В училище няма да се допускат деца, които не владеят добре български език в достатъчна степен. Това е реформата, на която от Министерството на образованието и науката (МОН) държат след постоянните консултации с учители, които текат от няколко години. Още при представянето на проекта за промени в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) за обществено обсъждане бе акцентирано върху предложенията в тази посока, като водещото е осигуряването на езикова подкрепа.
„За децата и учениците, които не владеят български език в достатъчна степен за ефективно усвояване на компетентностите, заложени в държавните образователни стандарти за предучилищно образование и за общообразователна подготовка, включително за които българският език не е майчин, се предоставя езикова подкрепа според потребностите им“, гласи предложението за изменение на чл. 16.
Проверки
Към него се добавя и че степента на владеене на българския език се установява при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за българския книжовен език чрез прилагане на утвърдени от министъра на образованието и науката стандартизирани инструменти. Ще има задължителни проверки за степента на владеене на български език при постъпването на децата в предучилищно образование и в края му, както и при постъпването в първи клас на ученици, които не са били включени в предучилищно образование. За чужденците или български граждани, учили в чужбина, ще има тест при постъпването им в системата.
СЛЕД КЛАНЕТО В УЧИЛИЩЕ: Франция забранява социалните медии за деца под 15 години
Езиковата подкрепа за нуждаещите се ще включва допълнителни модули или допълнително обучение по български, както и чрез консултации. Ще има възможност и за интеграционно обучение в индивидуална форма, но и подготвителен езиков клас. При недостатъчно добро владеене се дава възможност за повтаряне на първи клас. Най-подходящият вариант за подпомагане ще се определя от детската градина или училището според потребностите на детето и степента на владеенето му на българския.
Присъствие
Родителите ще са длъжни да осигурят присъствието на детето. Индивидуалната форма на обучение ще е възможна само за учениците от I-VII клас, като може да включва и учебни часове по един или повече учебни предмети заедно с ученици от паралелка в училището от същия клас. Допълнителните уроци по български ще се организират в дневна, индивидуална, вечерна или дистанционна форма на обучение, а съдържанието им ще се определя според държавния образователен стандарт.
Езиковата подкрепа ще се финансира допълнително и ще може да се осъществява от всички училища. За нея ще бъдат утвърдени рамкови учебни програми по степени на владеене на български език, които определят и броя на учебните часове за постигане на съответната степен.
В подготвителния езиков клас учебното време ще обхваща една учебна година и се разпределя за придобиване на утвърдените компетентности за съответната възраст. Учениците, записани за обучение в подготвителен езиков клас, се организират в групи в зависимост от степента на владеене на български, като в една група може да се включват ученици от различни класове в рамките на един и същи етап от степента на образование.
За тях ще има целодневна организация на учебния ден, която позволява първоначално ускорено усвояване на български език и постепенното им интегриране в паралелка с ученици от същия клас. Ученик ще завършва успешно подготвителен езиков клас, ако има годишна оценка най-малко „Среден 3“.
Структура
Това налага промяна и в структурата на образованието. Член 38, който в момента уточнява от кой до кой клас са отделните етапи, отпада. В училищното образование се включва и подготвителният езиков клас.
ТАПИЯ САМО НА ХАРТИЯ: Половината от младите не се реализират по специалността
Компетентностите, които се придобиват при обучението в него, обаче не се включват в училищната подготовка. По отношение на общообразователната подготовка се предлага уточнението, че тя подпомага и придобиването на социално-емоционални умения, които са основа за личностното развитие и играят ключова роля за личното благополучие и пълноценната интеграция на
ученика.
„Има външни фактори за разликата в резултати от матурите не просто в отделни райони, а между отделни училища. На някои места имаме по-голяма концентрация на ученици от семейства, в които не се говори български език, семейства с по-ниска отговорност на родителите към образованието. Имаме висока степен на образователно детерминирана сегрегация, защото класираме учениците след седми клас по резултати“, посочи Вълчев и допълни, че ще бъде сериозно поставен въпросът за образователната структура.
75% от зрелостниците умеят да мотивират
Тази година за първи път в изпитния тест от матурата по български език и литература (БЕЛ) имаше комуникативна задача, в която зрелостниците трябваше да влязат в ролята на мотиватори. Анализът на резултатите показва, че 75% от тях са се справили успешно.
В изпитния вариант по БЕЛ 98% от задачите са изисквали да се покажат умения за разбиране и прилагане на наученото и само една от тях изисква чисти знания. По история и цивилизации задачите за умения са близо 90%, по математика, география и икономика – над 83%.
По български език и литература данните на МОН показват, че над 80% от зрелостниците се справят с извличане и обработка на информация от текст и диаграма и успешно откриват проблем.
Абитуриентите са срещнали затруднения при задачи за пунктуация, за слято, полуслято и разделно писане, за употреба на пароними, за съгласуване по число между подлози и сказуемо. При литературните задачи затрудненията са свързани с разчитане на конкретен смисъл на цитат от изучен текст или с осмисляне на конкретно твърдение и съотнасянето му към изучен текст. Предизвикателство за зрелостниците е и създаването на кратък текст – интерпретация на дадена тема в изучен и в неизучен литературен текст.
Людмил Христов
