П опулярната историческа поредица с компактни справочни издания на различни теми бе допълнена с нова книга – „Древният свят накратко“ (издателство „Книгомания“). Томчето, чийто автор е Чарлс Филипс, представя 200 кратки и добре илюстрирани обзорни текста за Месопотамия, Древен Египет, Древна Индия, Древен Китай, Персия, Древна Гърция, Римската империя и културите на маи, инки, ацтеки и други. В книгата са включени и 200 черно-бели илюстрации на древни артефакти, архитектурни паметници и емблематични произведения на изкуството. „Древният свят накратко“ е издание, подходящо за всички, които имат интерес към историята и културата и желаят да опознаят великите цивилизации от миналото по бърз и лесен начин. Справочникът е снабден също така с речник на по-специфичната терминология и с показалец за имена, понятия и битки.
Чарлс Филипс е автор на повече от 35 книги в областта на историята, митологията и изкуството.„Познаването на историята ни помага да не повтаряме грешките си, които предишни поколения са направили, и така да си осигурим едно по-добро бъдеще. Днешният сложен свят има дълбоки корени, отвеждащи ни хиляди години назад в „зората на историята“, в най-дълбока древност“, обобщава с нотка оптимизъм Чарлс Филипс.
Соломон
Библейският цар Соломон е възхваляван за построяването на Първия храм в Йерусалим през 957 г. пр.н.е., а в исляма е почитан като пророк. Соломон бил син на цар Давид и на Вирсавия, съпруга на военачалника Урия. Соломон водил военни походи в Сирия, основал колонии, включително Мегидо (дн. Тел Мегидо в Северен Израел) и истинска търговска империя. Освен Йерусалимския храм царят издигнал дворец в столицата на еврейската държава и построил здрави крепостни стени. Някои историци обаче посочват, че Йерусалимският храм и фортификацията на града датират поне от един век по-късно. Соломон бил възхваляван и за мъдростта му - най-известният пример за това е неговото предложение едно бебе да бъде разсечено на две, защото две жени спорели коя е неговата майка. След това „соломоновско“ решение истината била открита, защото истинската му майка веднага се отказала от своята „половина“. Според традицията Соломон бил и голям поет - библейските книги „Притчи“ и „Песен на песните“ се приписват на него. Освен това царят бил и голям почитател на нежния пол или поне притежавал огромен харем. В по-късната светска традиция той бил представян и като магьосник.
Олимпийските игри
Олимпийските игри били най-известното спортно събитие на Древна Гърция, провеждано веднъж на четири години в Олимпия, близо до северозападното крайбрежие на полуостров Пелопонес. Подобни атлетически надпревари били организирани в Делфи - Питийските игри, Истмийските игри в Коринт и Немейските игри в Немея. Игрите в Олимпия били грижа на града държава Елида. Били част от религиозен празник в чест на Зевс, царя на боговете. В повечето от състезателните дисциплини участниците били голи. Най-старите олимпийски игри според запазените сведения били проведени през 776 г. пр.н.е. Тогава готвачът Коройбос от Елида спечелил единственото състезание - гладко бягане на един стадий (192 м), т.е. една дължина на пистата. През 720 г. пр.н.е. била добавена и надпревара на две дължини, бягане на дълго разстояние и по-късно – борба, петобой, надбягване с колесници и с коне. Гърците придали митологичен ореол на игрите, като твърдели, че техен основател е самият Херакъл, син на Зевс. Били прекратени през 400 г. сл.н.е. от римския император Теодосий І. Първите олимпийски игри в ново време са проведени през 1896 г. в Атина.
Чаят
През III век сл.н.е. пиенето на чай станало обичайна практика в Южен Китай. Лекарят Хуа Туо записал в своя медицински трактат „Шин Лун“ (220 г. сл.н.е.), че пиенето на чай подобрява мисленето. Този обичай всъщност бил много древен - китайците вероятно са пиели чай още през Х век пр.н.е. Според традиционните вярвания митичният император Шъннун открил чая като напитка през 28 век пр.н.е., след като няколко чаени листенца случайно попаднали в съд с вряла вода. Историците са на мнение, че отначало чаят се използвал само за медицински цели, а едва по-късно неговото пиене придобило социални измерения. През VIII век сл.н.е. китайският писател Лу Ю написал най-стария известен текст, посветен на пиенето на чай - „Чаят“. За него чаят бил символ на единството и хармонията във Вселената. В съчинението се разглеждат въпроси от историята на пиенето на чай и се дават съвети за идеалното приготвяне на чаената запарка. През VI век сл.н.е. будистки монаси пренесли в Япония обичая да се пие чай. През IХ век сл.н.е. ритуалите на японската чайна церемония били вече твърдо установени.
Писменост
Шест древни цивилизации изнамират средства за представяне на речта чрез писмени знаци. Началото се поставя в Месопотамия. В края на IV хил. пр.н.е. шумерските счетоводители отпечатвали миниатюрни изображения върху влажни глинени плочки. Тези картинни символи станали по-абстрактни и започнали да отразяват отделни думи от езика на древните шумери. Историците наричат тази първа форма на писменост клинопис заради клиновидната форма на символите. Към 3000 г. пр.н.е. древните египтяни изнамерили йероглифите – картинни знаци, обозначаващи предмети и специфични звуци на древноегипетската реч. Други писмени системи възникнали в Индия около 3000–2600 г. пр.н.е., където пишели върху стеатитови каменни плочи, както и в Китай към 1200 г. пр.н.е., използвайки по-големи животински кости за записване на предсказания. Културите на запотеките в Мезоамерика (ок. 600 г. пр.н.е.) и на маите (ок. 400 г. пр.н.е.) също достигнали до откриването на писмени знаци. Така с изнамирането на писмеността се поставя началото и на историята, защото станало възможно записването на сведения за управлението на различни владетели, за техните завоевания и за различни други важни събития.
