С идването на коледните и новогодишни празници мнозина се подлагат на терапии и разкрасителни процедури за подмладяване и дори за удължаване на живота. Старо поверие гласи, че човек трябва да посрещне новата година, в случая 2024, във форма. Всички съвременни методи обаче стъпват на знанието на стотици хора през вековете, опитвали се макар и по доста абсурдни начини да постигнат вечна младост и дори безсмъртие. В следващите редове ще разкажем за някои от личностите, дръзнали да се бъркат в естествения ход на биологичното време и да се противопоставят на остаряването и дори на смъртта.
Династията Цин
Преди повече от 2200 години първият китайски император Цин Шъхуан започва да търси отвара, която да му даде безсмъртие. Императорът дори отправя национален призив към своите поданици да търсят еликсира на живота.
През 2002 г. 36 000 дървени ленти с древна калиграфия бяха открити в изоставен кладенец в китайската провинция Хунан. По-късно проучване установи, че някои от лентите съдържат съобщения в отговор на странния указ на Шъхуан. Според китайското издание Синхуа едно от съобщенията гласи, че въпреки че селяните все още не са открили желаната отвара, те ще продължат да я търсят. В друг писмен източник се предполага, че билка от близката планина може да помогне на императора. Изследователи предполагат, че владетелят може в крайна сметка да е прибягнал до консумация на цинобър или живачен сулфид в опит да живее по-дълго. По ирония на съдбата това вероятно е и причината да умре на 49-годишна възраст.
Всъщност бащата на Поднебесната империя е известен именно със своя мемориал. През 1974 г. фермери се натъкват на гробницата на императора и 8000 теракотени воини в реален размер, които я пазят и до днес.
Вампири
Един от най-известните митове за вечната младост и безсмъртие се свързва с кръвта. Векове наред се разпространяват истории за вампири, които живеят вечно, пиейки кръвта на жертвите си. Тези истории обаче може да се окаже, че не са просто плод на нечие въображение.
Според скорошно проучване (публикувано в Transfusion Medicine Reviews) един от първите случаи на кръвопиене може да се е случил през 1492 г., а реципиентът е бил не друг, а папа Инокентий VIII. Трябва да се отбележи, че въпреки че е заемал духовен пост №1 на Запад, папата далеч не можел да се похвали като един от най-светите хора в Римокатолическата църква. Той е имал няколко извънбрачни деца и е бил обсебен от парите и властта. Освен това времето му на Светия престол до голяма степен е белязано от увеличаване на неморалността сред духовенството.
С напредването на възрастта здравето на папата рязко започва да се влошава. Той претърпява инсулт през 1488 г. и до 1492 г. практически е инвалид. Папа Инокентий VIII наема еврейски лекар, за да му помогне да оцелее. Според различни исторически източници целителят е убил три малки момченца, за да използва кръвта им. Някои истории предполагат, че папата е пил кръвта им, въпреки че съществува и малко вероятната теория по някакъв начин да е била влята във вените му. Животът на момчетата е пожертван без причина, тъй като папа Инокентий VIII така или иначе умира само дни по-късно, на 25 юли 1492 г. Това може да е свързано и с кръвопреливането с различна от неговата кръвна група.
Хипократ
През вековете едни от най-изявените търсачи на вечна младост и безсмъртие са били лекарите. Пример за това е съветският доктор Александър Богданов.
Той е бил изключително талантлив и интелигентен човек, който дал много на родината си по времето на Първата световна война. Той също така е автор на поредица есета за политиката на военните икономики. В свободното си време се занимавал с научна фантастика и поезия, но най-важните му увлечения идват след края на войната.
Тогава Богданов започнал да се занимава с кръвопреливане, особено като метод за удължаване на живота. Според негови съвременници той дори е вярвал, че може да стане безсмъртен чрез тези трансфузии. През 20-те години на миналия век руснакът се подлага на поредица от кръвопреливания, за които твърди, че имат няколко положителни ефекта върху него. Той твърди, че зрението му се е подобрило и косата му е спряла да пада. За съжаление високомерието на Богданов надделяло над разума. През 1928 г. Богданов взел кръв от студент, болен от малария и туберкулоза, вследствие на което се разболял и починал.
Лифтинг
Един от топ трендовете в поддържането на стегната кожа са лифтингите със златни нишки. Оказва се обаче, че тази концепция не е нещо ново, а съществува от векове.
През VI век френската благородничка Даян дьо Поатие била готова на всичко, за да запази младостта и красотата си. Основната причина за това бил фактът, че е любовница на френския крал Анри II. Поатие стигнала до крайности, за да поддържа красотата си. Според американско онлайн издание (Atlas Obscura) благородничката редовно пиела златен хлорид, смесен с диетилов етер. Въпреки че е живяла до 66 години, съвременни записи твърдят, че е изглеждала вечно млада. Френският историк Брантом пише: „Вярвам, че ако тази дама беше живяла още сто години, нямаше да остарее. Лицето й беше съвършено“.
Разбира се, идеята да се пие злато за вечна младост съществува много преди Поатие. Още древните египтяни са използвали „златна вода“, вярвайки, че тъй като металът не корозира, ще донесе дълголетие на тези, които го погълнат. Когато гробът на Даян дьо Поатие бил открит векове след смъртта й изследователите открили големи нива на злато в косата й. Това показва, че тя вероятно е починала от хронична интоксикация поради усилията й да поддържа младежкия си вид.
Тестостерон
Физиологът и невролог Шарл Едуар Браун-Секар винаги е бил нещо като изгнаник. Ужасно депресиран и затворен студент по медицина, който често пътувал, за да избяга от тежкия си живот.
В историята на света Браун-Секар завинаги ще се помни като човека, описал пръв синдрома Браун-Секар – неврологично заболяване, което се появява в резултат на едностранно увреждане на гръбначния мозък. Той обаче често бил спохождан от безумни идеи. Една от най-ексцентричните гласяла, че може да постигне ефект против стареене и за сексуална мощ, използвайки екстракти от тестиси на кучета и морски свинчета.
Шарл Едуар Браун-Секар
В продължение на три седмици той се инжектирал с тези екстракти и твърдял, че е забелязал подобрения в уменията си за концентрация, сила, издръжливост и дори в навиците си на изхождане. Браун-Секар правил всевъзможни опити с какво ли не - вливал собствената си кръв в престъпници, които са били обезглавявани с гилотина, поглъщал повърнатото на пациенти с холера и дори лакирал кожата си. Ексцентричните експерименти на физиолога не довели до желания резултат и той починал години по-късно въпреки инжекциите против стареене.
Силата на мисълта
Доста от съвременните учения за промяна на реалността с мислите избуяват преди век. Пример за това е Джеймс Шафер, лидер на малко известен култ, наречен “Кралското братство на майсторите метафизици“. Шафер основава сектата през 20-те години на миналия век. Той твърди, че групата е посветена на „радостната работа да помага на другите да си помогнат сами“.
Шафер прави редица други необичайни твърдения, включително, че може да накара хората или нещата, които стоят на пътя му, да изчезнат. Той също вярвал, че смъртта и болестта са резултат на негативни мисли и че не е задължително човек да се спомине, стига да мисли позитивно. През 1939 г. Шафер и неговият култ обявиха, че ще постигнат невъзможното - като отгледат безсмъртно бебе. За експеримента е използвано момиченце на име Джийн Гонт, чиято майка го изоставила, тъй като нямала средства да се грижи за нея. Бейби Джийн, както стана известна, никога не е била официално осиновявана от Шафер или някой от неговата секта. Независимо от това Шафер я завел в имението си в Лонг Айлънд, когато тя била само на няколко месеца и стриктно управлявал всеки аспект от живота си. Той я отгледал с убеждението, че тя не трябва да се излага на нищо, което би довело до „лоши или разрушителни“ мисли. Шафер я поставил на жестока диета, за да докаже, че здравословният режим е достатъчен, за да живееш вечно. Той планирал един ден Джийн да го наследи начело на култа, но само след 15 месеца експериментът приключил, когато майката на детето заведе дело за попечителство.
Философският камък
В любимия на всички деца филм за Хари Потър злият Волдемор се опитва да се добере до Философския камък, който да му донесе безсмъртие. Темата за тази субстанция обаче съществува от появата на първите алхимици.
Един от най-известните учени в тази сфера е бил Никола Фламел. Той твърдял, че е намерил липсващата съставка, необходима за създаването на злато - неуловим материал, известен като философския камък, наричан още „еликсирът на живота“. Според д-р Джо Шварц от университета „Макгил“ Фламел е писал, че е открил философския камък на 25 април 1382 г. Средновековният изследовател вярвал, че е открил ключа към трансмутацията и към безсмъртието. Неговите трудове по-късно са открити от друг алхимик на име Винченцо Каскариоло, който вярва, че и той, подобно на Фламел, може да създаде философския камък, създаващ злато и удължаващ безмерно живота.
Има само един проблем. Никола Фламел е истинска личност, но изобщо не е бил алхимик. Той всъщност е бил писар от XIV век с манталитет на Робин Худ. Той направил състояние от спекулации с недвижими имоти, a с богатството си изграждал болници и домове за бедни. Все пак мнозина свързват името му именно с философския камък. Стотици алхимици прекарат живота си в търсене на правилната комбинация от съставки, за да го създадат.
Японски монаси се погребват живи
Японците вярват, че могат да живеят вечно, стига да постигнат сокушинбутсу. Под този термин се крие таен процес по самомумификация, като между 1081 и 1903 г. около 30 живи монаси в Шингон са я постигнали.
Мумифицирано тяло на японски монах.
За целта азиатските аскети използвали диета, известна като мокуджики или „ядене на дървета“, като търсят храна в близките гори и се прехранват изключително с корени на дървета, кора, борови иглички, ядки и горски плодове. Целта на екстремната диета е да подготви тялото за биологично мумифициране чрез премахване на всички мазнини и мускули. Освен това помага на тялото да избегне разграждането, като го лишава от естествено срещащите се бактерии, образувани от жизненоважни хранителни вещества и влага.
Тази духовно наложена диета може да продължи до 1000 дни. Накрая монахът бил поставен в боров ковчег и погребан на три метра под земята само с бамбукова пръчка, през която да диша и с една камбанка. Когато тя спре да звъни, последователите на монаха разбирали, че е умрял от глад, премахвали бамбуковата пръчка и запечатвали гробницата за още 1000 дни.
Деяна Дулева
