Р омео и Жулиета живели почти във времената на Варненския халколитен некропол, известен с най-старото открито злато на света.
Прочути са като Влюбените от Валдаро и са обитавали Апенините преди около 6000 години. А Варненското злато е поне на 6500 години, сочи елементарната справка. Но двойката от Италия е обвита в мистерия, която озадачава учените.
Мантуа
Влюбените от Валдаро са открити в неолитна гробница в Сан Джорджо край Мантуа, северната част на Ломбардия. Учените обаче са изненадани от находката, защото в тази част на света няма друга подобна и до ден днешен си е истинска мистерия какво всъщност се е случило. Археологът Елена Мария Меноти през 2007 г. прави разкопки в района на Мантуа, когато открива странно погребение на два прегърнати скелета, очевидно мъжки и женски. Те определено са умрели прегърнати и за вечността са останали лице в лице. А погледите им сякаш се срещат в безкрая и до ден днешен.
Проучванията сочат, че и двама са били приблизително високи около 1,57-1,58 метра. И на възраст са не повече от 20 години, а вероятно са били и по-млади.
„Никога преди в Италия не бяхме намирали останки на прегърнати мъж и жена, това е наистина уникална находка. Срещали сме в гробовете много жени, прегръщащи децата си, но никога не сме виждали такава двойка, прегърнала се в смъртта. Най-напред си помислихме, че най-вероятно мъжът е умрял първи, а жената е била убита по-късно, за да придружи душата му в отвъдното. Първоначалният анализ на скелетите показа, че те са млади, тъй като зъбите им все още са в добро състояние, но все пак изпратихме останките в лабораторията за внимателно изследване, за да определим точно възрастта им при смъртта. Ръцете и краката им са преплетени, наистина двамата се прегръщат“, обяснява Елена Мария Меноти.
Тя пояснява, че е правила много разкопки, в това число и в Помпей, където 25 години наред води разкриването на нови части от загиналия град. „Никога обаче не бях изпитвала това, което се случи при разкриването на гроба с Влюбените от Валдаро. Двамата продължаваха да се гледат влюбено, сякаш току-що са легнали заедно и всеки миг ще се събудят“, спомня си Меноти.
Мъжкият скелет е левият и до врата му има наконечник за стрела от кремък. Женският скелет се е сгушил в него и е десният, има дълго кремъчно острие по дължината на бедрото, както и два кремъчни ножа под таза. Предполага се, че това са били посмъртни дарове за отвъдното, защото по нито един от двата скелета няма следи от насилие.
Загадка
Изследванията обаче превръщат романтичното погребение в мистерия, защото не са открити следи нито от насилствена смърт, нито пък намек за самоубийство, а няма и насоки каква може да е естествената кончина. Но самоубийството изглежда много по-вероятно, защото има отрови, които не биха оставили разпознаваеми следи дори и с ДНК анализ.
Появяват се всякакви интерпретации по темата, някои са доста спекулативни и явно са плод само на фантазия и без конкретни доказателства. Та според една от тези теории това е първообразът на легендата за Ромео и Жулиета. Смята се, че Шекспир, когато пише своята велика трагедия, е използвал много по-стари италиански, дори древноримски предания. А Верона, където става любовната история на Ромео и Жулиета, е близо до Мантуа. И се предполага, че в района от прастари времена се предава подобна история за вечната любов и жертвата, която през вековете преминава и най-накрая стига до ушите на Шекспир или до някой по-предишен автор, за чието творчество ние не знаем нищо.
Историята на „Ромео и Жулиета“ на Шекспир започва близо до Верона, а също и с прогонването на Ромео в Мантуа. Там той научава, че Жулиета е мъртва.
Едва ли някога учените ще имат стопроцентово потвърждение какво всъщност се е случило с Влюбените от Валдаро, но това не пречи за всякакви хипотези по темата. Има и дори теза, че всъщност жената е издъхнала от естествена смърт и с нея е погребан любимият й мъж. Тя е била високопоставена – жрица, владетелка или дъщеря на царя. Но това са си само спекулации по въпроса. Още повече че жената е сгушила краката си в мъжа.
Траки
Траките и други народи от древността са практикували ритуални погребения, когато с мъртвия владетел са били заравяни жена му, любовниците, прислужниците, конете и т.н. Подобни погребения са се запазили и в някои части на Индия дори в съвременната епоха. Твърди се, че там такива жестоки ритуали са извършвани даже през 70-те години на ХХ век. Преди това британците със завладяването на тази огромна държава забраняват тези погребения, поне на жените на знатните.
Но нито в земите на древните траки, нито в Индия погребани заедно мъж и жена се прегръщат. А що се отнася до неолита, когато са датирани скелетите на Влюбените от Валдаро, то много рядко са откривани гробове с двойни погребения.
Китай
Наскоро, през 2020 г., в Китай бе открита друга древна двойка, прегърната в гроба. Тук нещата са малко по-нови и няколко хилядолетия след италианската двойка. Китайската двойка е намерена край град Датонг, севернокитайската провинция Шансъ. Живели са преди около 1600 г. Двойката лежи в общ ковчег в гроба. Мъжът е обвил ръцете си около кръста на жената, а тя се е сгушила на гърдите му и с глава на рамото му. Открит е и сребърен пръстен на безименния пръст на лявата й ръка. Най-вероятно мъжът е имал инфекция, която е отровила кръвта му. Анализът сочи, че е доста вероятно китайците да са се самоубили.
Други погребения в същия район по времето на севернокитайската династия Вей (между 386 и 543 година от нашата ера) сочат, че е било практика, макар и доста рядка, мъже и жени да са погребвани в един гроб. Правилото е било, че когато мъжът почине, жена му или любовницата идва с него.
Любовници стряскат с целувка
През 1972 г. в Иран бяха открити два целуващи се скелети.
Заформи се романтична история, която обиколи света. Дълго време се развихря въображението как двамата са загинали при завладяването на града. И тогава последва подробно изследване на скелетите. За десния скелет няма никакво съмнение, че е мъжки, но левият изненадва някои учени с категоричното установяване, че също е мъжки. И археолозите се стреснаха. А скелетите по спешност бяха прибрани в архивите на музея „Пен“ в Пенсилвания, където са отнесени от откривателя си.
Намерени са от група, предвождана от археолога Робърт Дайсън, близо до град Накадех, Западен Азербайджан – провинция в Северозападен Иран. Скелетите са придобили названието Любовниците от Хасанлу, по названието на тепето, където са намерени. Предполага се, че са издъхнали около 800 години преди нашата ера.
Левият скелет лежи по гръб и е прегърнал десния с едната си ръка, а лицата на двамата се докосват сякаш в целувка. Изследвания на зъбите са показали, че при смъртта мъжът е бил между 19- и 22-годишен. Определено той е бил в цветущо здраве и не са забелязани следи от лечение на травми или болести. Следите от нараняване на черепа на десния са съвременни при разкопките.
Другият скелет лежи на лявата си страна. Възрастта му приживе е била 30-35 години. Той е прихванал сякаш за целувка десния. Преди ДНК анализа са го смятали за жена, но после категорично се разбира, че е мъж.
Анализите показват, че и двамата мъже приживе са имали добро здраве, хранели са се с разнообразна храна, която е била в достатъчно голямо количество. В менюто им присъствали пшеница, ечемик, месо на овце и кози. Любовниците от Хасанлу са родени и израснали в региона. Мястото е древно и обитавано от праисторията.
Няма идея по време на смъртта им какъв е бил народът, държащ крепостта на Хасанлу. Асирийската империя е била много мощна, Персийската империя също е настъпвала. Не са открити писмени данни, макар в районите около Хасанлу да е имало отдавна писменост.
Съвременни детайлни разкопки обаче разкриват друга трагична картина за Любовниците от Хасанлу. Най-вероятно те загиват по време на персийското нашествие с разбиването и опожаряването на местната крепост. Двамата са се крили в плетен кош, който сигурно отгоре е бил покрит с нещо. Най-вероятно двамата са се крили при настъплението, дори може би са имали леки рани в битка – спори се по въпроса. Но те не са загинали от тези си евентуални рани. Най-вероятно са се задушили в коша, когато отломки от горяща сграда са паднали отгоре им. Та това навежда на мисълта, че двамата може и да не са любовници, а просто хора, опитващи се по някакъв начин да оживеят.
Историци припомнят, че в онези времена отношението към сексуалността е било по-различно от господстващия днес хетеросексуален модел. Напълно възможно е било наистина да става въпрос за любовници, дори за официално омъжени един за друг. Но също така двамата дори може да не са се познавали преди нашествието. Възможно е да са били господар и подчинен и да не са имали сексуални отношения приживе, а при задушаването и срутването главите им да са се допрели. Версии всякакви, но от днешна гледна точка двамата са прегърнати и целуващи се.
Георги П. Димитров
