В ече повече от 25 години семейство отглежда праскови в Сливен. За този четвърт век фамилия Котови днес вече са едни от най-големите производители на този плод у нас. Фермата е създадена от бащата Николай Котов, а днес по стъпките му вече уверено върви и синът му Валентин. Началото е поставено през 2001 г. с 10 дка прасковени насаждения, а днес те вече са над 100 дка. Семейството отглежда и череши, сини сливи и кайсии, като общият размер на овощните насаждения надхвърля 150 дка. Основният артикул обаче са прасковите, около 7000 дръвчета от различни сортове, най-популярните от които са Ред хейвън, Глоу хейвън и Роял Глори. Това са сортове за директна консумация, които се отличават с по-добър вкус, сочност на месото и трайността. За преработка и консерви се използват сортовете Андрос и Катерина. При сините сливи основният сорт е Стенли, а сред черешите са Ван и Ърли Лори. В градините растат и пет-шест сорта кайсии, като сред по-популярните са Фарбали и Киото. Валентин Котов споделя, че прасковата не е от особено лесна. Тя се нуждае от доста специфични климатични условия като влажност, вятър, топлина и това прави Сливенският район особено подходящ за отглеждането им.
Пръскане
След окончатеблно прибиране на реколтата и окапването на листата се извършва зимно пръскане с медни препарати. Следва резитба. Грижите продължават и през пролетта на следващата година с торене и пръскане. А когато цветовете започнат да се превръщат в малки плодове следва прореждането им, като част от тези плодчета се отстраняват. В противен случай дървото не би могло да ги изхрани всичките и те ще останат дребни. Повечето от описаните действия се извършват изцяло ръчно и в тях се включва цялото семейство. Когато дойде време за прибирането на плодовете обаче се налага да се наема сезонна работна ръка. И тук идва първият сериозен проблем. През последните години сезонните работници са си вдигнали надниците, особено след въвеждането на еврото и сега на ден фермерите са принудени да плащат по 25-30 евро на берачите си. Но дори и при тези надници голяма част от работниците предпочитат да си изкарват пари със същото занимание, но в Европа за 2 пъти повече пари. Това се случва и по време на активната прасковена кампания, тъй като по това време праскови се берат и във Франция. И една голяма част от българките берачи отиват там. А прасковите не са плод, който може да трае дълго на дървото. Сред сериозните проблеми в бранша Валентин Котов споделя и този със засушаването, както и борбата с вредителя черната златка. И не на последно място идва и този, свързан с пласиране на готовата продукция.
Прекупвачи
Фермерът споделя, че през годините е имало случаи търговци прекупвачи да им извиват ръцете с ниски цени. Н те вече са намерили верния път за реализиране на продукцията си.
Прасковите, които са консервни сортове те продават на местно предприятие. А тези, които са за директна консумация фермерите продават на базарите в Югоизточна България, както и на място от собствените си градини в Сливен. Това е доста трудно, тъй като при добра година могат да се добият между 2 и 3,5 тона от декар. Което прави между 200 и 350 тона за целия активен период на зреене. През годините семейство Котови са мислили за
създаване на минипредприятие, в което да преработват плодовете, които отглеждат, но все още не са предприели стъпки в тази посока, тъй като са малко хора и не искат да пилеят силите си в различни посоки. инени. А не както е сега, всеки да търси начин да се спасява сам за себе си. Когато преди четвърт век Николай Котов решава да засади първите си 10 дка с праскови, той не е имал специално образование и познания за това. Днес обаче фермата вече има и специалист, който ще внесе в оглеждането на праскови и академично образование. Синът Валентин Котов учи в Аграрния университет в. Пловдив и му предстои защитата на дипломна работа и получаването на тапията за агроном. Така създателят на фермата ще бъде спокоен, че един ден фермата му ще остане в ръцете на истински професионалист.
Държавата да помогне със складови бази
Подобно и на останалите български земеделски производители семейство Котови също споделят, че един от сериозните проблеми и в техния бранш е огромният внос на евтини праскови от чужбина, най-вече от Гърция и Турция. Причината фермерите там да могат да си позволяват да внасят у нас на дъмпингови цени е финансовата помощ, която държавата им оказва. „В Полша държавата дава дотации на ябълкопроизводителите за реализирана реално продукция. Стопаните там могат да си позволят да продават и изнасят на ниски цени, защото знаят, че тази разлика в цената ще им бъде възстановена от държавата. Защо това да не се направи и у нас“, предлага Валентин Котов. Другата посока, в която според него държавата може да бъде в помош на фермерите е като им осигури складови бази за съхраняване на готовата продукция. Друга възможност, която младият фермер вижда е в създаването на кооперативи по браншове. Така фермерите, които най-добре знаят своите си проблеми в бранша ще могат да търсят решения, но вече обед
Иван Първанов
