0

Р осица Борджиева има нужда от една „мила ваканция“, докато се ориентира в стила си. Без да е била особено водена от модата в кариерата си, днес тя ми изглежда на семпла домакиня, тръгнала да пресича улицата към супермаркета. Вълнената дреха или каквато да е там груба материя си е едно класическо родопско одеало, втурнало се да се прави на кафтан. Георги Любенов така се е увлякъл в преобличането, че даже не е успял да си постави колана. Доколкото виждам, панталонът и сакото нямат нищо общо, освен ако не бъдат поставени едновременно на бавен огън.

Нина спусната с парашут до Вельов

Обзалагам се, че нито един склад за текстил на едро не може да предложи разнообразието, което виждаме по тези двамата. Разнообразие на квадратен метър, както и фантазията, с която е употребено. При Калин Вельов жилетката е сковаващо скучна, а сгодяването й с розова риза е направо брак по сметка. Нищо с нищо почти не се връзва тук, особено с облещения в оранжевикаво панталон с блудкаво каре. Татуировките не допринасят много, но вече направени, те поне могат да бъдат покрити с ръкава на ризата. Не разбирам какво е облякла Нина Николина. То варира между пеньоар и проект на скъсан дизайнер, продаден онлайн. Цялата работа по Нина ми изглежда скъсана, намръщена, неорганизирана. Ръкавите наподобяват снадки на канализация, само че дизайнерски. Идва ли коланчето от снаряжение за парашут, или съм станал твърде подозрителен...

Силвена да намали модните си обороти

Жрицата на черпака Силвена Роу блести като дъното на добре лъснат тиган. Това идва от лъскавата горна част на дрехата, за която няма информация част от спортен екип ли е, или огнеупорна униформа за готвачки. Лаченият клин упорства и привлича внимание, не по-малко от прическата, в която може би покълват зрънцата на бъдещи кокичета. Цялата естетическа постановка тук наподобява на цирков актьор, на когото е дадено да забавлява публиката между кристал баланса и появата на дресираните зайци. 

Маричков облечен в пюре от щурци

Гледайки този естетически избор, се чудя кои песни ми звучат в главата. На първо време избива „И рибар съм, и ловец съм“, а после направо се питам дали ти „ще минеш по другия бряг...“. Кирил Маричков седи приповдигнато в лесничейското сако, а китарата изтъква нелепия според мен избор. Може би рокаджийският дух е споходил талантливия ми съсед в лошо разположение на духа. На негово (на Маричков) място не бих комбинирал вече претрупаното сако с толкова пъстра тениска. Мога да доловя дотук аромата на кафе и бира в Хард рок кафе в Лондон. Дали пък не е време щурецът да си намери добра каубойска шапка, смятам, че ще му седи добре. Гаджето се обажда, че цветът на сакото е като пюре от щурци. 

Карло събира погледи в Лондон

Топмоделът Карло връща позабравения чар на Версаче в комбинация, която очарова. Той разчита на златисто-кафеникавите шарки да привлекат внимание върху атлетичната му фигура и блести по-величествен от всякога. Белият панталон, към който има и бяло сако, отговаря на стабилните лондонски температури от над 20 градуса. Карло впряга целия си скорпионски чар, за да изгради образ на млад привлекателен мъж, в когото са вперени всички погледи.