В средата на месец май 1876 г. Христо Ботев повежда чета от около 200 човека да дадат живота си за българската свобода. В тази чета има хора на различна възраст, с различно социално положение, образование и професии. Сред тях има обаче и една личност, за която през годините в българската историография почти не се говори и пише. А това е една доста интересна личност, завесата около която трябва да бъде вдигната.
Името на тази загадъчна личност е Арует Загрин. По националност той е руснак, или по-точно литовец, и има княжеска титла. За ранните години от живота на този човек няма информация. Знае се само, че преди да се яви в Ботевата чета, той участва във въстанието в Херцеговина през 1875 г. като доброволец и е назначен за командир на охранителна рота. Заедно с момците си той охранявал щаба на въстаниците в град Мостар. След разгрома на въстанието той се връща в Русия, за да се появи отново на кораба „Радецки“ на 16-17 май следващата година като четник, тръгнал да се бие за свободата на България. Според една от информациите той е приобщен за каузата от своя приятел Перо Симеонов-Македонеца, с когото се среща в Крайова. Към този момент обаче княз Загрин вече е сменил името си и в документите му пише, че се казва Теофан Раданов.
Версии
Той се качва на „Радецки“ на 17 май с още 40 четници, преоблечени като градинари. Не е ясно дали до този момент лично се е познавал с войводата Христо Ботев, или му е бил представен от Перо чак на кораба. Факт е обаче, че войводата и князът говорят на руски език, а Ботев дори го взема в своя щаб.
Необичайната смяна на името на руския княз дава поводи за размисъл от какво е било тя породена. Напълно е възможно той да се е опасявал да не бъде разпознат от османските гранични власти и да бъде арестуван заради участието му в Херцеговското въстание. Но това е доста малко вероятно. Някои историци имат предположение, което може да звучи дръзко и необикновено, но също не е лишено от основание. А то е, че княз Загрин е бил внедрен в четата на Христо Ботев от руското императорско правителство. Каква би могла да бъде причината за това днес е трудно да се отговори. Но към онези години Русия вече се готви за бъдеща война с Османската империя в защита на своите геополитически имперски интереси на Балканите и по-точно към Цариград и Проливите.
Със сигурност четникът Теофан Раданов е бил изцяло непознат и за останалите четници. В спомените си след Освобождението някои от оцелелите четници пишат: “Имаше и един русиянец. Перо Македонеца го доведе от Херцеговското въстание. Само войводата си говореше с него. Беше офицерин, говореше се даже, че е бил княз в Петербург.“ Впрочем в подкрепа на уж странната версия е и фактът, че по време на Херцеговското въстание княз Арует Загрин е бил единственият руснак в щаба на въстаниците и е контактувал с най-близкия руски консул в столицата на Черна гора, Цетина.
Документи
Руският княз е част от четата на Христо Ботев до сражението на Милин камък. След смъртта на войводата и разпръскването на четата Загрин попада в една група с още трима четници - Иваница Данчев, братът на войводата – Кирил Ботев, и другият член на щаба, свищовлията Георги Матев. На 18 май се приютяват за нощувка в колибата на Димитър Балтов в лозята край Веслец. Забелязани са от черкезите привечер, които отправят към тях откъслечни изстрели, след което се отдалечават. Вече по тъмно Кирил Ботев и Данчев решават, че да нощуват в колибата е опасно, защото могат да бъдат изловени вътре като зайци, и отиват да легнат в храсталака. Загрин и Матев обаче остават вътре. На сутринта башибозуци обграждат колибата и я подпалват. Според някои от четниците Загрин и Матев са изгорели живи в колибата. Всъщност те успяват да излязат навън и са убити там при опита да си пробият път през блокадата.
При обиска у един от двамата убити е открит паспорт на име Теофан Раданович, сръбски гражданин. В писмо на видинския мютесариф Халил Рифат паша до валията на Дунавския вилает Митхад паша в Русе с дата 29 май 1876 г. пише: „Убит е и един от войводите на въпросните бунтовници – русин, на име Теофан Радан. У същия са намерени следните документи: един, носещ герба на сръбския княз, подписа на П. Йовин, командир на доброволческа дивизия в областта на реката Дрин в Босна, и на неговия главен секретар Гьоре Йованович, а също и знак на Лешничката армия, който удостоверява, че Теофан Раданов е командир на щабна рота от I доброволческа дружина в Сърбия и че е руски поданик. Два документа, пак с герба на сръбския княз и под него печатът на управлението на сръбския арсенал. Един паспорт, в който е отбелязано, че лицето е белградски жител.
Всички тези четири документа, поставени в плик, и други още намерени у него писма и документи, обвити в отделна хартия, ви изпращаме заедно, приложени към настоящето. Най-голямо внимание заслужават поставените в плика четири документа. И между другите има такива с вредно съдържание, но тук не можахме да намерим кой да ги преведе. При прегледа им се установи, че истинското име на въпросния бунтовник е Арует Загрин, произхождащ от областта Курландия в Русия, и че същият, когато дошъл тук, променил името си на Теофан Радонов. На ваше разпореждане!“
Съдба
Не е ясно каква е съдбата на мъртвото тяло на убития руски княз. Дали то е погребано от местните жители по християнски или е оставено на зверовете в лозята. През всичките тези години нито един български историк не е направил опит да открие руските корени и рода на княз Арует Загрин. Не е ясно и ще излезе ли наяве някога и дали зад участието на княза в четата на Христо Ботев стоят и други подбуди освен чисто патриотичните, дали той е бил свързан по някакъв начин с руските тайни служби и дали е изпратен с мисия в четата на Христо Ботев.
Чужденци
Според някои изследователи на пътя и съдбата на четата на Христо Ботев в нея е имало и най-малко още трима чужденци. Името на единия било Йофан Кейди и той бил австриец. Присъединил се към четата в последния момент на кораба. За съжаление обаче за този четник днес няма запазена абсолютно никаква информация, като това дори поставя под сериозно съмнение съществуването на такава реална личност. За другите двама в списъка на четата е отбелязано само че са един турски арнаутин от Албания и един бошняк.
Няма точно установена бройка и на четниците, слезли на Козлодуйския бряг. Приема се, че те са между 198 и 226. За 94 души се знае, че загиват, 26 са заточени, а 76 са щастливи да дочакат Освобождението на България. Всъщност дали всички са толкова щастливи е трудно да се каже, тъй като във вече свободна България на някои от Ботевите четници е отказано да бъде отпусната поборническа пенсия. Българското народно събрание отказва да даде такава пенсия и на съпругата на войводата Христо Ботев – Венета. Накрая такава все пак й била дадена по милост в минималния и чисто символичен размер от 30 лв. на месец.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Иван Първанов
