0

П риятно ми е да гледам тези жени, преди да сервират новогодишната капама. Докато дояждам остатъците тази седмица, съзерцавам Ивана, чиято рокля се лее като червено вино, и си казвам: „Какво ще кажеш, да се напием“... Да, обаче това вино явно е скъпо и нещо не ме хваща и така ми помага да се загледам в още детайли по роклята. Тя за жалост отблизо изглежда не така изпипана, както ми се иска, а и вероятно на нея. На принципа на някакъв странен вкус платът е прихванат около пъпа със замах, с който се тапицира фотьойл. Набръчкан и протекъл е платът и от горната част надолу. Токата е отчайваща и не мога дори да я пратя в музея на кичозното изкуство, защото ще се разпадне при транспортирането. Дано Ивана не е играла извънредно кючек... Спътницата й на сцената Стояна е мила и засмяна в рокля, за която не бих дал и 11 лева. На мен облеченото ми напомня на старо спортно поло, върху което в последния момент са наслагали капси или каквото е там. Надявам се - не капки от балсамов оцет или остатъци от пиратки. Стояна направо гърми в такъв случай. Честита Нова година, момичета, продължавайте да ме радвате с мода. И да не вземете да ми кажете: „Къф си ти, бе“... Хо-хо-хо.

Константин без Елена - Спешен случай

Пълна додекафония и цветова атоналност, съсредоточена в един кадър. Макар и мои любимци и лични познати, тримата трябва да поделят критиката ми помежду си. Свети Константин, простете, само Константин, свети в средата на този естетически полиелей в макар и мрачни лъчи. Той блести откъм живата си усмивка с чар, но имам модни претенции към ризата му. Празници са, Коце, не довършване на покрив. Преслава държи дясната половина на кадъра в златно, което би могло да мине за модерно няколко луни по-рано. И за да бъда точен - почти 15 луни. Дали роклята е проектирана от покойния Хю Хефнър, или просто ей така, в бързината си я е сложила. Софи Маринова заслужава по-дълго изследване. Тук се мотаят безцелно няколко стила, което сигурно значи, че маха синият сутиен и влиза в друго участие. За третото се премахва колекцията бижута и ето ти Софка чисто нова за минута е много... Дали е заето името Спешен случай... за всеки случай.

Руши с естетически конюнгтивит?

Никой не може да наРУШИ предаността ми към Руши, нито към неговия талант, но тук става дума за мода. Той ни се явява изрусен, със сребърно кожено яке. Така, мисля си, не би се появил и извънредният в модата Киркоров. Руши сигурно се е подвел по някоя временна мода или са му дали солидна отстъпка в бутика, за да го навият да го купи. Иначе, да, ако якето беше в класически цвят, щеше да подчертае неговата мъжественост и стил, с които несъмнено изпъква. И каква е, простете, тази вратовръзка, като служител на Уолстрийт... Очилата също ме оставят в озадачение, на което нямам представа кой ще ми отговори. Има ли смисъл всъщност, освен ако нямаш сериозен конюнктивит (егати думата), да покриеш така лицето си, което все още минава за красиво.

Крум и Крум - кой Крум, кой сват...

Прекрасно съвпадение на имена, но не и на стил! Крум Савов не блести с хипермодна активност, но някак си е съхранил усещането за екранно достойнство. Неговата прилежност е похвална, особено в близост до съименника му Крум, явил се в ефир с нещо, което според мен би му отивало преди 12 години. Сакото без ръкави по-скоро си представям на доста по-атлетичен господин, тук единствено ми допадат обувките. Коженият панталон не е ли запазена марка на Панайот Панайотов, но и той проявява вече „мижав интерес“ към този стил. Крум можеше да постави копринена или памучна бяла риза или тишъртка, която да донесе баланс в облеченото. Двамата са ми кой Крум, кой сват в телевизионната мода. Мая Савова седи кокетно в този кадър, в който доминират синьото на Савов и внезапният му порив да носи елече. Синьо елече Крум Савов облече... Не е ли това една телевизионна приказка.

Маринела показва естетически пик

Нежна последователност от синева и нейните нюанси. Това най-кратко описва новогодишната премяна на бизнесдамата Маринела Арабаджиева. На фона на помпозния си хол тя представя естетическа задълбоченост, усвоена в годините и постигнала своя пик с израстването й. Великолепно сако, изпод което се разположена деликатна по изработка рокля, през която прозира боди, близко до естествения небесен цвят. Тук всичко е като обмислено от пеперуда, на която не се е налагало да бъде гъсеница. Арабаджиева впечатлява и със стоеж, на който може да се възхитят десетки короновани особи. По прическата е работено много, без това да личи натрапчиво.