-малките подробности. Най-общо казано имат много тежки моменти, като например Великия пост преди Възкресението и много леки, като Светлата седмица, когато само отиват за по един час на богослужение.
В свободното време атонските монаси са заети с различни дейности. Имат часове за почивка, разбира се, но в общия случай все са заети с нещо. Една част се занимават в кухнята, други с административни задачи, трети със земеделие. Животновъдство там няма. Обикновено сами си правят зехтина, като се грижат за маслинови горички. Доста важно за всеки манастир е да има лозя, от които да си прави собствено вино – важна част за богослужебната практика. Някои от монасите се занимават със занаятчийство – рисуват икони върху дъски или шият църковни дрехи, обувки. Все пак има голямо неравенство между обитателите на различните манастири – едните са по-богати, а другите по-бедни и това си личи.
- Въпреки че монашеската република си остава остров на спокойствие, тя все пак не е подмината от съвременната цивилизация. Как се променя през последните десетилетия?
- Безспорно в наше време има безкрайно много промени в пълния смисъл на тази дума, като тук говорим за битието, а не за онова, което касае канона и богослужението.
Света гора се е променила само за последните 25 години толкова, колкото не се е за цял век, че и повече. При едно мое посещение през 90-те години в българския манастир още нямаха ток. Монасите ходеха с едни дървени обувки с газов фенер. Спомням си как го държаха в ръка и слизаха в мрака по едни стълби, за да отидат за богослужението в 5 часа сутринта. Денем понякога с един катър слизаха долу до пристана, че да вземат оставените им по корабчето два сандъка с храна. Тя им стигаше за поне месец, тъй като монасите бяха малко 5-6 човека. Отоплението им беше само с печки на дърва. През 1975 година аз бях студент, когато стана пожарът и изгоря южното крило. Нещо от жаравата явно бе тръгнало. После разбрах, че пожарната въобще не е успяла да дойде, защото не е имало път. Хвърляли са със самолет вода отгоре, ама вятърът я е духал встрани. А и това е планина – не може да се лети ниско.
- А какво става после при игумена Амвросий, който се спомина съвсем наскоро?
- Покойният игумен Амвросий бе човек на отговорността, изключително наблюдателен и точен в изказа си. Трябва да му се отчете, че успя да опази манастира от посегателства от гръцки и румънски монаси. Проправи се и хубав път, павира се. Манастирът ни има сега поне 10 автомобила, включително една много хубава пожарна, с която се обслужват и съседните обитания при нужда. Всичко това са дарения от български институции, както и от програми на Европейския съюз.
В другите манастири също се наливат пари по различни държавни и европрограми. Днес навсякъде има автоматични перални, централни климатични системи и какво ли не. Руският манастир тъне в лукс. Доколкото зная, вече имат и ново парно. Доста от тези удобства се правят, разбира се, и за поклонниците, които препълват обителите особено по патронните празници. Хилендарският манастир например, като се препълни, слагат походни легла по коридорите.
Напоследък в столицата Карея бе вдигната болница. В южната част на Атон, където липсваха пътища, вече се построиха площадки за хеликоптери. Ако някой монах или поклонник получи някаква здравна криза, се обаждат по смартфона и помощта пристига. На Света гора има доста добри мобилни комуникации, интернет, принтери и какво ли не като технологии и удобства. Това променя коренно ежедневието на монасите. В миналото например дадена вест е стигала до тях след доста време. Сега благодарение на технологиите те научват всичко от света веднага, което неминуемо внася смут в душата им. Физическият труд също е вече екзотика. В миналото са се препитавали с това, което изработят. Сега се разчита на европари, дарения на физически лица, магазини. Имат си и някакво ниво на обслужване от външни лица, като споменах болница, поща, полиция. Иначе през Средновековието също се е дарявало, но тогава основно парите са отивали за строеж и развитие на обителите. През XX век манастирите получиха някои облекчения да не плащат данъци на гражданските власти.
- Колко е средната населеност на обителите?
- Парадоксално е, че през Средновековието до XIX век, когато Света гора е била част от Турската империя, манастирите тук са били повече от двадесет, а монасите са били към 50 000. Днес не вярвам там да живеят повече от 5000 общо.
Шествие с чудотворна икона в манастира Ватопед, който е най-гъсто населеният на Света гора.
Може да са малко повече, ако добавим към тях и гражданската мирова част като полиция, поща, служители на хотели и на магазини. В един манастир живеят средно от 30 до 50 калугери. Най-населеният е „Ватопед“, под чийто покрив живеят 150 братя.
Следва продължение...
Любомир Старидолски
