Щ астлив съм да отчета пролетен растеж в гардероба на Орлин Горанов. Обичаният певец изглежда освежен и с подобрено настроение, като си позволявам да припиша това и на дрехата. Намирам звездата като „облечен в облаци“, толкова лъчезарно звучи изборът му - платът се лее сякаш началото на юлски ден, а бури не се предвещават. Изненадата ми идва и от факта, че съм виждал Орлин с много пайети, лъскави сака, тъмни сака. Днес - отличен, той представя новата си визия за елегантност, която приветствам сърдечно.
Аръков комбинира маратонки с усмивка
Мило мое, красиво приятелче, какво става с теб? Защо си като две капки вода с някоя плейметка, която носи маркови дрехи барабар с марките по тях. Бежова ризка е последното, което съм си представял по Иво Аръков, особено на тези шарки, които могат да се видят по колани, куфари и чанти. Дънките на красивия господин седят така изсулени, че го правят самия него на един Торбалан, какъвто не е. Познавам Иво с красиво тяло и забележителна височина, които тук се губят вероятно от неправилно подбраните дрехи. Маратонките белеят точно както усмивката му - малко прекалено и не съвсем на място. Но... Аръков може да си позволи тази модна шега и ето го на съботната ни страница. Точно като лентата на някоя Мис България седи дръжката на чантичката му, но това не е добре, не е добре. Всеки има своите естетически мрачни дни, ще приемем, че този е такъв за Ивчо. Гаджето ми се опитва да каже нещо, но бързо го стрелкам с поглед. За Аръков или хубаво, или критика, която само аз имам право да направя.
Чефо за наложителна модна казарма
Сори, Чефче, ама не си ок с тази визия като лектор. Забелязвам някакво напрежение в позата, в това жестикулиране, парализирано от черната доминантност на облеченото. Чефо е имал и своите интересни избори, но днес наистина е бил повлиян от някакво мрачно настроение или внушение, довело го дотук. Дънките звучат неуважително спрямо която да е аудитория, а изваденото навън синджирче освен естетически паянтово напомня войнишка плочка с личните данни на редник. Бил ли е Чефо в казарма не знам, но мястото на плочката е на или в някоя камина. Гаджето ме попита „този идвал ли е у нас“, отвърнах, не, аз съм ходил при него... Толкоз.
Визията на Неделя ще издържи ли до понеделник
Може да е танцьорска мода, но тази кройка панталон не съществува в нито една модна колекция. Поне доколкото ми е известно. Ако оставим настрани естетическите качества на панталона, питам се удобен ли е той за танцовите пируети на Месечков. Тук съзирам съчетание на пояс с потури - нещо невиждано от илюстрациите, да кажем, на Мърквичка. Тениската на обичания танцьор е в цвят твърде познат за мен, защото е цветът на трамвай. Трябва една табелка с номер 7 и ето Наско – ловък водач на транспортно средство. Макар да е събота, Неделя ми се струва като танцьорка в бар, която почива в... понеделник. Тези ресни, това злато, тези репризи, висулки и, общо взето - формата на полилей, са направо извънредна за очите ми гледка. Гаджето ми има елегантно предложение - да им изпратим едно родопско одеяло и да ги завием.
Сардарев като мелба
Известният шапкар Георги Сардарев показва смела и съвсем не лоша визия. Това - ако питате мен. Но съседката ми в Лондон, като видя този кадър, попита господинът в цирк ли играе или просто го влече розовото. Да, Офелия донякъде е права, аз също съм изумен от прекалената смелост на шапкаря. Цветовият баланс е изумително точен, но подборът на цветове е като за довършване детска стая. Розовото е прекалено много, дори за артистичен мъж като Сардарев. Резедавото пък повече май подхожда на тента в кубинска плажна къща. Ризата можеше да бъде малко по-спокойна, да кажем - бяла, като тя да послужи за стабилизиране на инак приповдигнатото настроение на цветове. Можело е да бъде избегната пъстрата кърпичка в джоба, както и сърцето, но то тупти там по други причини. Аз лично свалям шапка на шапкаря, но съседката Офелия си настоява на своето.
Лорд Евгени Минчев
