В секи българин знае името на Георги Раковски, идеолога на Българското освободително движение през втората половина на XIX век. Малцина обаче вероятно са онези, които са чували за неговия племенник Кръстьо Раковски, чийто живот е не по-малко интересен и драматичен.
Той е роден на 1 август 1873 г. в Котел. Неговата майка Мария е дъщеря на Нана Търпанска, сестра на Георги Раковски. В чест на своя чичо още като ученик Кръстьо решава да промени фамилията си Станчев на Раковски. След като учи последователно във Варна и Габрово, младият котленец заминава за Женева да следва медицина. Там попада под влиянието на социалистическите идеи, които по онова време са много популярни и модерни в цяла Европа. Става един от основателите на Женевската група на българските социалдемократи и участва активно в дейността на Втория интернационал. А през 1919 г. участва в учредяването и на Третия интернационал. След това учи в Берлин и Цюрих и защитава докторска дисертация по психиатрия в Университета в Монпелие, Франция.
Омраза
Подобно на своя чичо, младият Раковски също застъпва идеята за създаването на една Балкано-Дунавска федерация, в която да се включат земите на север и на юг от Дунава. Той се обявява и за изконно българския етнически и национален характер на Добруджа и Македония. С което си спечелва омразата на голяма част от българските интелектуалци и цялото българско население.
Раковски като кандидат за депутат в румънския парламент
След Октомврийския болшевишки преврат в Русия, организиран от Владимир Улянов – Ленин, и групата около него, Кръстьо Раковски заминава за Страната на съветите, като свързва с нея целия си по-нататъшен живот. Той успява бързо да се издигне и да гради кариера в болшевишките структури. Заради верността към идеите на марксизма на него е поверена задачата да бъде един от ръководителите за налагането на съветската власт в Украйна. Която власт, както е известно, е наложена с много кръв и хиляди жертви от страна на украинския народ. А след успешното приключване на тази мисия за награда е изпратен за пълномощен министър в Берлин. Кариерата му като дипломат обаче е кратка. Ленин вижда неговия ентусиазъм и решава, че той може да му бъде много по-полезен вътре в страната за установяването и налагането на съветската власт.
Комисари
След връщането му от Германия Кръстьо Раковски е избран за председател на Съвета на народните комисари по външните работи на Украинската съветска социалистическа република. А по-късно е избран и за втори председател на Съвета на народните комисари на УССР, пост с ранг на министър-председател. Той заема този пост два пъти: в периода януари-декември 1919 г., а след това и от февруари 1920 до юли 1923 г. В качеството си на такъв той първо създава, а след това и пряко ръководи и органите на местната политическа полиция ЧК.
Комунистът Кръстьо Раковски в разговор със земеделския лидер Александър Стамболийски по време на Генуезката конференция
След смъртта на Владимир Ленин българинът Кръстьо Раковски не успява да намери общ език с новия държавен глава на Съветския съюз - грузинеца Йосиф Джугашвили – Сталин. Той е отстранен от председателския пост на Украйна и е върнат в столицата Москва. Там той е назначен за заместник-народен комисар на външните работи на СССР. За някои това може да бъде изтълкуване като повишаване в политическата кариера на българина. Това обаче не е така. Известно е, че когато насочи подозрителността и недоверието си срещу някого, Сталин често използва този механизъм – да го прибере при себе си в Кремъл, за да може да го следи отблизо, преди да го премахне.
Кръстьо Раковски и Лев Троцки
След няколкомесечна работа в Кремъл Сталин очевидно решава, че българинът не му трябва в страната и затова го изпраща за две години - от 1923 до 1925 г., като посланик в Лондон. И след отзоваването му оттам той е назначен за лектор в Китайския университет в Москва. Там обаче също прекарва твърде кратко време и отново е изпратен извън пределите на Съветския съюз, за посланик във Франция. Междувременно през тези години отношенията му с диктатора Сталин започват да се изострят и влошават до степен на тотална нетърпимост. И една от причините за това е еволюцията на възгледите и схващанията на българите за съдбата на балканските държави.
Раковски се обявява за Балканска федерация, а Македония все повече започва да вижда като част от България. Това обаче изобщо не се нрави на съветския диктатор, който хич и не иска да чува за създаването на една силна държава на Балканите. Той е за поддържане на досегашното статукво, на малки и непрекъснато враждуващи една с друга балкански държави, които в бъдеще Съветският съюз да може пряко да контролира. Така или иначе българинът Раковски се набива в окото на мустакатия съветски диктатор. А това никого не е довело до добър край.
Обвинение
През 1928 г. Кръстьо Раковски е обвинен в троцкизъм, опортюнизъм, изключен е от ВКПб и е изпратен на заточение в Централна Азия, където прекарва шест години. През 1934 г. е върнат обратно в столицата Москва. Членството му в партията е възстановено и привидно доверието на Сталин към него е възстановено, като му е даден пост в Министерството на здравеопазването. Но това възстановено доверие наистина се оказва само привидно. Две години по-късно, през 1936 г., Сталин отново насочва гнева си към българина, като той е прогонен от Съветския съюз. По това време Раковски е вече 63-годишен и на стари години е принуден да търси убежище. Поради липса на друго по-добро такова той се установява в наследствените си имоти в Добруджа в Румъния. Там обаче не се задържа дълго. Заради оказаната подкрепа на протестиращи срещу румънските управляващи той е прогонен от страната и след време се връща отново в Съветския съюз, където уж му е простено.
Самопризнания
През 1937 г., през времето на Голямата Сталинска чистка, Кръстьо Раковски е включен в списъците на враговете на народа. присъединен е към делото срещу враговете с партийни билети: Бухарин, Риков и Ягода. По време на разпитите Раковски прави самопризнания, че е британски и японски агент. Осъден е не на смърт, а на 20 години трудов лагер в Сибир. Четири години по-късно обаче българинът за пореден път е изправен на подсъдимата скамейка, този път по т.нар. Сталински списъци и е решено затворническата му присъда да бъде заменена със смъртна.На 11 септември 1941 г. на стрелбището в Орловския затвор племенникът на Георги Раковски е разстрелян като враг на комунизма и съветския строй. За такъв той е обявен след 1944 г. и в съветския сателит Народна република България.
Паметната плоча на Кръстьо Раковски във Варна
Около половин век по-късно, в годините на Горбачовата перестройка, Кръстьо Раковски е реабилитиран посмъртно на Пленума на Върховния съд на СССР от 4 февруари 1988 г., а няколко месеца по-късно е възстановено посмъртно и членството му в Комунистическата партия. В България той е реабилитиран година по-късно.
Иван Георгиев
