К огато живите заспят във видинското село Шишенци, мъртвите се пробуждат за кървава сватба.
Това гласят стари, но и днешни легенди за едно от най-мистериозните места у нас, което се намира само на един хвърлей разстояние от днешната ни граница със сръбската държава. Самодиви и призраци бродят във видинското село Шишенци и стряскат народа там, разказват зловещите истории.
Здрач
Здрачи ли се, страх сковава малкото видинско село Шишенци, което се намира на 5 км от българо-сръбската граница. „Има самодиви, чедо! Някои казват, че това са чакали, но не са“, нареждат със страх възрастните хората в селото. Там има живи свидетели на странни случки, които старците разказват на внуците си. И са категорични, че в Шишенци е домът на самодивите. Виждали много високи жени с дълги бели роби, които танцували в кръг с вдигнати към небето ръце. Ритуалът им продължавал десетина минути. След това една по една самодивите се изстрелвали към небето.
„Вечер се заключвам, страх ме е да не ме изядат. Като не съм ги виждала, откъде да знам какво вие нощно време?! Гласове на жени, деца, тъпани и гайди се чуват след 9 вечерта и така до късно. Изведнъж шумотевицата се чува от единия край на селото, след секунди започва и от другия“, разказва наскоро една от жените в селото.
Преди доста години в селото имало рускиня, която преподавала в местното училище. Тя решила да запише гласовете. Донесла малко касетофонче и щом започнали да се чуват гласовете, жената натиснала копчето за запис. По-късно хора от селото се събрали край записващия апарат, за да чуят какво се е запаметило върху лентата. На записа имало всякакви други звуци, но не и тези на самодивите, които всички били чували. След това още няколко пъти били правени опити да се запишат странните шумове, но така и никой досега не успял, колкото и съвременна техника да използва.
Венчавката
Други хора пък твърдят, че щом излязат на лозето или нивата, чуват музика от много стара сватба, която се случила преди няколко века. Даже някои си мислели, че наблизо има почерпка и веселба за венчавката. Но в района нямало нито един сватбар. А музиката се носела по нивите и хич не било ясно откъде идва. Била хем игрива, хем зловеща.
До селото навремето се стигало само по един черен път. Според легендата по него преди много години сватбари от близкото село Гюринци тръгнали към Шишенци. Булката обаче била искана от друг, който завидял и не искал да се примири, че на него не му дават невестата. Той наел лоши хора, които да срещнат сватбарите. По пътя ги нападнали татари и избили хората. Оттогава из селото се чуват и гласове. Поне така се твърди. А някои от хората в селото смятат, че самодивите, които ги навестяват и танцуват, са от избитите шаферки. Смятат, че душите на избитите още не са се успокоили и се връщат на земята след кървавата сватба, гласи легендата.
Според друга версия на легендата за кървавата сватба, докато виели кръшно хоро и пеели песни, черкези се появили ненадейно и изклали празнуващите. И до днес, когато живите в селото вечер си легнат, сватбарите се пробуждат от мъртвешкия си сън, за да довършат кървавото си хоро и да допеят недопетите си песни, разказват местните хора.
Отвъд Шишенци се простират само празните погранични полета и чукари до Сърбия. Това е едно от най-загадъчните и зловещи места у нас. Неспокойните духове на изкланите сватбари привличат самодивите, гласи поверието.
Обречени
Легендите за Шишенци разказват още и за клето злато, вкопано в земята, заради което над селото тегне тежко проклятие. Който пипне съкровището, сполита го беда, убедени са местните.
Мистериите в Шишенци се подсилват и от твърденията, че само за няколко години петима мъже изчезнали безследно. Двама от тях по-късно били открити, но не помнели нищо от периода, в който липсвали. След това пък започнали да си припомнят странни истории, които не звучали логично. Овчар разказал как една вечер закъснял да прибере стадото и при залез слънце видял край местността Бънчовата чешма самодивско хоро. На следващия ден хората от селото отишли там. Земята около чешмата била утъпкана под формата на пръстен.
"Преди години се спомина баща ми. Няколко месеца преди да почине, приготвях храна за Задушница. Изведнъж чух страшни викове и някакъв зловещ смях на улицата. Изплаших се и захвърлих всичко. Реших, че духът на майка ми е дошъл да прибере татко", спомня си една от бабите. Признава, че малко след това баща й починал, след него си отишъл и мъжът й. Почти всеки месец жената била на погребение.
През 1995 година също се случило нещо необичайно, което по-възрастните жители още не могат да забравят. Изведнъж посред бял ден, в разгара на лятната жега, се извила вихрушка като торнадо, а животните, изкарани на паша, изчезнали за секунди. Никой повече не ги видял.
Клетва
„Преди години започнаха да правят в селото овчарник. Човекът, който с трактор разкопавал, намерил гробище в старите махали на Дюрино. Открил и прокълнатото злато, обвързано със смъртна клетва. Месец по-късно се споминал“, разказва един от дядовците в селото. „Навремето троянчанин на име Шишко пристига по този край, заселва се тук и така постепенно започва да се застроява това място и хората да се заселват тук, а селището кръстили на него – Шишенци“, продължава разказа си той.
По думите му имало традиция в неделя да се събира цялото село Дюрино на хоро. По онова време обаче пътят на черкезите е минавал именно оттам и те плячкосвали и избивали всичко по пътя си. Така хората започнали да крият в земята златото си и който днес го намери, става жертва на проклятие. Златото било обвързано с клетва. При един от набезите на черкезите хората в бързината скрили имането си в кладенец, но и до днес не е намерено.
Духове
Други пък смятат, че странностите се дължат на призраци. Преди време семейство сечело дървета и в едно от тях намерили скрити златни монети. Прибрали жълтиците в дома си и започнали бедите у тях. Докато врял котелът на огъня, се преобръщал сам, а вилиците, лъжиците и ножовете летели. Мълвата се разнесла из цялото село. Кметът отишъл да види какво се случва. И още с влизането си в къщата във вратата зад гърба му се забила брадва. Без никакъв огън огнището се разпалило.
Историите за самодивите, тайнствената музика и гласовете продължават да се предават от уста на уста. Част от мъжете предполагат, че вероятно танцуващите и политащите към небето силуети може да са на извънземни. Други пък твърдят, че няма нищо нетипично в Шишенци. Просто странните звуци идвали от чакали. Но никой така и не е виждал животните.
Конете в село Шишенци често осъмват със сплетени гриви и опашки. Нощем някой влиза в обора и ги плете, разказват хората. По думите им това е работа на самодиви. Но никой не смее нощем да броди из дворовете от страх, че ще срещне самодива, която пее на животните, докато плете дългите им гриви. Според легендите в селото, който срещне красивите създания в бели роби и ги погледне в очите, започва да губи зрението си.
Самодиви
И на други места в Северозапада с песни и танци самодивите омайват мъжете и ги превръщат в свои роби, които изпълняват всяка тяхна заповед – и това се случва не само в народните поверия, а и в реалния живот сега, отсичат съвременници. За такъв един случай, станал по времето на социализма, разказват в монтанското село Смоляновци, намиращо се в Предбалкана, в полите на Широка планина. Там, както и на други места в Северозапада дори в днешно време се говори, че бродят самодиви.
Мъж на име Петър и жена му Иванка, заедно със своите малки внучета, отишли в местността Блатото, където фамилията имала колиба. Местността е гориста, с мочурища и наблизо няма къщи дори и в наши дни. Близо до въпросната колиба имало едно старо вековно дърво, което било раздвоено на две. Говорело се, че там често се събирали самодиви да пеят, танцуват и правят обредите си. Те обаче не влизали в колибата. Една топла вечер се чул силен вятър, а скоро и самодивските песни. Петър изведнъж си спомнил, че до голямото дърво си забравил брадвата и решил да отиде да я вземе. Жена му напразно го предупреждавала да не излиза. Той, воден от самодивската песен, тръгнал и след време се върнал, но сякаш не бил на този свят. Гледал, без да вижда, не говорел, дишал тежко. Жена му го настанила да легне. За късмет тя била знахарката на селото и знаела изпитани стародавни рецепти. След като песните на самодивите утихнали, тя изпратила внучката си да отиде до дървото и да вземе от самодивските гъби. (Според едно от поверията това са гъби, които веднага изникват на места, където са стъпвали самодивите. Според друго поверие самодивите плюят или повръщат и изникват веднага гъби, винаги до стари дървета.) Малката скоро се върнала, а бабата направила отвара, побаяла и дала на мъжа си да пие. На следващия ден, като се появило Слънцето, той се оправил. Но не можел да си спомни какво е станало предишната вечер.
Змейове
Във въпросното село Смоляновци от стари времена се говори за самодиви и змейове. Част от местните са преселници от Тетевенския Балкан, а преди това са бягали от гоненията на османците и палежите в Солун. Любопитно е, че и на двете места се говори също за самодиви и змейове. А Смоляновци е съществувало още в римско време, където имало укрепено селище и наблюдателница на един от близките върхове - Стоовци. Най-вероятно и преди това в тракийско време е имало селище в землището на днешното село.
Самодивите се свързват със стари герои, като Крали Марко. Според преданието той бил кърмен от самодива и затова станал толкова силен. В днешно време мнозина изследователи смятат, че Крали Марко всъщност взима подвизите на далеч по-стари герои, които отиват в незапомнени времена още в тракийската епоха, че може би и преди това. Само имената се сменят, но подвизите са едни и същи. Та в планината до Смоляновци има едно място, което се нарича Челиби връх. Там се намира и Марков камък, известен още и като Орлов камък. За него се говори, че Крали Марко го хвърлил на баира само с малкото си кутре. Всъщност това е мегалит. Такива има десетки по нашите земи и в стари територии. В тракийската епоха мегалитите са използвани за светилища, където са се извършвали важни обреди и гадания. За създаването им се носят различни предания – от това, че са ги съградили гиганти, до това, че са вдигани с помощта на извънземни. Най-известният мегалит в света е Стоунхендж, за който също се говори, че е направен от пришълци от друг свят – независимо дали е извънземен или от друго измерение.
Георги П. Димитров
