0

З еметресението в 7,46 часа сутринта на 25 юни 2023 година стресна все още сънените благоевградчани в неделния ден. Лястовиците панически се скриха в гнездата си или в подпокривните ниши. Макар че Националният сеизмологичен институт отчете магнитуд 3,7 по скалата на Рихтер, живеещите на по-високите етажи слязоха бързо пред блоковете в очакване на следващи трусове. Някои от децата и по-възрастните даже бяха още по пижами.

В Благоевград и Симитли се върна споменът за най-катастрофалните и досега земни трусове в началото на миналия век. От близо 150 години, откакто в Европа съществуват сеизмологични станции, Крупнишките земетресения в Кресненското дефиле на 4.4.1904 година се смятат за най-мощните трусове досега на Стария континент. В Пиринско от поколение на поколение се предават разказите за мистериите, които се случват оттогава до наши дни. В книгата си “История на Крупник – от древността до наши дни” местният учител Крум Костов, отдавна покойник, документира на белия лист част от тези свидетелства.

Свидетел

“...Този ден дядо Стойне Янев от село Крупник оре нивата си в местността Кобилака под селото, на равното, до река Струма. По обяд изведнъж воловете замучаха и едва успях да ги освободя от ярема. Миг след това се чу страшен грохот, сякаш земята потъна, вдигна се огромен облак прах и закри слънцето”, разказва дядо Стойне. Когато пред погледа му леко се прояснява, дядото вижда пред себе си цялото поле с пукнатини, дълбоки няколко метра. Цяло стадо биволи изчезва в процепите пред очите му. Уплашен, дядо Стойне се впуска отчаяно да помага на не по-малко сащисаните биволарчета. На някои от биволите се показват само копитата от процепите и биволарчетата безуспешно опитват да ги издърпат нагоре. Тогава треснал вторият по-силен трус и чистата случайност ги оставя живи на повърхността на земята.

Статистика

Според официалната информация на тогавашния директор на централната метеорологична станция в София Спас Вацов първият земен трус в 11,58 часа е от пета степен, но от 12,03 до 12,27 часа земята се тресе 90 секунди! Според Мария Матова магнитудът на втория трус е 7,83 по общоприетата скала на Рихтер, а третият – 7,2. В разлома до Кресненското дефиле се появяват срутища, свлачища и пукнатини с ширина от 1 до 2 метра, някои от които се наблюдават и днес. Теренът на север се понижава, а на юг се повдига. Появява се временен праг в речното корито на река Струма пред Кресненското дефиле с височина 7-8 метра. Река Струма на юг изчезва, а на север започва завиряване. То продължава 2-3 дни, когато изведнъж бентът се отприщва и реката сама започва да рисува новото си корито в Кресненския пролом. Такова го познаваме в наши дни.

Разрушения

Черквите в селата Сърбиново (Брежани), Горна Сушица, Мечкул, Кресна и Ораново останали с незначителни повреди, а джамиите в Крупник, Симитли и Осеново буквално се срутват.

Земетресенията се усещат и в Горна Джумая, където внезапно извира червена вода и после изчезва. Тогавашният вестник “Дневник” от 8 април пише: „Българската махала остава невредима, най-вече българската хубава черква, както и двуетажното училище “Арсени Костенцев”. Турските частни и държавни здания са срутени изцяло. Това са шест джамии, голямата пехотна казарма, топ хаането, барутният склад, военната болница и казармите в Крупник и Симитли, които са сринати до основи.”

Нашествие

В битката за Кресненския пролом от 14-18 юли 1913 година по време на Междусъюзническата война цяла гръцка дивизия тръгва към София! Втора българска армия под командването на генерал Никола Иванов устройват в Кресненското дефиле “достойно посрещане на неканените гости”! Нашите юнаци заемат позиции над каньоните при река Струма и засипват с бомби нашествениците, правят ги на пух и прах. Когато на 18 юли боевете приключват и се възцарява тишината, нашите воини тръгват да вадят труповете от реката. Оказва се, че на стотина метра разстояние нагоре и надолу по течението няма нито един труп. Тогава се установява, че телата са погълнати от водна пещера, отворила се след земетресенията.

Същата гледка се повтаря през 1925 година по време на т.нар. Петрички инцидент. Тогава цял гръцки полк изчезва в дефилето в нелепите си усилия да откъсне Пиринския край. След Ньойския договор България е лишена от редовна армия и гърците са посрещнати от четите на ВМРО. Цял гръцки полк се изпарява яко дим: “Половината трупове на гърците изчезнаха във водната пещера”, разказват по-късно на близките си участници в боевете.

Водолазни неволи

Преди да се построи дългият тунел при Кресненското ханче, през 50-те и 60-те години на миналия век водната пещера поглъща няколко автомобила, катастрофирали в реката по стария път, който съществува до ден днешен. Тези автомобили никога не са намерени, нито пък хората.

Възможно е още да е жив водолазът от софийския отряд към МВР, който в края на 60-те години, привързан със здрави стоманени въжета, се гмурка в Струма на това място, за да търси потънала през нощта “Волга” с четирима младежи. Изведнъж въжето се опъва като струна, готово да се скъса, и само тежкотоварният камион, за който е вързан краят му, удържа засмукването на водолаза навътре. Колегите му с усилия го издърпват на повърхността, почти неподвижен. Когато му свалят водолазния костюм, косата на младия им колега е изцяло побеляла. Гледа ги безмълвно и с блуждаещ поглед. Водолазът проговорил след повече от месец и едва тогава разказал за ужасиите, които е видял на десетина метра навътре във водната пещера. Няколко сома гиганти, по 2-3 метра дълги, се устремяват към него. Само бързата намеса на колегите му спасяват живота на късметлията водолаз!

Доказателство, че след Крупнишките земетресения от 4.4.1904 година се появява тази страховита водна пещера е наличието на няколко подземни реки, които извират от недрата на планината Али ботуш на гръцка територия. И които в наши дни южните ни съседи са превърнали в атрактивни подземни туристически дестинации.