Н а 29 юли 1870 г. е роден канадският боксьор Джордж Диксън, който става не само първият чернокож световен шампион в спорта, но и първият носител на титли в две категории. Това е трудната съдба на един спортист, живял само 37 години и направил революция в бокса.
Диксън е роден в черна общност, разположена в пристанищния град Халифакс, който се намира в канадската провинция Нова Скотия. Между 1878 и 1881 г. семейството му се премества в Бостън, където бъдещият световен шампион започва работа като асистент на фотограф и се запознава с бокса.
Именно там местните боксьори позират за рекламни снимки, които служат като въведение на Диксън в спорта. Джордж се научава бързо да се бие и излиза на ринга като готов професионалист.
Той е невероятно бърз, защитава се много добре и може да избягва и да се върти с лекота. Предимството му е експлозивен контраудар с бързи ръце и невероятна сила.
Петел
Първата официална битка на боксьора е през 1886 г., когато Джордж е на 16 години. Състезаваше се в категория петел. По неофициални данни, висок 161 см, в дебютната си битка той тежи само 39 килограма, но това не пречи на младежа да спечели с нокаут в третия рунд срещу Йънг Джонсън.
През 1888 г. в Бостън Диксън печели световната титла в категория петел, качвайки респектиращите 50 килограма. Въпреки това, като се има предвид липсата на структура в глобалните ръководни органи на бокса, други чуждестранни спортисти, особено английският Нунк Уолъс, също претендират за световната титла.
През лятото на 1890 г. Диксън и неговият мениджър Том О'Рурк пътуват до Англия, за да разрешат спора. На 27 юни канадецът побеждава Уолъс с нокаут в 19-ия рунд и става безапелационен световен шампион в категория до 51 килограма. В същото време Джордж става първият чернокож боец, световен шампион в историята на бокса. И може би първият чернокож спортист, станал световен шампион в който и да е спорт. Той става и първият световен шампион от Канада.
Четири месеца по-късно Диксън прави първата си успешна защита на титлата. На 23 октомври 1890 г. той побеждава Джони Мърфи в брутална и изтощителна битка от 40 рунда. В категория петел тази битка за титлата се оказва най-дългата в историята на бокса. Но подобни конфронтации са често срещано явление за Диксън. А издръжливостта на шоколадовото момче (по прякор Малкия шоколад) е легендарна.
Статистика
Боксовите историци смятат, че Диксън е провел повече от 800 аматьорски и професионални битки по време на кариерата си, но, разбира се, не всички от тях са включени в официалните записи.
Има над 800 битки в кариерата си на боксьор
Според Международната боксова зала на славата Диксън се пенсионира с рекорд в кариерата си от 66 победи, 30 загуби и 57 равенства.
Расизъм
В края на 19-и век в Съединените щати чернокожите са третирани не по-добре от хлебарки. Американците смятат, че е смешно да ги гледат как се бият, а допускането на чернокожи в образователни и медицински институции, както и в ресторанти или хотели, е сравнимо с държането на прасе в къщата. Диксън въпреки статуса си на звезда е подложен също на брутален расизъм.
По време на един от турнирите в Олимпийския клуб в Ню Орлиънс през 1892 г. Диксън лесно се справя с белия шампион за аматьори Джак Скели, като счупва носа на опонента си и го нокаутира в осмия рунд. Поради опасения от безредици в Олимпийския клуб мачовете между спортисти от различни раси впоследствие са забранени, което допълнително ограничава възможностите за чернокожите боксьори.
Човек може само да гадае при какви условия е трябвало да живее семейството на Диксън и въпреки това той е бил женен за бяла жена, сестрата на неговия мениджър Кити О'Рурк.
Диксън използва славата си на световен шампион, за да помогне на други черни боксьори. Той дарява своите подаръци на съответните организации.
Диксън има страхотна ловкост и е естествен атлет, но е известен също и като много интелигентен боксьор. През 1893 г. Джордж публикува "Трактат за бокса", в който описва своите боксови стратегии и поразителна философия, което води до това да бъде наречен "пионер на научния подход към бокса".
Джордж е известен като боец със страхотен набор от защитни умения, които пренася на ринга. Малкия шоколад създава нови методи на обучение. Например той тренира удари с тежести, а също така започва практиката да работи с тежка торба и лека торба, която е прикрепена към паркета, поставяйки основата за обучение на бъдещи боксьори.
Един от основните методи на обучение на Диксън е нанасянето на удари и след това избягването на въображаем противник. Това помага за отпускане на мускулите и пресъздаване на бойни условия по време на тренировка. Днес това се нарича „бой със сянка“ и именно Диксън се смята за негов създател.
Алкохолизъм
По време на кариерата си Диксън печели повече от 250 000 долара, което е около осем милиона в днешни долари. Джордж обаче прекарва последната част от живота си в крайна бедност. Последният му двубой се провежда през 1906 г. След като закача ръкавиците си, боксьорът попада в упоритата хватка на алкохолизма. В резултат на това той трябва да живее и проси по улиците на Ню Йорк.
Според биографията на Stephen Laffoley, Shadowboxing: The Rise and Fall of George Dixon бившият световен шампион умира на 6 януари 1908 г. в отделението за алкохолизъм на нюйоркската болница Bellevue на 37-годишна възраст. Тялото му е погребано в гробището Mount Hope в Бостън. След смъртта му в Ню Йорк е издигнат мемориален фонтан в чест на боксьора, но по-късно той е премахнат поради строителство на улици.
Джордж Диксън е смятан за един от най-великите боксьори в историята. Основателят на списание Ring Nat Fleischer обявява Диксън за боец номер 1 в категория петел за всички времена. Джордж става първият спортист, въведен в Залата на канадската спортна слава. А през 1990 г. той е включен в Международната боксова зала на славата.
Кристи Красимирова
