„Бог дава на Църквата си такъв светец като св. Порфирий веднъж на няколкостотин години“. Това казва за съвременния праведник и чудотворец не кой да е другият такъв – старецът Паисий.
„Порфирий е живо свидетелство за присъствието на Светия Дух в съвременния свят. Безброй хора са получили от него помощ. Светият му подвижнически живот показа, че и в нашата епоха има велики светии". Това пък са думи на Лимасолски митрополит Атанасий от Кипърската православна църква.
Празник
Православните християни честват празника на свети Порфирий Кавсокаливит (1906-1991) на 2 декември. Вярва се, че той помага и днес на християните, както това е правил приживе. Митрополит Павел Сианитски разказва накратко за детството му следното: „Роден е в Евбея. По-конкретно в селото Свети Йоан през 1906 г. в многочленно семейство, от бедни родители, които с големи трудности изхранвали децата. Въпреки това били благочестиви родители. Баща му бил псалт в селото и се удостоил да познава и свети Нектарий. Баща му заминава за Панама, защото били много бедни. Евангелос, така се казвал тогава – четвъртото дете в семейството – ходил само до първи клас в основното училище. На седемгодишна възраст отива в Халкида, за да работи. На единадесет години отива в Пирея. Но едновременно с това неукото дете прочело житието на свети Йоан Колибар, то влязло в сърцето му и поискало да подражава на светеца. Така на дванадесетгодишна възраст заминава за Света гора, защото иска да стане монах!“.
Старецът с икона на Богородица.
Бъдещият светия заживява в скита “Св. Георги” в местността Кавсокаливия, откъдето по-късно получава и името си. Ходел бос зиме и лете, работел много, крепяло го Евангелието и тропарите, които знаел наизуст и си повтарял в трудни моменти. Спомня си, че една заран присъствал на причастие от един монах във Великата лавра. Тогава лъч от светлина излязъл от Христовата чаша и се насочил към младежа. Оттогава той придобил невероятни Божии дарби, знаел бъдещето, миналото, дори езика на птиците.
Гробът на чудотвореца на Атон.
На 19-годишна възраст Порфирий се разболява сериозно от белодробен плеврит. По заръка на своя старец и духовен наставник напуска Атон да се лекува.
Установява се отново в Евбея, в манастира „Свети Харалампий” в началото, а след това в манастира „Свети Николай”. На 21-годишна възраст тогавашният Синайски архиепископ Порфирий се изумява от личността на този млад човек и го ръкополага свещеник.
Дарове
Той напътствал миряните със своя дар на прозорливост, въпреки че учил само до първи клас, изнасял изумителни богословски проповеди с дара си на премъдрост Свише. Можел дори да лекува само с един допир.
Отец Порфирий със свои духовни чеда.
Един ден го посетили лекар и жена му. След като представили въпросите, които ги притесняват, и след като получили изчерпателен отговор, съпрузите вече започнали да се сбогуват. Отец Порфирий, с обичайната си бащинска усмивка на лицето, хванал ръката на жената на лекаря точно на мястото, където тя изпитвала силни болки. Старецът не знаел нищо за това заболяване, което безуспешно се опитвали да лекуват с инжекции и силни противовъзпалителни средства. Жената споделя, че в този момент усетила топлина, която минала през цялото й тяло, и леко й прилошало. Но това чувство веднага преминало, а с него и самата болка изчезнала и вече не се върнала.
Животни
Отец Порфирий лекувал не само хора, но и животни. Един неделен следобед в Северна Евия, където той почивал, се случва следният инцидент. Една жена помолила отец Порфирий да се помоли за нейното стадо кози, които били претърпели някаква болест. Старецът се съгласил. Той застанал пред козите, вдигнал ръце към небето и започнал да чете различни стихове от псалмите, свързани с животинския свят. Козите застанали като вцепенени – нито една не помръднала по време на молитвите. Щом той свършил, от стадото излязла една коза, отишла до стареца, облизала го по ръцете, сякаш му целунала ръка и кротко се върнала.
По-късно през 1940 г. в навечерието на войната християнския чудотворец отива в Атина. Желаейки горещо да служи като духовник в институция, той поема длъжността викарий в параклиса към поликлиниката до площад Омония. Там в продължение на 33 години (1940-1973) духовникът подкрепя болните с молитва и съвет, а на някои тайно помага. Случаите, че невъзможното за човека е възможно за Бога са безчет. „Господ никога никъде не ни оставя. От момента, в който дойде на земята, роден от Пресветата Дева Мария, и стана Богочовек, Той е винаги с нас. Ако виждахме как Христос ни обича и какво прави за нас, тогава от неизмерима радост щяхме да загубим ума и дума. Щяхме да останем в Неговите прегръдки и нямаше да правим нищо без Него“, казвал на болните праведникът.
Стомах
Игуменката на манастира Хрисопиги все я болял стомахът. Порфирий открил, че положението не е никак розово и спешно трябва да потърси лекар. „Нямаш много време“, казал болничният свещеник. Майка Теосемения била прегледана от професора по гастроентерология Илия Курумалис. Диагнозата на лекарите изумително съвпаднала с предупрежденията на стареца: рак в коремната област в напреднал стадий. Било решено да се потърси лечение в чужбина. Игуменката задно с още една монахиня заминала за Лондон при световноизвестен онколог. Той обаче вече имал много пациенти и гледайки само документите, в първия момент отказал да я приеме. Натъжена, игуменката позвънила на Порфирий за съвет. „Настоявайте, това е докторът за теб, а и той има голям дълг за плащане“. Болната не разбрала за какво й говори, но още на другия ден с посредничеството на вярващ в православието стажант се вредила при онколога.
Праведникът помагал на всички.
Щом разбрал, че въпросната пациентка е от Крит, той веднага се съгласил да я лекува. Оказало се, че бащата на този лекар е бил британски войник, участвал в битката за Крит като част от съюзническите сили. По време на отстъплението англичанинът се спасил по чудо: критските монаси му помогнали да избяга. Това събитие останало завинаги в паметта му. На смъртния си одър британецът помолил сина си, вече лекар, да изплати моралния му дълг, като предоставя медицинска помощ на критяните, които случайно я потърсят.
Ходатай
Изумителен случай за ходатайството на св. Порфирий пред Бога споделя човек, който пеел към един гръцки храм. Една нощ (в ден сряда) около три часа телефонът на Яни иззвънял, а остреща бил Порфирий. „Чедо мое, спиш, а детето ти е в опасност. Стани да се помолиш. Ти там и аз оттук”, рекъл старецът и затворил. През уикенда синът, който учил в големия град, се прибрал във фамилната си къща в провинцията. Притесненият баща го заразпитвал отдалече как върви животът му. По някое време синът се изповядал, че миналата сряда направил голяма глупост – поискал да се самоубие. На три път искал да сочи отвисоко, но една невидима ръка го връщала обратно. И накрая се опомнил и се отказал.
Миряни разказват и за друг фантастичен случай. През нощта старецът Порфирий пребивавал в един храм, а наблизо станала катастрофа. При нея таксиметров шофьор изхвърчал от пътя в една пропаст, но по чудо колата не се взривила веднага. Изведнъж в мрака се появил един монах. Той с голи ръце успял да разкъса смачканите ламарини и да извади шофьора, а после изчезнал сякаш се изпарил във въздуха.
Болести
Въпреки дивните чудеса, които вършел, самият Порфирий страдал много и от различни болести. Както свидетелства неговият личен лекар, кардиологът Георги Папазахос: свещеникът прекарал инфаркт на миокарда, черният му дроб почти не работел, страдал от язви на дванадесетопръстника, които често кървели, имал и херпес зостер на лицето, дерматит на ръцете, хроничен бронхит и др. А накрая му открили и рак. Той обаче за себе си не искал нищо от Бога. А околните като го питали защо не си помогне, отговарял: „Срамувам се да се помоля на Христос да ме излекува. . .”
В свои беседи той учел още: „Не се молете Бог да ви избави от различните ви болести, а чрез умната молитва (“Господи Иисусе Христе, помилуй ме”), като сте търпеливи, да бъдете успокоени. Ще ви бъде от голяма полза.“
Смирение
Християнинът виждал в болестите си поводи да обича повече Христос. За да се смирява. Да чувства, че се намира в ръцете Му във всеки един момент. Въпреки разклатеното си здраве Бог го дарява с живот до 85 лета, през които той разкрил на много хора как да живеят хармонично и душеспасително. Докторът по богословие Георги Металинос разказва следното: „Отец Порфирий ми откриваше случаи от моя живот, които знаех единствено аз. Обясняваше ми също как да се отнасям с децата си, двете по-големи от които бяха вече тийнейджъри. С голямата си дъщеря - казваше старецът - следва да се отнасяш така и така, а със средния си син съвсем иначе. Малкият ти син е още дете и при него всичко е наред. Той ми разкри характера на по-големите ми деца. Разбрах, че аз съвсем не съм ги познавал; имах впечатлението, че не аз, а старецът Порфирий беше живял цял живот с тях".
Той съветвал родителите никога да не се карат пред децата си. На родилките казвал да се молят, докато рожбите са още в утробата им, да им четат молитви и да им пеят църковни химни. За да не се питат после децата им защо се държат странно.
Чувствайки наближаването на земната му кончина, йеромонах Порфирий се оттегля в Света гора, където на 2 декември 1991 г. на 85-годишна възраст предава душата си на Бога. На 27 април 2013 г. Порфирий Кавсокаливит е обявен за светец с решение на Константинополската вселенска патриаршия.
Видя войната в Ирак
Старецът усещал невидимата война между доброто и злото на Земята. Свидетели разказват, че веднъж започнал да звъни да дойдат монахините. Той правил така само ако нещо е много спешно. Когато дошла монахинята, старецът й казал: „Някъде има война, някъде има пожар. Бързо пускай радиото да чуеш какво става!“. След известно време дошла монахинята и съобщила: „Старейшина, има война в Ирак. Американците започнаха да ги бомбардират“.
Поклонници посещават стаята му
Старецът Порфирий поставя началото на един женски манастир, исихастирио в село Милеси, недалеч от Атина. Малката килия, където приемал хилядите си посетители, може да бъде посетена и днес. Над леглото му стои постоянно запалено огромно кандило, откъдето вярващите вземат елей за благословение.
Основаният от Св. Порфирий манастир в Милеси, Атика.
В последната година от живота си старецът бил толкова зле, полусляп, не можел да се вдигне от леглото си, но хората продължавали да прииждат – стигало им да се наведат, да целунат ръката му и прошепнат на ухото му своя проблем и той да получи разрешение.
Някои от тях разказват, че след кончината един мирянин се обадил на телефона на отчето за съвет. А отсреща се чуло следното: „Не ми се обаждай повече, защото вече не съм сред живите“.
Любомир Старидолски
