Есил кара тежка модна зима
Надявам се дрехата на Есил Дюран да има добра пенсионна осигуровка, за да се чувства добре на възрастта, на която е. Какво имам предвид - шаячната униформа говори, че или идва от Сибир, или отива в Хасково. Вярно е, че пред „Св. Александър Невски“ някога спираха междуградски автобуси, Есил изглежда така, сякаш е изпуснала четири от тях. Ушанката ме плаши да предполагам какъв внос е, но това е нищо в сравнение със стреса, че тя не отива почти на нищо в ансамбъла, освен може би за купола на храма, да го пази от сняг. Гаджето ми се обажда от източната част на хола ни и предполага на развален български, че това може да не е ушанка, а част от прическата. Съгласявам се и получавам втора бучка лед в уискито. Токата на колана и чантата са се опулили като две зълви на опашка за капачки. Тя, токата, на такава й прилича.
Цветелина и Рени, можете повече, момичета
И 100 мерцедеса не могат да превозят роклята на Цветелина, лъснала все едно ще получава „Оскар“ за цялостно творчество. Платът е интересен, няма съмнение, че е създаден с добри намерения, но някъде между кройката и ушиването се е загубил в превода. В превод това означава, че певицата може да потърси и второ мнение, ако моето не я удовлетворява. С гаджето ми сме съгласни, че ако желае, тя може да ни поздрави с песента си „Пияни хулигани“. Рени, здравей, как си, приятелко? Виждам добри намерения в избора й, очевидно красавицата се е облегнала на мнението, че с черно не може да се сбърка. Но ето, скъпа, твоят случай опровергава това. Казах!
Лошо модно срутване на Канарите
Вие, двамата, извинете, не ви чувам от тези дрехи, толкова са крещящи. Какво може да накара, питам се, мъж да сложи такава непоколебимо неподходяща за нищо комбинация, освен ако не си изкарва парите на някой съботен панаир. Моите почитания и свалям шапка (леле, къде ми е шапката) на това старание, но то просто ме разсмива. Господинът, изкачил толкова успешни сценични канари в живота, можеше да бъде по-пестелив във въображението си и да се задоволи само с жилетката. Вратовръзката можеше да превърне в кокетна кърпа за прибори, като идват гостите от Бошуля например. Госпожата - истинска модна канара, позира с увереността, че е българската Ана Уинтър, а пък то не е така, не е така, както пее Мими Иванова. Изпращам далечни аплодисменти от Лондон за таланта на Канарите и тихо, многозначително мълчание за вкуса им към дрехите.
Сърчаджиева – кабаретен чар и сивота
Ех, че радост за очите бе, Сашке. Къдри, букли, органза, оргазъм... Простете, последното беше по друга тема. Сърчаджиева блести в кабаретен чар, увита в изброените вълшебства, но прилича на водеща на детско утринно парти с балони и клоун. Не искам да кажа много, но организаторите могат да си спестят парите за клоуна, простете още веднъж, моля. Долната част на тази феерия, сигурно има за баба завесите в Большой театър и мисля, че е време да я посети за Руската нова година. Ако е отминала вече - за Осми март. Драматично падналите рамене ме просълзяват, позата на главата е като част от монумента на Мосфильм. Толкоз.
Пассия - тежката артилерия на седмицата
Обожавам дами с дълги кожени палта и отлична фигура. Това се отнася и за Данаила Пассия, дала на света толкова прекрасни естетически гледки. Харесвам нейното светско кокетство и пъргавите и модни промени според повода. Ани Сарандева - организатор на сватбено изложение Астория, посреща гостите на същото с елегантна дреха, рееща се между гащеризон и друга дизайнерска приятна мисъл. Черното контрастира добре със сватбения блясък и дава още една възможност на госпожицата да изпъкне. Прическите на двете дами са в тон с празничността на събитието, а обувките придават великолепие.
Лорд Евгени Минчев
