Т енеси Уилямс оживява на камерната сцена на „Сълза и смях“ в необикновен спектакъл - обяснение в любов към театъра.
Пиесата „Роуз беше тук“ е сценичен вариант на режисьора Йордан Славейков по интервюта, мемоари и пиеси на Тенеси Уилямс. Преводът е на проф. Евгения Панчева и Йордан Славейков. Сценография и костюми Юлиана Войкова, композитор Добромир Кисьов, плакат Даниела Сивикова, фотограф Татяна Йолинска. Премиерните дати са 10 и 16 май.
Брат и сестра
“Роуз беше тук” е резултат от срещата на двамата млади и гладни за театър актьори Стела Димитрова и Вилиян Гешев със света на Тенеси Уилямс. Или както го нарича Гор Видал “човеколюбивия”.
Това е пиеса за необикновената среща между брат и сестра в една нощ, в която е спасен човешки живот. Пиеса за силата на прошката, но не само. “Роуз беше тук” не е само спектакъл, който разглежда отношенията между брат и сестра, а е спектакъл - обяснение в любов към театъра, към изконното желание на човека да е друг, да не е само себе си. Обяснение в любов към театралната игра, към публиката, към всички, които са уморени от делника си и мечтаят да са други, различни, да участват в приключения и вярват в чудеса. И най-важното, това е пиеса призив: да не забравяме никога, че “душата разбира само от любов, за нея никакви логики и доводи не важат”.
История
Роуз е не просто единствената, любима сестра на Тенеси Уилямс, тя е неговата най-голяма болка и най-голямата му вина. Той цял живот обвинява себе си, че не е положил усилия да я спаси от намерението на майка им Едуина да я подложи на лоботомия. По желание на майката Роуз е лоботомирана, защото е “прекалено, твърде сексуална”. Между двамата избухва скандал и той изкрещява на сестра си “ненавиждам противното ти лице”, след което напуска дома им. Дни по-късно Роуз е подложена на тази варварска процедура. По това време, втората половина на 20 век, се е вярвало, че лоботомията лекува психични заболявания. Роуз е диагностицирана с “ранна форма на деменция”. След лоботомията Роуз остава в психиатрична клиника до смъртта си през 2009 година. Тенеси плаща за престоя й.
Текстове
Това е четвъртото ново заглавие за Славейков за този изключително продуктивен за режисьора театрален сезон. След авторските си пиеси „Ембриони“ и „Виктория“ и събраните реални истории в „Любов по време на война“ той отново се връща към текстовете на Тенеси Уилямс. Вече е поставял Тенеси веднъж със „Стъклената менажерия“. След като получи номинация „Икар“ за драматургичен текст на авторската си пиеса „Виктория“, представлението му току-що се сдоби и с номинация за престижната награда „Аскеер“ в категорията „Моноспектакъл“. „Стела и Вилиян са двама млади актьори, дебютанти. Те се свързаха с мен, питаха дали съм свободен от репетиции, видяхме се. Обсъждахме варианти за пиеси за двама. По това време четях Мемоарите на Тенеси Уилямс. И се вдъхнових. На базата на тях направих драматургична основа: Тенеси Уилямс цял живот чувства вина заради факта, че не е попречил на майка им да прати сестра му в психиатрична клиника. И понеже театърът не е просто велико изкуство и на сцената всичко е възможно, аз "организирах среща" между Тенеси и сестра му Роуз. Среща, в която тя е "в главата му, в сърцето му", но е и тук и сега при него, наяве. Добавих и диалози от няколко от любимите ми негови пиеси "Трамвай Желание", "Котка върху горещ ламаринен покрив", "Лято и дим"... И се получи спектакъл за силата на прошката, спектакъл, който е обяснение в любов към самия театър. От самото начало зад целия проект стои една дама, която спокойно мога да нарека не просто културен меценат, а възрожденски тип човек - госпожа Таня Станковска. Заповядайте, бъдете тук заедно с Роуз. А ние с Том ви очакваме“, казва Йордан Славейков.
Екатерина Томова
