П осещението на православните храмове през Страстната седмица, наричана още Велика, е истинско богатство. Програмата е наситена с песнопения и уникални църковни ритуали и тайнства. През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Месията в Йерусалим.
Търговци
На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. От евангелските събития се припомня историята за сухата безплодна смокиня. Според тълкуванието в нейния образ е юдейският народ, сред когото Исус Христос не намерил истинския плод, а само лицемерната сянка на закона, която изобличил и прокълнал. Но същата тази смокиня е и всяка душа, която не дава плод на покаяние.
ЧУДЕСА И ВЯРА: Елей носи изцеление на Велики четвъртък (СНИМКИ)
Велики вторник е отреден за поученията и последните нравствени наставления на Христос. В едно от тях например той учи, че човек трябва "да бодърства и да не унива“ в своята вяра. Църквата припомня също притчата за талантите (Мат. 25:14-30) и приканя да се трудим и да усъвършенстваме способностите, с които Бог ни е дарувал.
Война
Във вечерната служба се четат Последование за Жениха (Христос), съдържащи пророчества за Второто пришествие на Божия син. Те са изключително актуални с оглед на войните в Близкия изток, в които мнозина клирици вече разчитат именно знаменията за свършека на света. Идеята на службата е човек да не отлага доброто, да бъде буден и осъзнат духовно, и да живее така, сякаш Христос може да дойде всеки момент. В тази връзка духовниците разказват за десетте мъдри девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя (Мат. 25:1-13). "И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13).
30 сребърника
На Велика сряда в родните храмове се разказва как след като Синедрионът осъдил Исус Христос, Юда предал Божия син и свой учител за 30 сребърника.
Велики четвъртък е посветен на Тайната вечеря, любим сюжет на ренесансови художници и съвременни романисти. При нея Христос събира 12-те си ученици за последно. Именно тогава Спасителя установява светото тайнство Евхаристия (Причастие). После сам причастил апостолите и им завещал новата заповед за любов към всички.
В наши дни миряните гледат да са изповядали греховете си до срядата, за да могат именно на следващия ден да се причастят с виното и хляба – кръвта и тялото Христови. Това не е залегнало канонично, но просто се е установило като традиция. На много места се провежда боядисване на великденски яйца. За радост на малчуганите Софийската митрополия организира такова събитие за 9 април от 10 часа пред храм „Св. Неделя“.
Маслосвет
Другото тайнство, извършвано на този ден, е общ маслосвет (Елеосвещението). Той се отслужва само веднъж в годината. По принцип Елеосвещението се отслужва над тежко болни християни, които, чрез помазване с осветения чрез специален чин елей получават от Бога благодатта на изцелението от душевните и телесните си недъзи. На Велики четвъртък това тайнство се извършва в храма за всички християни, които се нуждаят от Божията помощ за очистване на греховете и изцеление на душата и тялото. Някои си носят олио и зехтин, който взимат в домовете си след службата.
Велики петък
Разпети (Велики) петък се счита за най-тъжния ден от църковния календар. Тогава се възкресяват страданията на Исус Христос - неговото унижение, бичуване и кръстната му смърт. Нарамен с тежък кръст от Пилата, Христос бил поведен към Голгота. Там, разпнат между двама разбойници за поругание обаче, се случил земетръс и затъмнение на слънцето. И тогава издъхнал. В памет на тези събития в храмовете се прави ритуал по символично издигане на гроба Господен. За целта се устройва провиралка от маса, украсена с цветя и покрита с плащаница с образа на Исус, под която хората минават. Накрая свещеникът дава на всеки цвете за благословение и здраве.
На Велика събота се възпоменава погребението на Христос в скалната гробница, осигурена от Йосиф Ариматейски. При полагането му в гроба присъствали жените мироносици, сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била и майката на Спасителя на света – Пресвета Богородица.
Полунощната служба - магнит за чужденците
Любопитни запaдняци, които в момента се намират в България, специално посещават наши храмове навръх Великден. Причината е, че Полунощната служба за Пасха в православната църква е една от най-атрактивните. Но освен шоу тя предоставя и съпреживяване на самото Възкресение – сякаш вярващите участват в него „тук и сега“.
Службата започва около 23:00-23:30 ч. в храма. В този час светлините в църквата постепенно се гасят, символизирайки мрака на гроба, греха над света и очакването на чудото. По-малките храмове се затварят и службата е на открито. Малко преди полунощ свещеникът излиза от олтара с една запалена свещ, от която вярващите палят своите си. Обявява се поздравът на черковнославянски: „Христос Воскресе!“, като отговорът е: „Воистину Воскресе!“. После множеството се връща в храма, но той е заключен, както е бил залостен и гробът Господен с тежък камък. На много места се обикаля храмът, както апостолите и жените миронисици са търсили Спасителя, след като са видели празната му гробница. Огънят накрая се занася в дома с вярата за победата на Божия син над смъртта и с надеждата за здраве и закрила чрез вярата в него.
В събота привечер или в неделята сутринта по традиция се носят в черквите козунаци, месо и яйца за благословия от дядо поп.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Любомир Старидолски
