М илиардите християни по света се намират в последната, най-важна седмица преди празника на празниците Великден. Самата седмица е наречена Страстна, защото през нея Христос преживява всички възможни душевни и физически страсти (мъки на старобългарски език - б.р.) преди своите Разпятие и Възкресение. А последното се счита и за най-великото религиозно чудо. Никога човек не е възкръсвал в тяло от света на мъртвите. Всъщност много от църковните ритуали и тайнства произхождат именно от събития, станали през Страстната седмица в Йерусалим преди повече от 2000 г.
Разпнат между двама разбойници Христос поел на кръста греховете на света. При екзекуцията му имало трус и слънцето се затъмнило.
А ето и какво казва Евангелието за случилото се след Входа Господен в Йерусалим.
Вън от храма
На Велики понеделник Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.
Духовниците напомнят и притчата за безплодната смокиня, която изсъхнала, след като била прокълната от Господ.
Предупреждението е, че и хората, които не живеят в молитвено общение с Бога, не се усъвършенстват духовно според примера и повелите Му, ще бъдат осъдени.
Да бодърстваме
Велики вторник също е ден за поучения. Исус Христос дава пример как човек да благотвори - не да дава от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отдели от последните си материални средства. Исус напомня още, че трябва "да бодърстваме и да не униваме", и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения жених. В храмовете се чете и тълкува също притчата за талантите (Мат. 25:14-30), с което миряните се приканят да се трудят и да усъвършенстват способностите, дадени им от Бога.
Предателството
На Велика сряда се припомня за драгоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). Тогава някои от учeниците Му възнегодували: “Мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси". А Христос пророчески им отговорил: „Тя извърши добро дело за Мене, като превари да помаже тялото Ми за погребение". Именно в същия ден Синедрионът решил да осъди Христос, а Юда Искариот отишъл при иудейските първенци и ги уговорил да Го предаде за 30 сребърника. Интересно е, че от този ден тръгва традицията молитвата да се случва на колене. А срядата е определена за постен ден целогодишно.
Евхаристия
На Велики четвъртък Христос събрал апостолите на вечеря за празника Пасха. Преди нея Той умил краката им с думите: ''Н е дойдох да служа, а да послужа''. После установил светото тайнство Евхаристия (Причастие) и завещал новата заповед за любов към всички. Христос казал на учениците Си и, че ще бъде предаден. Същата вечер отишъл в Гетсиманската градина, където бил заловен.
Помазването с елей крие неподозирана благодат.
В храмовете на този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Извършва се и маслосвет (Елеосвещение). При него с дълги молитви и четене на евангелските текстове се освещава елей - олио или зехтин, който миряни носят в храма. После го носят в домовете си и се мажат за здраве при болести. На самия ден всеки желаещ бива помазван с елей от попа за здраве и изцеление. Не са рядкост случаите, в които болни след помазването връщат здравето си по необясним начин, разказват клирици и миряни.
Трънен венец
Велики петък е най-тъжният ден за всички вярващи. На него се припомнят великите страдания на Иисус Христос - съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание и с венец от тръни на главата. А накрая е поведен към Голгота, където приел смъртта, за да избави от смърт цялото човечество.
Библейското предание реди, че Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Исус от кръста, обвили Го в плащаница и Го положили в нов гроб. Фарисеите запечатали гроба и поставили стража.
Ритуалът минаване под плащаницата изглежда атрактивен, но малцина знаят смисъла му.
Оттогава петъкът е постен ден през цялата година. Преди началото на службата в средата на храмовете се издига ''гробът'' Христов, украсен с цветя, а на престола (маса) се поставя плащаницата - платът, с който е било завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Миряните се покланят, поставят цветя отгоре, след което минават под плащаницата – символичния гроб. Масово се вярва, че това опрощава греховете, носи здраве, късмет, успехи. Ала всичко това е заблуда, разясняват духовници. Това може да се случи по Божие допущение и само чрез църковните тайнства Изповед и Причастие. А що касае ритуала този петък, той остава загадка за мнозина. Дори някой да се почувства по-добре физически или душевно след него, той по-скоро изразява едно преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен. И, разбира се, благодарност към Христос за изкуплението на греховете на човешкия род на Кръста.
Слизане в Ада
Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден".
Положен вече в гроба, Духът на Иисуса слиза в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за човеците райските двери. Това ще се случи на другия ден - в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден. Тогава Мария Магдалена намира празния гроб на Христос и съобщава първа за Неговото Възкресение.
Утре се освещава новото миро
Тази година ще се извърши деветото мироварене в най-новата история на Българската православна църква. В първите два дни от Страстната седмица с водосвет се освещават мироварните съсъди и материали и се влива от светената вода в мироварния казан, а свещениците добавят бяло вино и маслинен елей. На Велика сряда патриарх Даниил ще прибави подготвените предварително аромати: извлеци от ароматни билки, смоли и благовонни масла. В 18 часа готовото вече миро според канона ще бъде излято в конкумите (специални съдове за съхранение). След освещаване на другия ден съдовете ще бъдат оставени в Миротеката на Св. синод за съхранение.
Католиците вървят по спирките към Голгота
Тази година празничният календар на православни и католици съвпадна така, че двете църкви ще отбележат заедно Пасхата на 20 април.
През Страстната седмица католиците у нас възкресяват Страданията Христови. За целта в храмовете по Западния обряд се правят 14-те спирки на Иисус към Голгота и Гроба. Успоредно с това се изпълнява един химн песнопение от XIII век „Стабат матер“ в чест на Дева Мария. Според ритуала вярващите изричат по една строфа при преминаване към всяка от спирките на Иисус, носещ кръста в Йерусалим.
На Велика сряда по традиция папата измива краката на 12 престъпници в някой италиански затвор.
