Н а днешния ден 5 август през 1946 г. започва строителството на прохода Хаинбоаз.
Тази дата се приема и за началото на организираното бригадирско движение в България.
Това е едно явление от соцпериода на нашата страна, което в миналото се обявяваше за изцяло доброволно и плод на трудовия ентусиазъм на младите българи, решени с доброволен и изцяло безвъзмезден труд да изградят една нова модерна държава.
Днес в светлината на тоталното отричане на всичко от онзи период все повече започва да се налага твърдението, че всъщност доброволното бригадирско движение далеч не е било толкова доброволно.
Кипи усилен бригадирски труд
В историята крайностите обикновено не се приемат и затова е препоръчително това явление да се разгледа от всички страни. Безспорен факт е, че е имало млади ентусиасти, които са искали да участват в новото социалистическо строителство на родината. В същото време обаче е имало и такива, които са били принудени да полагат тежък физически труд далеч не по своя воля и желание, а за да запазят живота си.
Документи
Така например сред документите от онова време има данни, че в бригадирското движение са участвали 1800 свещеници от различни части на страната. Едва ли е нужно да се казва, че поповете далеч не са били обхванати от трудов ентусиазъм дотолкова, че да заменят свещеническата служба в олтара с размахване на кирката и лопатата и тикането на колички с пръст по 10-12 часа на ден.
Ентусиазирани бригадири се снимат, за да останат в историята
Далеч по-вероятно е на тях да е било казано или показано, че трябва да избират: или да участват с трудов ентусиазъм и с плам в очите в строежа на родината, или да изчезнат безследно в някоя тъмна нощ, за да не бъдат намерени никога и костите им. Днес не може да се каже колко от тези свещеници бригадири са отишли наистина доброволно и колко са били принудени „да строят живота нов“, както се пее в една комсомолска песен.
Някои от духовниците, участвали в бригадирското движение, обаче независимо от това десетина години по-късно се озовават в комунистическите концлагери като врагове на родината. Нищо че са участвали „доброволно“ в строителството на тази родина, а някои дори са получили и трудови ордени за участието си. Новата власт бързо сменя своите настроения.
Обекти
Трябва да се отбележи, че бригадирското движение не е открито и измислено от родните комунисти. Подобно движение у нас има още преди 9 септември 1944 г. През лятото на същата година младежката организация „Бранник“ организира доброволни бригади от млади хора в помощ на селското стопанство. Те заимстват идеята от подобно движение в Италия.
В България началото на бригадирското движение е поставено по нареждане на др. Георги Димитров, а организирането му е поверено на младежките формации и структури – Комитетите на демократичната младеж, Съюза на народната младеж, ДСНМ и ДКМС.
Бригадирки строят Прохода на републиката (Хаинбоаз)
Първият обект на бригадирското движение е старият проход от турско време Хаинбоаз, който след разширяването и асфалтирането му получава новото си име - Проход на републиката. Строителството му започва на 5 август 1946, като отначало участват 2075 бригадири. Техен командир е бъдещият комунистически функционер Пенчо Кубадински. Освен младежи в строителството вземат участие и 140 партизани, 48 участници във Втората световна война и още 22 политически затворници антифашисти.
След края на първия етап, който завършва в края на 1946 г., на следващата година започва вторият етап, в който вземат участие над 18 000 човека, разделени в 18 лагера.
Наред с Прохода на републиката бригадирите участват в изграждането и на част от жп мрежата в България. С изцяло доброволен и безвъзмезден техен труд са построени линиите Перник – Волуяк, Самуил – Силистра, Ловеч – Троян. Любопитното е, че при строежа на пернишката линия участие вземат и младежи от Югославия, Швейцария, Полша, Франция и Унгария. Младежите строят също електроцентрали, предприятия, язовири, далекопроводи, училища и детски градини, поликлиники, болници, здравни домове и др. обществени сгради. Изчислено е, че за периода 146-1948 г. в бригадирското движение у нас са взели участие над 87 хиляди младежи.
Бригадири строят жп линия
Димитровград
„Черешката на тортата“ на бригадирското движение е построяването на Димитровград, наречен още и Града на младежта. Неговото изграждане започва на 2 септември 1947 г. и продължава до 1950 г. В изграждането му вземат участие около 50 хил. бригадири от цялата страна. След построяването му част от тях създават семейства и остават да живеят в него, като държавата им осигурява безплатни жилища, които всъщност те са построили със собствените си ръце.
Периодът от 1946 до 1950 г. е първият етап на бригадирското движение. В началото на 70-те години започва неговият втори етап. Началото му е поставено през 1970 г. с решение на Политбюро на ЦК на БКП за организиране на ново младежко бригадирско движение. Този път обаче младежите няма да участват в строежа на пътища и жп линии, а са насочени към селското стопанство за участие в прибирането на реколтата.
След тежкия труд е ред на културно-масовата програма
Това движение обаче вече не е доброволно дори и проформа, а е задължително, като всеки ученик или студент е длъжен да участва в него. Освобождаването става рядко, само по болест и с издадена бележка. Е, разбира се, няма как да не отбележим, че родителите с контакти и връзки, или заемащите отговорни постове, се снабдяват с тези бележки без проблем и техните отрочета цяло лято се скатават вкъщи, докато останалите работят на полето или в производството.
Другата разлика между двата етапа на бригадирското движение е, че на участниците във втория етап се заплаща за положения труд. Заплащането, разбира се, е минимално и доста често символично. А на всичкото отгоре част от парите отиват в касата на училището или висшето учебно заведение уж за организирането на някакви културни мероприятия.
Отказ
Отказът от участие в младежките бригади се наказва като може да се стигне и до изключване от училището или от ВУЗ-а. От достигналата до нас днес информация става ясно, че само през лятото и есента на 1971 г. в младежките бригади у нас са участвали над 340 хил. ученици. Излишно е да се казва, че повечето от участниците в бригадите гледат как да минат най-тънко и не си дават много зор на обектите.
Всеки участник в бригадирското движение има своя поименна книжка, с която удостоверява участието си
Поради това като цяло е отчетено, че трудът на бригадирите е слабо ефективен и някои предприятия и ТКЗС-та правят всичко възможно да се отърват от зачислените им ученици. Въпреки това обаче младежките бригади се запазват чак до края на тоталитарното социалистическо управление у нас.
Днес паметта за бригадирското движение е на път съвсем да изчезне. То почти напълно е пренебрегнато и игнорирано в учебниците по история за средните училища. И като че ли единственото място, където все още се пази споменът за това явление в новата ни история, е в Историческия музей в Димитровград.
Иван Първанов
