П ътешественикът Цвети Русев поема към Атон доста преди пътят натам да бъде така утъпкан и свободен, както е днес. Това се случва още в ерата на комунизма. Тогава малцина българи знаели, че България има свой манастир в Монашеската република. Нашенецът споделя още, че в последните 20-30 лета както всичко в нашия свят, така и животът на Атон започва да се изменя в посока големи неравенства и загуба на автентичност. Как е било преди и как е сега на полуострова, пазещ световното православие, разговаряме с родния емигрант. Той е на 73 г., роден е в София, икономист по образование. Дванадесет лета работи в различни предприятия. След идването на демокрацията както повечето българи се преквалифицира, и за да се препитава, подхваща най-различни неща. Пенсионира се като майстор-дърводелец в Северна Гърция, където живее от дълги години.
- Г-н Русев, кога отидохте за първи път на Света гора и има ли случка, която ви подтикна в тази посока?
- През 80-те години на миналия век опитах да отида там. Тогава за първи път попаднах и в Гърция с една тридневна виза. За Света гора бях чел една книга от двама български журналисти, в която бяха публикували свой пътепис. По онова време ми попадаха тук-там и различни публикации за това място. За жалост първият ми опитът да го достигна се оказа неуспешен. Разрешенията, които бяха нужни, се издаваха от една канцелария, намираща се в Северна Гърция. Там се помещава единственото министерство извън Атина – това на Македония и Тракия. Оттам не ми дадоха разрешение поради ограничеността на визата ми. Аз обаче се заинатих и при връщането си в България реших да поискам по-дълга виза. Тогава пак отидох в министерската канцелария, отговаряща за Света гора. Там обаче ме изненадаха, като ми обясниха, че ми трябва препоръчително писмо от нашето консулство в Солун. Оттам взеха, че ме препратиха обратно в София. Трябвало оттук да взема препоръчително писмо, което да ми се издаде евентуално от Дирекцията по вероизповеданията или от главния секретар на Св. синод. След цялата тази обиколка през 3-4 институции накрая от Синода ме насочиха към епархийския свещеник за препоръка. Така и нищо не излезе и в крайна сметка не успях да взема нещо, което да послужи пред гръцките власти, за да ме допуснат до Атон. Чак три годни след това успях да получа достъп, без да е необходимо да получавам нещо от българските власти.
- Какви бяха първите ви впечатления?
- Както споменах, бях чел много неща за живота там и бях любопитен да видя всичко със собствените си очи. В генерален план броят на манастирите е 20. Българският „Георги Зограф“ е един от трите останали, които не са населени с гръцки монаси. Другите такива са сръбският „Хилендар“ и руският „Пантелеймон“. Грузинският „Ивирон“ вече е част от гръцката орбита. Това, което ми направи най-силно впечатление и което много ценя, бе запазената чистота на природата и простотата на човешките отношения.
- А в момента как стават посещенията чисто административно и от колко пари се нуждае човек?
- Пак са нужни разрешения, но те вече по-лесно се издават от представителството на областта, както аз наричам Светогорския полуостров. За разлика от миналото сега прекалено много хора имат желание да я посетят, което затруднява местните обитатели. Защото там има не само монаси, а и представители на различни административни длъжности в полиция, поща и т.н. Има и магазини, които се стопанисват от граждански лица. Въведени са квоти за влизане. Те се определят от представителството на манастирите, където всеки дава някаква контролна цифра от хора, които може да поеме. Ако тази бройка туристи/поклонници се запълни, съответната обител може да откаже повече посещения. Следователно човек е желателно да си запази място предварително. Доколкото зная, преди години това не е било така, а посещения са се разрешавали при всяка заявка.
Що касае цената, в началото, когато парите бяха в драхми, тя се равняваше на сегашни 10 евро. В момента има два вида цени. Обикновената визита за възрастен е 25 евро, а за деца 15 евро. Има и научни посещения, които изследователи правят из богатите манастирски библиотеки. Не съм сигурен, но мисля, че те са безплатни. Пари ще ви трябват за магазинчетата, където се продава църковна утвар, която поклонниците взимат за спомен или за подарък.
Иначе самият престой в манастирите е напълно безплатен, доколкото заявявате предварително кой (кои) желаете да посетите. Човек трябва да си приготви пари за кораба – между 10 и 25 евро. Цената варира в зависимост от спирката, на която слизате. Първата е на Хилендарския манастир, втората е за нашия „Св. Георги Зограф“. Пристанът му е много добре организиран. По европейски програми в последно време доста обители получиха финансиране, чрез което се благоустроиха и организираха транспорт. Сега монасите изпращат минирейсчета от по 10-12 места. И който иска, се товари на тях, а тези като мен, които предпочитат да ходят, тръгват пеш. Преходът до Зографския манастир е доста приятен - около 50 минути до 1 час.
- А какво следва по-нататък по морската линия?
- Например посещенията до най-южните манастири стават на два етапа, траещи 2 часа. Първият е от граничния град Уранопол. Оттам след 7 спирки се стига до Дафни. Това е пристанището на Карея – столицата на Светогорския полуостров.
Пристанището на българския манастир.
До нея се стига с автобус за 30 минути. От Дафни тръгва друг кораб, с който вече стигате до крайната възможна точка – скита Кавсокаливия (или „Света Троица“). Там корабът прави завой, а на връщане събира поклонниците, които напускат полуострова и се прибират по домовете си.
- Кои места и светини привличат най-много българските поклонници?
- За мен бе странно, че сравнително доскоро малко хора у нас знаеха, че има български манастир там. При това не знаеха и точно кой е останал от Възраждането, чийто родоначалник е Паисий с неговата „История славянобългарска“, писана на Атон.
Посетителите в „Зограф“ сега посещават библиотеката, където се пазят безценни средновековни ръкописи. В една от църквите ни има музей с икони от различни дарители и епохи. В католикоса, както се нарича главната църква на дадена обител, обикновено се намира чудодейна икона. Тя е посветена на патрона (или на закрилника) на манастира. За нашия това е св. Георги Победоносец. Богородица се счита за покровителка на цялата Света гора и затова във всички манастири има отделна църква, посветна на Дева Мария. На Атон се пазят много нейни чудотворни икони. За всяка от тях се разказва отделна история. Повечето от реликвите водят началото си от ранното Средновековие, когато манастирите са били основани и когато са ставали обект на агресия от страна на пирати грабители. И, разбира се, на поклонници, които идвали заради легендите, че мястото, реликвите, а и самите монаси могат да помагат и да лекуват.
- От векове жени не се допускат да стъпват там, но как става контролът?
- От време оно е забранен достъпът до Света гора за женската половина на човечеството, която може да го разглежда само на кораба, без да слиза. Контролът става на мястото за качване на борда, т.е. на Уранополи. Тогава се проверява документът за самоличност и разрешението.
- Първите манастири там датират от около X-XII век, кой обаче е първият?
- Ако говорим за началото, то това е доста спорен въпрос. Първите манастири са от 964 г. Счита се, че тогава св. Атанасий е основал Великата лавра (Мегисти лавра), където лежат неговите тленни останки. Тази обител се води и първенствуващата за целия полуостров. Чел съм апокрифни издания, според които българският манастир реално е най-старият. Според официалните данни той е основан през XII век. Българските монаси обаче не признават тази датировка. Те си почитат тримата братя от Охрид, които през 919 г. вдигнали първата църква, което дава началото на манастира ни. Като контра на това се изтъква, че за да получи статут един манастир, са необходими още някакви условия. И това се води като причина да не се признае нашето по-ранно основаване. Тук, разбира се, не бива да се пропуска чисто етническият елемент, защото гърците никога не биха признали, че българи са основали най-стария манастир на Света гора.
- Отдавна се спори и кой е най-красивият. Вие имате ли си фаворит?
- Красотата, както и вярата, са субективни категории, и ако питаме 10 човека, ще получим десет различни отговора. По мои впечатления, без да ги степенувам, българският е сред най-живописните. Наричан е още белият манастир, тъй като северното и западното му крило са от дялани камъни. Те бяха изчистени с пясък и сега отдалече се белеят. Друг, който бих отличил, е един, основан от грузинци – „Ивирон“. „Пантелеймон“, също гледан отдалече, е доста внушителен. Дълги години той беше доста занемарен, но в последните 10-15 лета там се наляха страшно много пари.
- На коя от чудотворните икони сте успявал да се поклоните?
- Българският манастир има няколко чудотворни икони както на Богородица, така и на патрона Свети Георги. Монасите разказват, че тримата братя основатели откриват църквата, но се чудят на кой да я посветят. Слагат една дъска и лягат да спят с идеята да решат на сутринта кого да изобразят. На сутринта намират св. Георги, който се е самоизобразил. Така решават да кръстят манастира на него. Има и още една чудотворна икона на този светец – Аравийската.
Шествие с Аравийската икона на Свети Георги в българската обител.
Тя се намира извън манастира в един скит. Монасите разказват, че тя е дошла сама от Светите земи. Вероятно е била в тамошен манастир, който арабите са разрушили, а иконата, за да бъде спасена, е била хвърлена в морето. Тя доплувала сама до Света гора, където е открита от наши монаси. Била натоварена на едно магаре и са решили да построят там скита, където животното спре. На Света гора има още много реликви, мощи и икони. Някои от тях пазят белези от стрелба, пожари или пробождания от сабите на пирати. Монасите с охота разказват историите им.
- Бихте ли разказал какво още ви е направило впечатление от пътуванията ви из това свято място?
- Всеки човек вижда различни неща. Според мен това, което не се коментира много, е, че дори там има голямо неравенство. В най-южната част, където планината е и много стръмна, липсват пътища. Ходи се само по пътеките. Тези от монасите, които са по-немощни, яздят магарета. Един ден там засякох двама монаси (отшелници) - млад и стар.
Прочутият атонски монах Сава (1924-1991) също се придвижваше с магаренце.
Направих им път да минат по пътеката. Питаха ме къде отивам. Отговорих им, че съм се запътил към Великата лавра. Пожелаха ми лек път. Дрехите им бях толкова вехти, толкова окъсани и избелели, че просто не мога да ви ги опиша. Старецът нямаше дори обувки на краката си. Беше си вързал найлонови пликове на глезените. Времето беше доста лошо, непрестанно ръмеше дъжд. И въпреки това аз не прочетох в лицата им някакво недоволство от живота. Стигнах до Лаврата, която е на 30 км южно от столицата Карея. На следващия ден времето се беше оправило. Още от заранта ме напече едно слънце. Ходих от източната част на полуострова. От пътя, следващ сложния географски релеф покрай морето, се откриваха чудни гледки. Свалих си ризата, защото бях започнал да се поизпотявам. Знаех, че това не е прието, тъй като човешкото тяло в християнската етика е източник на грях и не трябва да се показва без основателна причина. Нямаше никого по пътя. Мислях си, че ще успея да се облека бързо, ако мине някой човек или кола. Когато чух шума на двигател, вече бе малко късно. Та не успях да се облека навреме и ме видяха. Аз така или иначе вече се бях и поизморил и вдигнах ръката да спрат, че да се кача. Колата бе джип „Мерцедес 4х4“, климатизиран с модерна Hi-Fi уредба. Шофьорът бе монах, до него седеше мирянин. Отвориха ми вратата. Аз се качих. Монахът ме попита: „За първи път ли сте на Света гора?“. Тогава излъгах и отговорих „да“, защото знаех защо ме пита. „И друг път да знаете, че не е прието човек тука да си сваля дрехите“, смъмри ме монахът. Реално, тъй като гръцкият език е специфичен, веднага щяха да разберат, че съм чужденец. Затова бях лаконичен и на гръцки отговорих само „да“ и „добре“. В противен случай, ако се бях впуснал в обяснения, щяха да ме питат откъде съм и т.н. А не ми се щеше да влизам в обяснителен режим, тъй като към българите в южната ни съседа има предубеждения, в това число и във верско отношение. Монахът продължи да си говори с неговия спътник. Аз седнах на задната седалка и само наблюдавах. Гледах го, облечен в скъпи лъскави одежди, с чисти и добре поддържани ръце, с един нежен, почти неестествен тен на лицето. И не знам защо в онзи момент ми изплува споменът за монаха, когото бях срещнал вчера със своя послушник в пущинака. И веднага ги съпоставих с човека в мерцедеса с лъскавия часовник, не зная дали бе „Ролекс“, с грижливо подрязаните нокти и маниери. И си викам: „И единият, и другият ще бъдат спасени“. Защото основният въпрос, който монасите задават, е дали посетителите са кръстени православни. Защото всичко останало се счита за ерес. Включително и представителите на арменската църква, която е най-древната в света, основана през 301 година. А по това време Константинопол, който византийците считат за пъпа на православието и света, дори не е съществувал. Католици и всички останали се водят за еретици, чиито души никога няма да бъдат спасени. Според мен би трябвало да се правят усилия за повече толерантност и отказ от негативизъм. Защото това себеизтъкване поне за мен е трудно приемливо.
Следва продължение... във втората част четете: Най-новите знамения на Атон, къде се яви Богородица?
Любомир Старидолски
