П етата неделя след Петдесетница, която тази година се пада на 17 юли, е посветена на основоположниците на Христовата вяра и богословието – Светите отци от първите шест вселенски събора. А в храмовете се чете разказът от Свети Матей, в който се говори как Христос изгонва бесовете (демоните) от един обсебен човек. С това Божият син за пореден път показва, че е предтеча на всички духовници днес, които с името Му извършват екзорсизъм.
Страхове
Между Галилея, откъдето произхождал по плът Господът, и Гергесиния лежи Генисаретското езеро. Областта била населена от гърци, сирийци и евреи, които погребвали своите покойници в пещери.
От такава пещера излезли в гробищата двамата бесновати, от които местните хора толкова се страхували, че избягвали да минават оттам. Бесовете веднага разбрали, че срещу тях се движи Синът Божий, с Чието Второ пришествие съдбата им ще бъде решена, знаели и че ги очакват адските мъки. "И ето те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима Си дошъл тука да ни мъчиш преди време?" (Мат. 8:29). Бесовете знаели, че Спасителя на човешкия род ще разруши царството на Сатаната, който пожелал в гордостта си да заеме мястото на Бога. Ужасявайки се от така близкото присъствие на Този, от Когото най-много се страхували, те помислили, че мъките им ще започнат, преди да се изпълни времето на съда.
Лукавство
Край брега на езерото пасяло стадо свине (Мат. 8:30). Бесовете прекрасно разбирали, че ще бъдат изгонени от човеците, които Синът Божий е дошъл да спаси. Затова и помолили Иисуса да им позволи да влязат в свинете. Така биха могли да останат още на земята и да отложат с колкото може неизбежния съд. Защото този, който употреби месото на бесноватите животни, сам рискувал да приеме бесовете им. От друга страна бесовете очевидно още тогава били решили да погубят животните. Така биха огорчили техните стопани и те ще се настроят срещу Господа. Познавайки лукавството на Нечестивия, Господ Иисус Христос се съгласил: “И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата“ (Мат.8:32). Пастирите, които били свидетели на чудото, побегнали в града, където разказали "за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс" (Мат. 8:34).
Местните прокудили Спасителя
Така или иначе животните загинали, както планирали демоничните същества. Но това било позволено от Христос, който с това пратил на гергесинците ясно послание: не бива човек да се привързва към временното и преходното, защото животът е кратък като този на свинете, а трябва човекът да се грижи за спасението на вечната си душа. Гергисинците обаче не разбрали това послание. Изплашени да не би да претърпят нови щети, от други чудеса жителите на този край помолили техния Спасител да си иде: "И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им" (Мат. 8:34). Те решиха, че е по-удобно да живеят без вяра, защото вярата изисква лишения и отричане от преходното. Какво направи Господ, когато видя и чу техния избор? "Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си" (Мат. 9:1). Така Господ Си отива от всекиго, който не приема спасителната Му жертва и Новия Завет на Спасението.
