Ф ермери и търговци внасят в България нелегално прасета от породата „Мангалица“. Причината е наредбата, която изисква отглеждането на прасета да се извършва само в затворени помещения и ферми. Подобно отглеждане обаче не е подходящо за животните от тази порода, тъй като това уврежда много сериозно качествата на месото им. Това е и причината породата „Мангалица“ да е почти на изчезване в нашата страна. Находчиви фермери и търговци обаче са намерили цаката да прескочат забраната, като внасят контрабандно животни от породата „Мангарица“ от чужбина. „Телеграф“ успя да открие човек, който върти подобен бизнес на ръба на закона. Иван Иванов споделя, че преди години е имал стадо от тези прасета, които отглеждал пасищно и навън. След влизането в сила на въпросната наредба обаче той ликвидирал стадото и оттогава се занимава с внос на малки прасета „Мангалица“ от Унгария. „Купувам ги оттам малки по 15-20 кг, слагам ги в багажника на „Мерцедеса комби“ и ги карам в България.
Румъния
Докато минавам през другите граници, няма проблем. Като стигна нашата с Румъния, се налага да ги упоя за кратко, за да не се издадат, и така си минавам. Досега никога не са ме спирали и не са ме карали да отварям багажника. Явно съм късметлия“, разкрива Иван. Веднъж докарани в България за няколко дни, максимум седмица, малките прасенца се разпродават. Всъщност голяма част от тях са поръчани и капарирани предварително. Цената, на която Иван продава малките прасета, е 10 евро на килограм. Така едно малко прасенце излиза между 150 и 250 евро. След предварително заплащане търговецът може да се ангажира и да отгледа прасе по желание на клиента до определени килограми. „Не се ангажирам обаче да отглеждам наведнъж повече от 2-3 животни. Така, ако случайно минат на проверки контролните органи, им казвам, че си ги отглеждам за лична консумация“, споделя находчивият търговец свиневъд. Той разкрива и любопитни факти за „Мангалица“.
мангалица
Два века
Породата се смята за унгарска като произход, създадена преди близо 200 години, в средата на 19-и век, чрез смесена кръстоска на унгарските породи „Надьсалонта“ и „Бакони“ със сръбската „Шумадия“ и европейската дива свиня. За повече от 100 години тя е била много разпространена на целия Балкански полуостров. Днес обаче тук тя вече е на изчезване. „Мангалица“ е порода, създадена за повече мас и сланина, като при нея съотношението на сланината и месото е 60:40. На по-големите животни сланината може да стигне и до 10-15 см дебелина. Месото на породата се отличава от това на прасетата от останалите породи. Специалистите го определят като месо със силно концентриран и гъвкав вкус и висока масленост, наситено с моно мазнини, мраморизирано до съвършенство.
Класа
Може да се каже, че месото на породата е висшата класа и „лимузината“ на свинското месо и може да бъде сравнявано с телешкото кобе в света на свинското.
„Дълги години качествата на това месо бе отхвърляно за сметка на определяното като по-здравословно месо на обикновената широко отглеждана у нас домашна свиня. Сега обаче в цяла Европа се наблюдава възраждане на търсенето на това вкусно здравословно мазно месо. Аз самият от години всяка сутрин си мажа филии с мас, а вечер хапвам пържоли и се чувствам в идеално здраве. Нямам нито високо кръвно, нито лош холестерол“, твърди Иван Иванов. Месото на „Мангалица“ е идеално както за консумация прясно, така и за осоляване, за всякаква термична обработка и за производство на всякакъв вид колбаси. Външният вид на животните от породата „Мангалица“ е доста необичаен за онези, които ги виждат за пръв път. Те се отличават с гъстата си козина, която прилича на овча вълна. Големината им на 12-13 месеца достига до 180-200 кг, а след угояване до 200-300 кг. Максималното тегло може да бъде до 500 кг, плодовитостта й е ниска, до 6-7 малки в едно прасило. За разлика от другите породи животните „Мангалица“ започват да натрупват мас още на 6-месечна възраст. Те се отличават със средноголяма глава, къса шия, широки и дълбоки гърди. Бутовете са със средно развита мускулатура. Краката са къси, а кожата е стегната и здрава.
Пасат и ровят за корени
Едно от нещата, което прави „Мангалица“ желана от стопаните порода, е доста лесното им отглеждане. Животните от тази порода се отглеждат пасищно, по което се доближават до дивите свине. „Те не са придирчиви и ядат всичко, но най-добре се чувстват, когато са на открито, сами ровят земята и си намират корени и други неща за храна. Могат да се хранят и само с люцерна или сено. Тази порода не е подходяща за затворено отглеждане в кочини и ферми. Те си искат свободата на открито. Затвореното отглеждане влошава качеството на месото им“, обяснява Иван Иванов. Освен него и други фермери, отглеждащи прасета за собствена консумация, са на мнение, че наредбата за затворено отглеждане на породата е абсолютно погрешно. „В много страни като Румъния тази порода се възражда и се прави всичко възможно да се запази, а нашите искат да я унищожат в България“, възмущава се Даниел Стефанов.
В Унгария отглеждат 60 000 прасета годишно
В Унгария днес годишно се отглеждат около 60 000 прасета от „Мангалица“. За сравнение през 1991 г. техният брой е бил едва 200. Заслугата за възраждането й е на испанска компания, която започва широкото развъждане и отглеждане на животните от породата. За заслугите си през 2016 г. е удостоена с отличието „Среден кръст на Унгария.
Освен в Унгария „Мангалица“ се отглежда и в страни от Централна и Източна Европа, както и в Канада и САЩ. В Сърбия от 200 броя за по-малко от 10 години бройката им достига 1000. В Румъния също се полагат усилия за превръщането на тази порода в основна за отглеждане в страната. В Англия пък „Мангалица“ е включена в Британската асоциация по свинепроизводство и е част от национален екологичен проект.
В менюто на ресторантите „Мишлен“
Месото от породата „Мангалица“ е изключително предпочитано от световните топ готвачи. В Унгария, в един от най-елитните ресторанти Costes, удостоен със звезда „Мишлен“, от деня на откриването му свинско мангалица е основна част от менюто. Няколко „Мишлен“ ресторанти в САЩ също са го включили в менюто. Маста от животните от породата пък се използва в сладкарството. Неслучайно един от най-известните американски кулинарни критици я определя като „най-добрата мазнина за печива и сладкиши, лесна за разточване, много ронлива и с прекрасен свеж вкус, разтапяща се на езика“.
Иван Първанов
