Н а 30 май се почита паметта на света Емилия. Не се знае колко точно българи са кръстени (Емил/ия, Емилиан/а, Емо, Ема, Емили и др.) в чест на християнската мъченица, но според една статистика от близкото минало те са над 50 хиляди. Заради своята благозвучност и святост названието е особено разпространено в Германия, Италия, Швеция, Франция. Етимолози извеждат смисъла му от латински – „принадлежащ към рода Емилии“, каквато фамилия е имало в Рим. От гръцки пък означава ласкав човек. Според трета теория смисълът му е за човек, който обича съревнованията било в живота, било в спорта.
Житие
Житието на светицата разказва, че тя е произхождала от богат благороднически род, но съдбата й никак не е била лека. Императорът хвърлил око на имуществото на семейството й и за да го отнеме, започнал да преследва родителите й и накрая ги убил.
Загубила рано своите баща и майка, Емилия останала сама. Тя решила да остане непорочна до своята смърт. Но израснала като сираче и отгледана от роднини, девойката се превърнала в истинска красавица. В един момент само грижите на родствениците й не били вече достатъчни, Емилия се нуждаела от закрилата на някой благочестив мъж. Така тя се омъжила за адвоката Василий. Емилия и Василий живели благочестиво, по християнски. Тя била подкрепяна от съпруга си в нейната благотворителна работа – давала храна на бедните, обслужвала болните. Заради многото добрини, които извършила заедно със съпруга си, Всевишният така умножил тяхното земно богатство, че в един момент те се превърнали в най-богатите хора в околността. Притежавали земи в трите малоазийски провинции – Понтия, Кападокия и Армения. Господ ги дарил с 10 деца – 5 момичета и 4 (според други източници 5) момчета, едно от които – бъдещият свети Василий Велики, който станал един от Отците на Църквата. Той с гордост говорил пред своите врагове за вярата, на която го е научила именно неговата майка Емилия. Други двама нейни синове също станали праведници – свети Григорий Нисийски и свети Петър Севастийски. Най-голямото й дете била дъщерята Макрина, която помагала на своята майка в земните и духовните дела.
Имущество
След като мъжът й Василий починал, светицата разделила семейното имущество между децата си и освободила робите и робините, които се грижели за дома й. После Емилия и Макрина основали женски манастир в Понт, на брега на река Ирида, и проповядвали братство и равенство – всичко се деляло поравно между послушниците и не се правела разлика между бедняк и благородник. Много от освободените робини се присъединили към духовния живот в обителта, която според изследователи е един от първите женски манастири в света. Всички живеели в смирение и любов, без гняв, без завист, без ненавист, без презрение.
Старост
По Божия воля Емилия доживяла до дълбока старост. Когато усетила, че краят й наближава, дала последните си напътствия на Макрина и другите обитатели на манастира и предала Богу дух. Това станало през 375 г. Тя обаче не е единствената светица в рода. Както свекърва ѝ, Макрина Стара, така и дъщеря ѝ, наричана Макрина Млада, са признати за светици в Католическата и Източноправославната църква. Дъщеря ѝ Теозебия Дяконица е почитана като светица в източното православие, но само като блажена в Католическата църква.
Свети Ерм бди над Пловдив
Свети Ерм бди над Пловдив.
На 31 май БПЦ почита паметта на свeти Ермей (или Ерм).Той е един от Седемдесетте апостоли и е споменат от свети Павел (Рим. 16:14). Бил е епископ във Филипопол (днешен Пловдив), където завършил мъченически живота си през 166 г. Той е небесният закрилник на Пловдив, а през 2008 г. по инициатива на Пловдивския митрополит Николай е учреден орден „Свети апостол Ерм“. С него освен духовници се отличават и политици, бизнесмени, общественици, хора на културата със значим принос към БПЦ. Сред неговите носители е Симеон Сакскобургготски.
Софийски поп се яви от Оня свят
Икона на Софийски светци
На 28 май се чества празникът на св. преподобни Софроний Български (Софийски).
За него се знае, че е бил софийски поп и се казвал Стефан. Някъде в края на XV – началото на XVI век служил като енорийски свещеник на село Пенкьовци (Софийско). Заради турско насилие един ден избягал в София заедно с жена си, откъдето после се прехвърлили във Влашко при великия влашки войвода Радул. Там жена му починала и духовникът приел монашество с името Софроний.
Подир смъртта пък на войводата Радул той се завърнал отсам Дунава в родината си и се поселил в един манастир край Русе (вероятно скалния манастир на св. Йоаким І, патриарх Търновски, и преподобни Димитрий Басарбовски). Там се подвизавал с пост, молитва, труд и милостиня. Дяволът не изтърпял неговите монашески подвизи и настроил против него един манастирски слуга, който го ударил с брадва по главата и така го лишил от живот.
Три години по-късно Софроний се явил на живеещите в манастира, които изпълнили неговото внушение, разкопали гроба му и намерили мощите му нетленни и благоуханни. Те ги поставили в ковчег за всеобщо поклонение.
