В ойната в Украйна преобърна разбирането за енергийна сигурност. Русия трупа печалби от милиарди евро и държи Стария континент като заложник на произволното увеличаване или намаляване на доставките от природен газ. От началото на войната Германия намалява зависимостта си от руския петрол от 35% на 12% и от руския газ от 55% на 35%.
Печалбите
Въпреки това търговията с енергия е огромен източник на приходи за Москва. През първите два месеца от войната Германия е платила почти девет милиарда евро за внос на руски петрол и газ според финландския мозъчен тръст CREA.
„Трябва да диверсифицираме и декарбонизираме нашите енергийни източници по-бързо от първоначално планираното“, казва Вероника Грим, професор по икономика в университета Ерланген-Нюрнберг.
Водородът може да отделя огромни количества енергия, да замества природния газ в промишлени процеси и да захранва горивни клетки в камиони, влакове, кораби или самолети, които изхвърлят като отпадък само пари от обикновена вода.
Въпреки огромния интерес все още не е ясно дали мащабното използване на водород може да стане реалност. Подобни планове е имало и преди: през 70-те години на миналия век, след две петролни кризи, и през 90-те години, когато се появиха първите тревожни сигнали за промяната на на климата. Но и двете заглъхват без резултат.
Съмнения
Докато малки количества водород се извличат директно от Земята, по-голямата част от водорода се произвежда. Това до голяма степен се прави по два начина. Зеленият водород се произвежда чрез използване на електричество от възобновяема енергия за разделяне на водата на водородни и кислородни молекули с помощта на електролизатор. Но тези машини и електричеството за работата им остават скъпи. Тези високи разходи са причината в момента такъв водород без емисии да съставлява само 0,03% от глобалното производство.
До пет пъти по-евтин е т.нар. сив водород, който се получава от природен газ или в някои случаи от петрол или въглища. Но поради загубите по време на производството се отделя около 50% повече въглероден диоксид, отколкото ако природният газ се изгаря директно. Сродна техника е известна и като източник на син водород. Това до голяма степен копира предишния процес, но улавя около 60-90% от въглерода, емитиран при производството, за повторна употреба или съхранение. Недостатъкът на този метод е, че грубо удвоява разходите и липсват производствени съоръжения в голям мащаб.
Така че само 0,7% от глобално произведения водород е син. По тези причини въпреки своя екологичен имидж и потенциал глобалното производство на водород в момента отделя почти три пъти повече въглероден диоксид от цяла държава, голяма колкото Франция. Газът Природният газ се състои предимно от метан, който създава въглероден диоксид при изгарянето му. Заедно с 21% дял на бензина и 25% дял на въглищата природният газ представлява 19% от световните емисии на парникови газове. Приблизително една трета от емисиите на парникови газове идват от използването на природен газ за отопление. Фолкер Куашнинг, професор по системи за възобновяема енергия в Берлинския университет за приложни науки, критикува водородната стратегия на Германия. Той твърди, че слънчевата и вятърната енергия е трябвало да разширяват своя дял по-бързо, за да се улесни бъдещото производство на зелен водород - стъпка, която новото правителство на Германия обеща да предприеме. Грим представлява мнението на мнозинството в Съвета по водород в полза на многоцветна смес.
„Приемането на син водород ще помогне за гарантиране на доставките, от които се нуждаем за индустрията - твърди тя. - Това ще насърчи технологичните пробиви в Германия и ще насърчи потенциалните доставчици да инвестират в производството на зелен водород.“ През януари министърът на икономиката Роберт Хабек обяви амбициозен план за възобновяеми енергийни източници и удвояване на двугодишната цел за увеличаване на вътрешния производствен капацитет на зелен водород с 1 до 10 GW до 2030 г.
Тази цел представлява една четвърт от целия планиран производствен капацитет на ЕС от 40 GW и надвишава планираните от Франция 6,5 GW. Така че, докато това вътрешно производство се увеличава, Германия се стреми да доставя водород от чужбина. Андреас Кулман, ръководител на Германската енергийна агенция (държавна компания, която улеснява енергийния преход и координира Съвета по водород), казва, че Германия драматично е ускорила международните преговори за закупуване на водород. Това може да включва разработване на водородни тръбопроводи за свързване с Южна Европа, където благоприятните условия за слънчева и вятърна енергия позволяват рентабилното производство на водород.
Проблеми
Но вносът на водород ще бъде муден, неефективен и скъп. Във всяка стъпка във веригата на доставки се изразходва част от първоначалната енергия: обезсоляване на морска вода, за да се получи прясна вода като суровина, електролиза, втечняване за корабоплаване, транспортиране чрез танкер, локален транспорт чрез тръбопровод и повторно преобразуване на водорода в електричество. Поради високата си цена водородът често се нарича „шампанското на енергийния преход“. И така кой ще вземе първите глътки? „От решаващо значение е да разпределяме водорода само за тези индустрии, където директната електрификация не е възможна“, обяснява енергийният експерт Феликс Матес.
„Първо трябва да го използваме в производството на стомана, химикали и стъкло“, твърди той. Следващите сектори могат да бъдат корабоплаване, транспорт с камиони на дълги разстояния, както и самолети за средни или дълги разстояния. Други употреби в автомобили или отопление са неефективни, скъпи и непрактични, добавя той. С навлизането на нови технологии за производството на водород се очаква неговата себестойност да падне с до 50% до 2050 г. Не е ясно обаче дали новата по-ниска стойност няма да е прекалено скъпа за масова употреба.
