С лед като изминеш за около два часа пътя между индустриалния черноморски град Самсун и Синоп, който е най-известен с красотата си по турското черноморско крайбрежие, първите, които те посрещат са царствено пасящи крави в тучните ливади, които се спускат към морето. Те са обгърнати от библейско спокойствие, нарушавано само от кроткото бумтене на малки тракторчета, които прибират купите с току - що окосено сено. И веселите подкани на фермери, които те канят да опиташ топла млечна царевица, извадена от димящите котлета на жив огън.
Тази пасторална и почти умилително комична картина се развива на фона на високо издигащия се към небето морски фар. Зад него се спуска пътят, който води към изумителна гледка. Там долу се сливат тюркоазената вода от фиорд и плътно синьото на Черно море. Синоп е градът, в който можеш да се влюбиш от пръв поглед. Той е най-известният от Черноморското крайбрежие в Турция и е неговата най-северна точка.
Привлича местни и чужди туристи с тихите си заливи, целунати от спускащите се зелени хълмове на Черноморските планини. Носи атмосферата на древните старогръцки легенди и митове, защото тук е била една от основните спирки на аргонавтите, тръгнали да търсят Златното руно към Колхида. За разлика от морския, но индустриален Самсун, Синоп е истинско архитектурно бижу, с накацалите кокетни къщи, вили и малки хотелчета по склоновете, които се спускат към морето.
Фиорд
Пълзят
И не е метафора, че в него живеят най-щастливите хора в Турция, защото всяка година при анкетите, които се провеждат гражданите на Синоп винаги отговарят положително, че са щастливи. Това философско отношение към живота може да се види и по крайбрежната улица, пълна с жени и мъже, които ловят риба. Стръмните улици, които тръгват от морето и пълзят нагоре, докато стигнат търговската улица. На нея можеш да видиш всички магазини на турски марки дрехи, наредени от двете страни на уличното платно, като от времето преди моловете. Колоритът се допълва от златарските и за занаятчийски стоки магазини, за ядки, леблебия, а на някои места щандовете с ярки плодове и зеленчуци привличат със свежест погледа на туристите.
Масло
Синопското мантъ е ястието, което всеки държащ на реномето си последовател на кулинарния туризъм, трябва да опита. Мантъ са малки тестени топчици, пълни с месо. Синопското се различава от другите по това, че се сервира в чиния, разделена на две части. Едната е с мантъ, залято с кисело мляко и чесън, а в другата е с мантъ полято обилно с разтопено масло и счукани орехи. Познавачите препоръчват първо да се изяде половината с кисело мляко. И понеже в Синоп през средновековието са обучавали принцовете на султана, другото ястие, типично за града са сърми с вишни, с които са гощавали височайшите особи. Те се приготвят от фините лозови листа без жилки, ориз без глутен, а в средата се поставя вишна. В този град е възможно европейските туристи да си поръчат и алкохол към вечерята, нещо, което е неприето в другите селища и градове.
Мантъ
Бялата къща
В Синоп, а и навсякъде в Черноморския регион сметката на един човек със салати, предястия, които много често са подарък от заведението, плюс основно ястие излиза около 15 евро, при това порциите са далеч по-солидни от това, което ще платите в България. Най-скъп е пържен калкан, който приготвят в един от знаковите ресторанти „Бялата къща“, разположен на брега на морето. Калканът пристига в огромна чиния, с няколко парчета, които могат да заситят двама души. Струва 33 евро. Ресторантът е наречен така в чест на живелите в града американски войници.
Фенер
Киникът/циникът/ Диоген е символът на града, защото древногръцкият философ е роден в Синоп. Негов паметник посреща на входа на града, близо до затвора със страшна слава на Турски Алактрас, където в килиите са лежали предимно политически затворници. Днес е музей. Диоген е изобразен с куче и фенер в ръка. Сюжетът илюстрира истински случай, защото философът е живеел в бъчва, под открито небе, като бездомно куче, като протест срещу светската суета и алчност. През деня се е разхождал със запален фенер, а когато го питали защо, отговарял, че търси Човек. И днес жителите на Синоп твърдят, че са щастливи, защото носят частици от Диоген и са доволни от това, което имат, а не от това, което биха искали да имат.
Поетът затворник, роден в Ардино, убит при бягство за България
„Когато не можеш да видиш морето, вдигни глава и гледай небето“. Това са стихове, на легендарния и обичан от всички в Турция оет и писател Сабахатин Али. Написал ги е докато е лежал като политически затворник през първата половина на миналия век в зловещия турски затвор Алкатрас, който се намира на брега на Черно море в Синоп.
Мястото е известно с непристъпните си каменни стени, които са толкова високи, че затворниците в килиите и в двора никога не са могли да видят водата, а само са слушали шума на вълните.
Стиховете са се превърнали в музикален хит, символ на силата на духа и свободата, изпяти от Едип Акбайрам по-късно. Самият Сабахтин Али е роден в Ардино в Родопите, но след това семейството се премества в Турция. Днес в родния му град се намира постоянна експозиция, посветена на личността и творчеството на световноизвестния творец. През 2007 г. в Ардино тържествено е отбелязана 100-годишнината от рождението на Сабахаттин Али. През 2015 г. е открит и бюст-паметник на на поета в двора на общинския музей.
Животът на Сабахтин Али свършва трагично. Убиват го, когато се опитва да избяга в България. Затворът в Синоп е музей, отворен за туристи.
Софиянката Дими е голямата любов на Ататюрк
Самсун е голям град на турското черноморско крайбрежие, дълбоко свързан с легендарния Кемал Ататюрк и свободата на Турция. Кемал Ататюрк освен че е най- знаковата фигура в най-новата история на Турция, но е дълбоко свързан с България, където оставя в младостта си голямата любов на живота си. През 1913 г. Мустафа Кемал пристига в София като военен аташе. На соаре в градското кaзино маскиран с пищен костюм на еничар печели овациите на всички присъстващи. В този момент среща 21-годишната Димитрина Ковачева/Мити /. Тя е средната дъщеря на генерал Стилиян Ковачев, бивш български министър на войната и наричана от чуждите журналисти в София „българската роза“.
Красива, интелигентна, образована, завършила музика и литература в Швейцария. Между двамата пламва любов. Влюбен до уши, турският дипломат веднага иска ръката й, но баща й отказва, защото смятал, че този брак е невъзможен, имайки предвид геополитическата ситуация.До края на живота си Ататюрк не забравя тази любов. Пред близки той споделя: „Оставих младостта си в София. Там обичах една девойка, но не ми я дадоха“. Днес в Самсун има паметник на Кемал Ататюрк в парк, близо до пристанището, където е акостирал с кораба „Бандърма“ на 19 май 1919 г. и това е денят, в който се смята, че е започнала свободата на Турция.
Светлана Трифоновска
