В югоизточната част на африканския континент се намира Мадагаскар, четвъртият по големина остров в света. Върху него е разположена една от най-екзотичните държави в света, носеща същото име – Република Мадагаскар, известна в някои части на света още и като Малгашка република.
Населена
Всъщност освен едноименния остров тя обхваща още десетки други по-малки островчета, разположени наоколо в Индийския океан. Общата площ на държавата е 587 хил. кв. км, което я прави над пет пъти по-голяма от територията на нашата страна. Населението й обаче надхвърля 28 милиона души, т.е. цели шест пъти и половина надхвърлящо населението на нашата страна. По гъстота на населението се падат повече от 43 човека 1 на кв. км, което я прави доста гъсто заселена. При това, противно на очакванията, само една трета от населението живее в градовете, а останалите са в селата. Т.е. Мадагаскар е един много добър пример как една държава може да съществува много успешно и без висока степен на така модерната през последните десетилетия урбанизация по целия свят. За разлика от повечето северноафрикански държави, в които туризмът е много добре развит, остров Мадагаскар едва през последните години започва да се отваря за световния туризъм. Макар и не всички, но отделни туроператори и у нас вече предлагат дестинации до този остров.
Полет
Заради отдалечеността на дестинацията тук се залага предимно на по-дългите почивки от 8 до 12 или 14 дни. Цената на една почивка от 8 дни със 7 нощувки се предлага на цена от 4000 до 5000-5500 лв. А на такава от 10 дни с 9 нощувки за 5500-6300 лв. Добрата новина е, че има директен полет от София до Нуси Бе – това е един от по-малките сателитни островчета около Мадагаскар, на който се намира главното летище на мадагаскарската република. Важното е да се знае, че чартърът до Бе изисква до 8 кг ръчен багаж и до 15 кг друг багаж за самолета. Така че особено дамите ще трябва поне няколко пъти да преподредят тоалетите си и да изхвърлят поне половината от това, което предварително са замислили да вземат със себе си, за да успеят да се вместят в обявените килограми. Другото, което трябва предварително да се знае, е, че за разлика от много други екскурзии и дестинации обявената от агенцията цена включва доста малко от сумите, които ще са необходими за заплащане на удоволствията на място. В обявените цени освен самолетните билети и трансферите летище–хотел се включват още съответния брой нощувки и медицинската застраховка. Всичко останало се заплаща допълнително.
Такса
Към допълнителните разходи се включват доста други разходи, за някои от които гостите и туристите от България дори и не подозират и не е зле да бъдат предупредени преди това. За да се избегнат доста неприятни изненади впоследствие, които могат доста да вгорчат ефекта от така дълго очакваната почивка на южноафриканското крайбрежие.
Наред с разходите за храна, за които ще стане дума по-нататък, чуждите туристи трябва да знаят, че трябва да заплатят еднократно по 10 евро такса на човек входна такса за влизане в Нуси Бе и всеки ден ще трябва да заплащат по още между 3,50 и 4,50 евро на ден градска такса на човек в зависимост от това с колко звезди и колко луксозен е хотелът, в който са настанени. Таксата се заплаща в края на пътуванетона рецепцията преди напускане на хотела. И още една от „досадните“ такси е тази за гориво и вредни емисии. След тези нежелани, но неизбежни такси, които ще възлязат на минимум 60-70 евро за 8 дни престой, следват и останалите, характерни и за повечето от останалите световни дестинации. И те са свързани с екскурзиите и с посещенията на културно-историческите забележителности.
Мнозина може би са склонни да се отнесат скептично по въпроса за това какви ли толкова исторически забележителности могат да видят в южноафриканската островна държава. И ще сгрешат. Всъщност оказва се, че островът е бил заселен с разумни човешки същества още две хилядолетия преди новата ера. До 11-и век островът е заселен от австронезийски племена, които след това са покорени от нахлулите африкански банту, проникнали през Мозамбикския проток. Другото любопитно е, че Мадагаскар е една от африканските земи, които най-късно са завладени от европейските колонисти. Чак през 1897 г. островът става част от френските отвъдевропейски колониални територии. И остава като такъв до 1960 г., когато е обявена и призната официално неговата независимост. Формата на държавно управление на страната днес е демократична президентска република.
Откриване
Откриването на остров Мадагаскар като желана туристическа дестинация през последните години всъщност идва точно навреме, тъй като страната е и днес още продължава да бъде една от най-бедните в цяла Африка, съответно и в целия свят. Според световните доклади и проучвания над 90% от населението в страната живее с под два щатски долара на ден. И затова местните жители не страдат от излишни скрупули и използват всякакви начини, за да накарат туристите да се бръкнат в джобовете. За разлика от развитите туристически държави сувенирите тук не са така луксозни, но повечето наистина са ръчна изработка и са уникални. А и струват изключително евтино. Освен това онези от посетителите, които харесат страната, могат да останат и за по-продължително време в нея като доброволци в някоя от световните хуманитарни мисии – да помагат в образователния сектор или пък за опазване на екологичното биоразнообразие, здравеопазването или с каквито други идеи имат за подобряване положението на населението в тази красива, но много бедна държава.
Наред с бедността обаче Мадагаскар крие и едно особено очарование, което трудно може да бъде обяснено и описано, освен ако не бъде изживяно там на място. Според българите, посетили веднъж Мадагаскар, това е мястото с едни от най-красивите и чисти плажове и небесносини океански води.
Поради това през последните години плажовете все по-често се използват от заможни и не чак толкова влюбени от цял свят, които избират именно това екзотично място, за да се врекат на вярност до живот и да си разменят годежните пръстени. Или пък да изкарат тук медения си месец далеч от цивилизацията сред природата. В този ред на мисли именно Мадагаскар е мястото, където хората могат да се насладят на неща, които няма да имат възможност да видят никъде другаде по света.
Резерват
На първо място трябва да се отбележи, че единствено в Мадагаскар туристите могат да видят и да се насладят на прекрасните и екзотични маймуни лемурите, които отдавна са обявени за защитен от изчезване животински вид. На архипелага има богато разнообразие от 60 вида лемури. Нещо, което не може да се види днес никъде на друго място по света.
Лемурите са националният символ на Мадагаскар.
Като при това лемурите са почти опитомени и толкова са свикнали с туристите, че с охота им позволяват да се снимат с тях не само в националните паркове, а в хотелите и дори по улиците на мадагаскарските градове. Един от островите, Носи Комба, е превърнат в своеобразен резерват. На него туристите ще могат да видят наред с лемурите и десетки видове редки влечуги, сред които отровни и неотровни змии, хамелеони, костенурки и др. На острова има и старинно рибарско пристанище и демонстрации на местни занаяти.
Освен лемурите другият животински вид, който със сигурност ще представлява интерес за туристите, са китовете. Мадагаскар се намира край един от основните миграционните пътища на тези огромни морски бозайници и поради това два пъти в годината в ранната и късната есен те могат да бъдат наблюдавани от брега, дори и с просто и невъоръжено око.
Много вълнуващи и впечатляващи са пронизителните и мощни тръбни звуци на мъжките екземпляри в техния любовен период, когато искат да впечатлят партньорките си. Често огромните тежащи десетки тонове могат да бъдат видени и как се премятат във водата и падат с оглушителен грохот обратно в океана, разплисквайки тонове вода под себе си.
И още нещо интересно от растителния и животинския екзотичен свят на Мадагаскар. Тук се намират и най-високите и огромни баобаби в света. На малгашки език това дърво носи названието „рениала“, което се превежда като „майка на гората“. На острова се срещат и екземпляри, високи до 30-35 метра и обиколка до 9-10 метра.
Тинакли
Сред предпочитаните за посещения места е и остров Тинакли, морски резерват, разположен на площ от 500 хектара вода и 10 хектара земя, отделени едни от други от коралов риф. На острова има и стар фар от 1908 г., от върха на който се разкрива уникална гледка. Плажът на острова е от бял пясък, а от него започва малка лагуна с кристално чиста вода.
Една от природните забележителности, които всеки турист в Мадагаскар задължително трябва да посети, е каньонът Исало, който някои сравняват с американския Гранд каньон.
Исало е разположен върху огромната площ от 800 кв. км, като любопитното за него е, че в далечното минало на предчовешката история е бил дъно на океан. Според местните, за да бъде обходен и разгледан целият каньон, едва ли ще стигнат и десет дни. Друг национален парк, който е един от най-старите не само в Мадагаскар, но и в цяла Африка, е Бемараха Тсинги, обявен и за обект на световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО.
Паркът е характерен със своите разнообразни варовикови форми. В него живеят 90 вида птици, 10 вида лемури и 8 вида влечуги.
Анасон
Остров Мадагаскар е най-големият влизащ в състава на едноименната държава. Но може би най-атрактивният и предпочитан от туристите е един от по-малките острови - Нуси Бе, където се намира и международното летище, което е и входната врата към Мадагаскар. Тук се намират и едни от най-красивите плажове и места за любителите на гмуркането и сърфирането. Известен е още като Парфюмирания остров заради насажденията на иланг иланг. За онези, които не знаят, това е дърво от семейство Анасонови, от което се добива едно от най-силно ароматните етерични масла. Не бива да се пропуска и посещението на най-високата точка на острова – Мон Пасот. Посещението на Нуси Бе може да се съчетае и с посещение на място на брега, където срещу допълнително заплащане може да се види най-голямата риба на планетата, китовата акула, достигаща на дължина до 12 м и тежина до няколко тона. Името не бива да подвежда. Макар и акула, тя не напада хора и животни, а се храни само с планктон и малки рибки. Всяка година между октомври и декември идва да се храни по крайбрежието на Нусе Бе. Освен китова акула само на метри от брега могат да се видят и цели стада от делфини, които със своеобразните си „танци“ във водата си спечелват овациите и възгласите на публиката от туристи.
На час и половина път с лодка от Нуси Бе се намират две други островчета – Нози Ираниа Беи и Нози Ираниа Кели. Любопитното при тях е, че при прилив са разделени а при отлив между тях се появява тънка пясъчна ивица, по която туристите може да минат от единия на другия остров. В района на тези две островчета има и обиталище на зелени костенурки, които при малко повече късмет дошлите от различни части на света туристи ще могат да видят. Тук е мястото да отбележим обаче, че посещението на споменатите острови спадат към обектите, чиито посещения не са включени в пакетната цена на туроператора. Те се заплащат допълнително, като таксата за еднодневна екскурзия с включен обяд е 140-170 до 200 лв. за възрастен човек и 130 до 150 лв. за дете до 12-годишна възраст.
Наред с природните и културно-историческите забележителности не по-маловажни за много от посетителите е и местната кухня. Както вече беше отбелязано, Мадагаскар не е от богатите страни и затова онези от туристите, които тук очакват да попаднат на кулинарни изкушения, вероятно ще бъдат разочаровани. Храната на острова е главно вегетарианска. Едно от ястията, което може да бъде определено и като традиционно за страната, е супата Рамазава, състояща се от различни по вид листа, много ориз и по-малко месо. Местните споделят, че в оригиналната си рецепта супата не съдържа месо. То е било добавено по-късно, за да се угоди на вкуса на туристите, които не могат да си представят храна без мръвка.
Част от магадаскарската кухня
Друго ястие, което може да бъде определено като традиционно, е тортата Коба. Направена е от оризово брашно и смлени или просто натрошени фъстъци, като за гостите от чужбина се поднася специално с ванилов сладолед.
Имидж
В края на запознанството с тази екзотична африканска страна може да е отбележи, че тя е една от държавите на най-силните крайности. Там, където минават туристическият поток, се поддържа някакъв що-годе сносен имидж. Встрани от пътя на туристите обаче животът на местните жители е повече от мизерен. Според доклад на ООН отпреди няколко години повечето жители на Мадагаскар се хранят веднъж на три дни. А по селата, за да не умрат от глад, са принудени да ядат листата на дърветата, насекоми и дори глина, която добавят към супата си, за да стане тя по-гъста. Основна причина за глада и липсата на хранителни продукти е сушата. Да, в тази страна, заобиколена отвсякъде от вода, в последните години валежите са нещо много рядко. На какво се дължи тази катастрофална промяна на климата специалистите не могат да дадат категоричен отговор. Но е факт, че ако сушата продължи, населението или трябва да напусне архипелага, или да бъде подложено на бавна смърт.
Иван Георгиев
