В нощта на 5 срещу 6 януари в България правим „Наречена вода“ или както още я наричат – „Мълчана вода“. Ритуалът е следният – наливаме чиста вода в керамичен или метален съд, след което я „наричаме“. За целта хващаме съда с две ръце, казваме името си на глас и оставяме водата да попие енергията ни, след което я оставяме да „мълчи“. Съдът, покрит с кърпа, се оставя навън под звездите до полунощ. В полунощ, когато силата на водата е най-силна, заставаме пред нея и казваме на глас най-голямото си желание. Приключваме с думите „Да бъде!“. На сутринта си измиваме очите с водата, изпиваме я или поливаме с нея някое цвете.
Всички в кухнята се суетят около ритуала
Малко по-различен ритуал видяхме в турския сериал „Шербет от боровинки“. Там Ниляй показа как се прави „Наречена вода“. Надничаме в кухнята, където са се събрали прислужниците Хаят, Сехер, детегледачката Мери и майката на Ниляй, която се представя за кака на Зюлкяр, който пък е единственият мъж в компанията. Ниляй запретва ръкави и раздава команди:
Трябват ни вода, сол и оцет.,
- Како Хаят, трябват ми вода, сол и оцет.
- Всичко е на плота – рапортува Хаят.
- Добре.
- Само тези трите ли ще смесиш? - интересува се Мери.
- Не, има си техника. Половин чаша вода, малко оцет, момент, и една лъжица... Добавям солта. Но тънкостта е в намерението. Трябва да имаме добри намерения и да кажем молитвата. Всеки се моли. Хайде да видим.
- Как беше молитвата? - пита майката на Ниляй, която се е дегизирала като вярваща и е скрила татуировките си под традиционната дреха. Всички погледи се вперват в нея и тя тръгва да се оправдава: „На тези години още ги бъркам нещата...“
Майката на Ниляй не знае молитви
- И сега какво, пие ли се, пита Мери. - Не, не, оставя се отворено. След 40 дни се изсипва в почвата.
- След като е така, ще повярвам. Аз вярвам в тези неща. Това е заземяване – съгласява се Мери.
Мери нарича тези неща заземяване.
Всички се молят. Ниляй дава последни инструкции на Хаят – да не изсипе водата, защото „всички ние имаме намерения“.
Кристи Красимирова
