Ако пътувате из Сърбия и решите да пуснете местно радио, почти сигурно ще попаднете на някоя песен на Van Gogh. Близо 4 десетилетия Звонимир Джукич–Джуле, Сърболюб Радивоевич и Драган Иванович радват рок феновете в западната ни съседка с редица хитове. Spisak razloga, Andjele moj brate, Neko te ima, Skacem skaci и Kolo - Ludo luda са само част от най-известните им песни. Групата ще изнесе своя първи концерт в България на 5 февруари в клуб „Строежа“, а в неговото навечерие те дадоха специално интервю за читателите на „Телеграф“.
- Групата ви е сформирана през 1986 г., в средата на златното десетилетие за рока в тогавашна Югославия. Кои ваши колеги или стари групи са оказали най-голямо влияние върху вашето творчество?
- Така е, създадени сме тогава и минаваме през десетилетията с нашия стил и усещане за музиката, която обичаме да свирим. Започнахме под влиянието на „Азра“, Шарло Акробата и групи от 60-те и 70-те години. От чуждестранните изпълнители сме повлияни от Джими Хендрикс, Led Zeppelin, Deep Purple и Rolling Stones и през годините не изневерихме на този стил. Наслаждаваме му се и до ден днешен и макар че в момента за много млади хора по света рокендрола не означава нищо, за нас той е състояние на ума и начин на живот.
- Защо избрахте името Van Gogh и имате ли любима картина на нидерландския майстор?
- Харесваме неговия светоглед и се наслаждаваме на всичките му картини. Всичко, което е направил, е било без компромиси и е представял света, какъвто го вижда през неговите очи. По същия начин ние правим музика в нашия стил. Важното е да не се интересуваш от критиката и публиката (б.а. - приживе Винсент ван Гог е продал едва няколко картини, а творчеството му бива оценено едва след неговата смърт). Не се интересуваме от това какво казват за новия ни албум или цялостното ни творчество. Опитваме се да рисуваме света с нашите ноти и текстове.
- Джуле, ти си се посветил на музиката, точно както и твоя брат Люба (б.а. - Любомир Джукич е един от основателите на групата Elektricni Orgazam). Какви жертви трябваше да правите в името на това?
- Ако дадено нещо е твоята страст и се посветиш изцяло на него, то не е необходимо да правиш жертви.
- Ти така и не се дипломираш, но ваши песни са включени в учебниците по музика в Сърбия и се изучават от учениците. Колко важно е образованието за днешните млади хора?
- Образованието е много важно за всеки човек и за нас е гордост да играем ролята в това на подрастващите. Не съм се дипломирал, но съм получил достатъчно знания от житейския си опит.
- 4 от всички албуми на групата са създадени през 90-те години, когато на територията на бивша Югославия бушуват войни. Как се създава музика в такава обстановка?
- Не е лесно да седиш, да не правиш нищо и да виждаш как света около теб се разпада. Както и другите групи по това време ние създавахме текстове и песни с ясната цел да запазим емоциите и душите на хората за едни по-добри времена.
- Вашето парче Kolo - Ludo luda е вдъхновено от фолклорната песен Riba i devojka, записана от Вук Караджич. Може ли фолклорът да бъде вдъхновение за рок музиката?
- Има голяма разлика между фолкмузиката и традиционната музика. За нас бе голямо приключение да преминем през традиционен текст и музика на няколко века и да го обединим с модерното рокендрол звучене.
- Два пъти печелите наградата на MTV Europe за Адриатика. Смятате ли, че рокмузиката на Балканите получава необходимото признание извън техните граници?
- Да, за пръв път бяхме отличени през 2007 г. в Мюнхен, а след това през 2014 г. в Глазгоу. Това е признание за нашата упорита работа и доказателство, че сме на прав път. Относно балканската рок музика вкусовете се променят с всяко поколение и от нас зависи да създаваме страхотни песни, които да вдъхновят младото поколение да харесва и да свири рокендрол.
- Ще свирите за пръв път в България. Какви са очакванията ви за срещата с нашата публика и чували ли сте песни на ваши български колеги?
- Да, това ще е първото ни посещение в България. Радваме се, че ще имаме шанса да споделим нашата музика с рок феновете тук. Чували сме за групата „Jeremy?“ и се радваме, че ще делим сцената с тях по време на нашето участие. „Строежа“, където ще свирим на 5 февруари, е рок клуб и очакванията ни са за добри вибрации, усмивки, студена бира, непрекъснато скачане и споделяне на нашата музика и текстове с публиката.
- Най-популярните български песни в Сърбия и най-популярните сръбски песни в България са в жанра попфолк. Много ваши български колеги не одобряват този стил музика. Вие на какво мнение сте по този въпрос?
- Честно казано, не знам нито една от тези популярни песни. Не слушам този стил музика. Харесва ми да слушам традиционна музика от цял свят и за мен е безценно да чуя нещо ново в това направление. Иначе не съм аз човекът, който ще одобрява даден жанр или не. Всеки стил си има своя аудитория и хората могат да слушат това, което харесват. Ние свирим рокендрол от 40 години и продължаваме да споделяме нашата музика, енергия и емоции с хората. Отново ще кажа, че за нас е удоволствие да свирим в „Строежа“, защото преди да се преместим в зали и стадиони за стотици и хиляди, изнасяхме концерти именно в такива клубове с по 200-300 души. Да се върнеш към корените е също толкова емоционално, колкото да имаш шоу пред 100 000 души.
- В една своя песен казвате „Ако можех да започна отначало, щях да направя всичко различно“. Какво бихте променили в живота си, ако имахте този шанс?
- Нов кръг, ново изживяване. Смисълът на живота е постоянно да имаш нови преживявания и затова казвам, че бих променил всичко.
*Автор: Теодор Борисов
