Н а 25 април цялата Христова църква тачи паметта на Свети евангелист Марко, който е един от седемдесетте „малки“ апостоли на Иисус Христос. Той е роден през 12 г. в Кирена, Либия. За бащата му не се знае нищо, очевидно той е починал още когато Марко е бил малък. В книгата "Деяния на светите апостоли" (12:12) научаваме, че майка му се казвала Мария и имала къща в Йерусалим.
Домът
В тази къща отишъл свети Петър, след като по чудесен начин бил освободен от тъмницата и се избавил от преследването на Ирод Агрипа. В дома на Мария апостолът тогава намерил мнозина християни, събрани на молитва. Според едно древно църковно предание в тази къща Иисус Христос извършил и Тайната вечеря с учениците Си, в нея Той се явил на апостолите след възкресението Си, пак там били събрани апостолите, когато Дух Свети слязъл върху тях на Петдесетница.
Писанието
За живота и апостолската дейност на евангелист Марко сведения намираме в книгата "Деяния на светите апостоли" и в посланията на апостолите Петър и Павел. Като ученик и сътрудник на св. ап. Петър той бил с него в Рим. Там през 44 г. той написал своето Евангелие под ръководството на апостола, който споменава за него в своето Първо съборно послание с думите: "Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко" (1 Петр. 5:13).
Александрия
Между 52 – 62 година Марко е проповядвал Христовото учение в Александрия, където основал църковна община и станал пръв неин епископ. Под неговото ръководство Александрийската църква скоро закрепнала и била една от най-важните църкви през първите векове на християнството. Именно Александрия станала изходен пункт за разпространението на християнството в околните на Египет страни. Евангелистът основал и училище, което скоро станало известно в целия Изток.
Заговор
Езичниците обаче не могли да гледат спокойно как числото на вярващите в Христа се увеличава всеки ден и решили да убият св. Марко. Това свое решение те изпълнили на празника в чест на езическия бог Серапис. В същия ден, 24 април, през 68 г. тогава се падал и Великден. В навечерието на празника евангелист Марко съветвал народа да не участва в тържеството.
Църквата Сан Марко във Венеция, където се пазят мощите на евангелиста.
Това озлобило езичниците. Те нахлули в храма, където евангелистът извършвал богослужение, хванали го и като го вързали за шията с въже, го повели по градските улици. Кръвта на светия мъченик обагряла камъните. Той обаче твърдо понасял страданията, като не преставал да се моли: "Благодаря Ти, Господе Иисусе Христе, че ме удостои да търпя страдания за Твоето име". Вечерта затворили мъченика в тъмница. През нощта му се явил ангел и му казал, че неговото име ще бъде записано в книгата на живота и че той ще бъде причислен към светите апостоли, а паметта му няма да бъде забравена навеки. След това му се явил сам Спасителят и му казал: "Мир на тебе, благовестителю Мой".
На другия ден мъчението продължило с още по-голямо ожесточение. Най-после, като произнесъл думите: "В Твоите ръце, Господи, предавам духа си", свети Марко издъхнал.
Свети Марко бил ученик на апостол Петър.
Тялото му погребали в построената от него църква. Над неговите свети мощи, наречени "Първо съкровище в Александрия", дълго време ставало избирането на александрийските патриарси. През 827 г. те били пренесени във Венеция. Върху мястото, където били положени, през X век бил издигнат величествен храм на негово име, а самият град-държава е бил известен като „Републиката на Свети Марко“. Евангелист Марк/о и днес се смята за покровител на Венеция.
Братът на Христос също вършил чудеса
На 27 април вярващите християни споменават свети Симеон, брат по плът на Господ Иисус Христос. Реално е бил сродник на Спасителя, а не Негов брат в прекия смисъл на думата, който влагаме днес. Той е бил син на Клеопа, брата на Йосиф Обручник, и брат на свети апостол Яков, първия йерусалимски епископ.
Той видял чудесата на Христос и започнал да проповядва Неговото учение. Вървял от град в град, наставлявал и правел чудеса, просвещавайки народите, и изобличавал идолослужението. Затова бил причислен към 70-те свети апостоли.
През 70 г. Тит Флавий, син на император Веспасиан, разорил Йерусалим, както било предсказано от Самия Господ. Събралите се след разорението живи ученици на Христа избрали за Йерусалимски епископ Симеон. Йерусалим отново започнал да се населва. Свети Симеон с чест заемал в продължение на 40 години този пост. При царуването на император Траян (98-117) някои еретици от завист донесли на Атик, римския управител, че Симеон произлиза от дома на цар Давид и че изповядва християнската вяра. И за едното, и за другото по това време имало гонение от страна на римските императори. Епископът бил хванат от нечестивите езичници по заповед на управителя Атик. След дълги мъчения бил разпнат на кръст като Христос и предал душата си на Бога през 107 г.
