Р акът на дебелото черво е причината за най-висока смъртност при младите хора до 50 години с онкологична диагноза. Това обяви пред „Здраве с „Телеграф“ д-р Ивайло Янакиев - координатор на международен проект, свързан с обучението на медицински специалисти в областта на онкологията.
Той подчерта, че именно в тази връзка профилактиката е изключително важна и развитието на скринингови програми на национално ниво е с ключово значение. „Наясно сте, че при повечето случаи при най-разпространените онкозаболявания може да се стигне до пълно излекуване, ако бъдат открити навреме. Точно затова е важно да се правят колкото се може профилактични прегледи, особено когато говорим за рак на дебелото черво, на простатата, на маточната шийка и гърдата“, отбеляза д-р Янакиев.
Превенция
Профилактиката на рака на дебелото черво при пациенти, които нямат рискови фактори за развитие, трябва да започне от 50-годишна възраст.
„Говорим главно за пациенти, които нямат наследствена на обремененост и фамилна анамнеза за развитие на това заболяване. Златният стандарт за проследяване е извършването на колоноскопия. Това е ендоскопско изследване на дебелото черво. Ако съответният човек е с наследствена обремененост и има преки родственици - майка, баща, баба или дядо с такава диагноза, тогава профилактиката трябва да започне още по-рано - на 45-годишна възраст. В такива случаи говорим за хора с умерен риск, докато при хора с висок риск скрининговата колоноскопия трябва да започне още по-рано“, разясни специалистът от Комплексен онкологичен център – Русе.
Хронични
.
Хроничните възпалителни заболявания в комбинация с фамилната анамнеза повишават риска до висок и именно хората, които страдат от тях, трябва по-рано да си направят колоноскопия.
„Говорим за улцерозния колит и болестта на Крон. При тях проследяването също трябва да бъде по-стриктно“, отбелязва д-р Янакиев, според когото превенцията трябва да е държавна политика, защото има и много хора, които не знаят от какво са боледували бабите и дядовците им. „Полагат се сериозни усилия и от министерството в тази посока и те трябва да бъдат подкрепени“, категоричен е лекарят. Според него личните лекари са тези, които трябва активно да насочват пациентите към допълнителни профилактични изследвания.
„Те са наясно с протоколите при различни заболявания и трябва да напомнят, че при определена възраст е нужно да се следят различни неща. Като тук говорим за абсолютна превенция, без наличието на каквито и да е симптоми. Това е важно да се уточни“, добавя онкологът.
Съвремие
Съвременният начин на живот, в който хората масово са изложени на стрес, липса на достатъчно активност и движение и замърсен въздухь са ключови рискови фактори както за рака на дебелото черво, така и за други онкологични заболявания. „Естествено, има фактори като генетиката, на които ние не можем да влияем въпреки напредъка на медицината. Но най-опасни си остават неща, които до голяма степен зависят и от нас. Става дума за употребата на свръхпреработени храни, заседналия начин на живот, употребата на алкохол и тютюнопушенето. Това са основните рискови фактори“, каза още д-р Ивайло Янакиев. Той уточни, че свръхпреработени храни са колбасите, чипсовете, вафлите и други най-различни сладкиши.
„Това са просто продукти, които минават множество етапи на преработка. Чисто технологично, докато се стигне до краен продукт. Хубаво е да се консумират колкото се може повече пресни храни и най-вече зеленчуци и плодове“ .
У дома
Специалистът говори и за ползите за тестовете, които могат да се правят и в домашни условия и които са част от скрининговата програма. „По принцип тестовете са различни видове. Те позволяват да се изследва изпражнение. Директно. Важни са тези тестове, които показват дали няма окултно кървене, такова, което не се забелязва и остава скрито“, завърши д-р Янакиев, който е пряко ангажиран с международния онкологичен проект, за който в Русе се очакват да пристигнат повече от 60 медици от 6 европейски държави. Днес и утре те ще обсъдят нови подходи и съвместни практики в лечението на онкологичните заболявания.
„Мултидисциплинарният подход е ключов. Специалистите от различни области на медицината трябва активно и качествено да си сътрудничим за постигане на по-добра диагностика и лечение. Със сигурност мога да кажа, че напредъкът е толкова сериозен, че ракът вече не е присъда. Всички работим активно за това той да се превърне в хронично заболяване и в много случаи успяваме“, завърши д-р Янакиев.
Изследванията са рутинни за гастроентеролозите
Ендоскопското изследване, от което доста хора и особено мъжете се притесняват, е нещо рутинно за гастроентеролозите.
„Смея да уверя пациентите, че в 90% от болниците в България те се провеждат с кратка венозна упойка, която е изключително лека и няма нищо общо с анестезията по време на операция. От добре обучен специалист, в зависимост и от анатомията на пациента, едно изследване на стомаха продължава около 5 минути, а на дебелото черво около 10 минути. Така че за 15 минути пациентът заспива и се събужда чак като вече всичко е приключило. По-неприятният момент според мен е предният ден, когато за подготовка на дебелото черво трябва цял ден да се гладува и да се пият очистителни разтвори“, разяснява д-р Николай Стойнов от Пловдив пред „Здраве с „Телеграф“.
Людмил Христов
