Би ли скастрил Кастро Данчето за вкуса й?
Йорданка Христова ме развеселява с роклята си, от чийто модел тя, мисля, че има в изобилие. Тлееща резеда, нетленно бяло, сумрачно синкаво, много надежда и дори... „Обеля“ има в този избор. Харесвам стената до Данчето - тя обосновава донякъде тоалета. Не е стената на плача, макар че става за случая, там между нейните цигли - на стената циглите, виси досаден провинциализъм. Сякаш продължение на реновиран сайвант, тази стена изтъква облеченото да блести още по-ярко. Съответно още по-несъразмерно с представите ми за сценичен шик. Цвете от плат в деколтето, цветя от плат в косите, няма какво да се косите, така аз поне разпознавам Данчето, дори да е на една сцена със Стефка Берова. Доминиращи обеци се спускат в интересен слалом току до раменете Йорданкини. Гривни дрънчат, микрофон пее, както би казала леля ми Върба, първа приятелка на майка ми приживе.
Три синджира роби по Малина
Пак Малина, пак естетически емоции върху моя диван. Не че нещо, но пиша, седнал на дивана си. И вие ли си помислихте, че това, което държи звездата, е вид щайга... И ако е щайга, пълна ли е? С какво е пълна? С малини ли е пълна? О, видите ли, било чанта Шанел. Гаджето вика да направим експертиза менте ли е или истинска. Според мен е истинска, защото броят на ромбчетата е нечетен брой. „Три синджира роби“ обикалят луксозния аксесоар, нещо като Околовръстното, но малко по-криво. По блузката в стил пешеходна пътека шовърка някакво модно напрежение, което не мога да схвана. Ръждивите ивици върху кремавата основа ми действат сякаш върху тях за били поставяни кебапчета. Оранжевият панталон - защо не, всяка жена от „Чистота“ би било редно да го има, но Малина... защо? Дънковото яке и белите маратонки освен за текст на песен не виждам за какво друго биха станали.
Мария облечена в синьо безвремие
С тези небесносини щрихи Мария изглежда като подготвена за Рая. Не съвсем за модния, но за някой рай, в който да подхвъркват ангели и да не може Шанел например да види докъде е стигнала световната мода. Много харесвам точки, но на тази бяла чанта те изглеждат като напръскана с боя за обувки болонка. Размерът на чантата е като банков сейф, може да мине и за минивариант на мини купър, но чак пък да го носиш на рамо... Нямам описание за бледосинята горна дреха, над която се подава миловидната главица на тази певица. Тук на по чаша саке се срещат японската, корейската и китайска модна култура - всяка допринесла нещо за кройката. Раираните гащетки не ми се връзват на нищо, освен ако за тях не вържем още едно парче плат, което да ги покрие. Разкошна прическа, жалко, че са нямали правилния цвят. Както пее колежката й Нона Йотова - тук виждам синьо безвремие.
Немска да патентова прическата си
След Айфеловата кула не бях виждал по-прилежна структура, но ето - случи се. Става дума за прическата на добрата ми приятелка Соня Немска, която подпуквам с френски ентусиазъм. Докато се „ровя“ в тази прическа, усещам едно напрежение в ставите, като да изкачвам баир. Височини, падини и върхове, целите от златисти коси - нещо, което непременно трябва да отиде в музей. Топката на върха на „съоръжението“ вероятно може да изпраща сигнали до поне най-близката на Соня планета, предполагам, тази, по която я показват. Чудно изобретение, искам да попитам мога ли да изпратя моя песен и като на Валя Балканска Немска да я метне в космоса. Що па да не може, вика гаджето и си облизва захарния памук от носа, понеже сме в Бачковския манастир. Облеченото от Соня също може да влезе в манастир, може би като перденце в магерницата. Гаджето пита магерница с магаре ли е свързано. Казах му, че това е помещение за църковните мастър шефове. Гадже да нямаш в днешно време.
Михнева и Карл в моден синхрон
Маргарита Михнева обобщава разгара на лятото с достолепна рокля и шапка. Допада ми смесването на материи и меланжираната им позиционираност. Артистичният гердан заема своето място, без да стои като свекърва в почти семейния сбор от цветове и шарки. Шапката е вълнуващо естетическо произведение, което мога да гарантирам, отива само на Михнева и само когато пресича „Оборище“. До нея - топмоделът и млад бизнесмен Карло Бейкър, показва стройна фигура, по която пълзят свежи материи. Сакото придава на родения в Мюнхен британец класа и хармония. Оригинални бижута бележат внимателната допустимост на модела към ексцентричност, а усмивката е аксесоарът, по който всички го разпознават. Едва доловима брошка на ревера на Карло го показва разкрепостен и модно открит.
Лорд Евгени Минчев
