Х ан Крум е един от най-великите владетели в историята на цялата българска държава. Той застава на трона на една слаба България, за да я предаде само десетилетие по-късно на своя син Омуртаг като една от най-великите европейски държави на Ранното средновековие.
Във вековната народна памет Крум остава известен преди всичко със своите строги закони и с чашата, която си прави от черепа на византийския император Никифор и с която вдига по време на дворцовите пировете със своите боили.
Но за българската история хан Крум и неговото 11-годишно управление са нещо много повече от една чаша. Управлението му показва как се управлява държава и народ, за да бъдат те достойни и уважавани не само в Европа, но и в целия познат по това време средновековен свят. И как демокрацията като че ли не е най-добрата и успешна форма за управлението на българския народ, при това не само в средновековието, а и в нови времена.
Трон
Трудно е да се каже със сигурност и точност как и откъде се озовава Крум на българския държавен трон. Според някои историци той е бил племенник на своя предшественик хан Кардам, който умира бездетен и без да остави наследник. И така неговият братов син става владетел по силата на тогавашните закони.
Според други пък Крум произхожда от рода на Кубер и с качването си на трона прекъсва Аспаруховия клон на родословието на трона.
Не е ясна точно и годината на началото на неговото управление. По-рано се приемаше 803 г. Сега обаче историците са склонни да смятат, че Крум се е възкачил на трона няколко години по-рано. Как точно е станало това – чрез естествен избор или чрез държавен преврат, също не е ясно.
Но е факт, че българската държава започва новия IX век с нов владетел. И неговото име е Крум, а според някои варианти на изписването му – Крун или Крунос.
Още в първите години от управлението си Крум достатъчно ясно показва, че българската държава поема по един нов път на развитие и че той ще бъде владетел, държащ здраво в ръцете си властта. Възползвайки се от разгрома на Аварския хаганат от франките, Крум бързо успява да подчини остатъците от някогашния могъщ аварски хаганат.
Границата на българската държава се измества далеч на северозапад, като достига до Пеща, който в чужди извори е записан като български пограничен град. В границите на българската държава влиза и Трансилвания, богата на сребро и каменна сол.
Засилващата се българска държава и успехите на новия ѝ владетел се наблюдават зорко от Византия, където по това време управлява император Никифор I Геник, който по произход е покръстен арабин от провинция Анатолия, успял да се издигне до финансов министър – логотет. През 802 г. след дворцов преврат властта попада в ръцете на Никифор.
Походи
През 807 г. Никифор I Геник започва първия си поход срещу България. Той обаче достига с войските си само до Одрин и е принуден да се върне назад заради слух за готвен преврат в собствената му столица Константинопол. Този поход обаче дава основание на самия Крум още на следващата 808 г. да предприеме контраофанзива.
Начело на войските си той се отправя на югозапад по поречието на Струма и напада местните византийски части, като задига и хазната им в размер на 1100 литра злато. А на следващата година българският владетел успява да превземе и стратегически важната крепост Сердика, като заповядва всички византийци в нея да бъдат изклани. За Византия тази загуба вече идва в повече.
През 811 г. начело на многобройни войски император Никифор I Геник се отправя отново към България да търси отмъщение. Със себе си императорът води и сина си Ставракий.
Разбирайки, че врагът превъзхожда многократно в количествено отношение, хан Крум иска примирие, но Никифор отказва. Според съвременника на събитията Теофан Изповедник: „Заслепен от собственото си зломислие и от внушенията на своите съветници“, той отказва.
Тогава българският владетел се решава на една изключително рискована крайна стъпка. Той напуска столицата Плиска с по-голямата част от войската си, оставяйки само 12 хил. души да защитават столицата. При това положение император Никифор успява да превземе Плиска без никакви проблеми, което още повече заслепява ума му и го прави неспособен на трезва реална преценка на събитията и бъдещите си действия.
Крум прави второ предложение за мир, но в отговор Никифор нарежда да бъдат избити цивилните българи в Плиска и да бъде ограбен владетелският дворец. Тогава Крум решава да накаже дързостта на нашественика. Той успява да мобилизира цялото население на българската държава, способно да държи оръжие, включително жените и по-големите младежи. Така успява да образува едно доста солидно народно опълчение. Но въпреки това силите все още продължават да бъдат неравни, което не позволява среща на равен терен.
Хитрост
Тогава ханът решава да победи надменния византиец с хитрост. Като начало нарежда на опълчението да барикадира големите старопланински проходи, през които ромейската войска би могла да мине на връщане.
Никифор обаче също научава за това и зарязва първоначалния си план да продължи опустошението на българските земи, като решава по най-бързия начин да мине Балкана и да се озове в равното тракийско поле, където войската му ще е в безопасност. Като най-подходящ той избира Върбишкия проход и се отправя към него с цялата войска.
На 26 юли 811 г. рано сутринта българските войски обграждат спрелите да пренощуват в прохода византийци. Започва жестока сеч, в която император Никифор загива. Синът му успява да се измъкне и стига до Константинопол, където се качва на бащиния престол, но скоро след това е свален с преврат и изпратен в манастир, където умира.
След разгрома на ромейската войска главата на Никифор е забодена на копие, а след това според достигналата до наши дни легенда е обкована със сребро и превърната в чаша, от която Крум пиел наздравици. Това, разбира се, може и да не е вярно, а да е само един опит на византийските хронисти да представят българския владетел като див варварин. От друга страна обаче, по това време сред много народи има традиция да се пие от черепа на врага и дори да се пие от неговата кръв, за да се придобие силата му.
Сметки
Новият император Михаил I Рангаве също решава, че може и трябва да разчисти сметките си с българската държава, като я унищожи и присъедини земите ѝ към своята империя.
Очевидно трагичният край на неговия предшественик не му е достатъчно добър пример за това, че едно подобно начинание би могло да завърши катастрофално и за короната, и за главата му. Затова, когато през 812 г. Крум му предлага примирие, Рангаве отказва. Това, разбира се, разгневява българския владетел, който без да се церемони, превзема Месемврия и се насочва към Константинопол.
Двете войски се срещат при Версиникия, където Крум нанася поражение на своя враг. Междувременно през това време в Константинопол става поредният държавен преврат и на императорския трон застава Лъв V Арменец.
Докато се случва това, българският владетел успява да стигне до ромейската столица и пред стените ѝ извършва езически жертвоприношения. За разлика от предшествениците си император Лъв сам предлага на Крум преговори.
На срещата ханът присъства лично, докато императорът не се явява, а се представлява от византийски дворцови служители. На срещата ханът забелязва, че един от византийските парламентьори сваля шлема си без видима причина. Ханът разбира, че е попаднал на засада, светкавично става и макар и да е ранен, успява да избяга.
Неговият кавхан Иратаис обаче е убит. Силно разгневен, Крум опустошава цяла Източна Тракия, като нарежда всички църкви и манастири да бъдат опожарени. Превзема Одрин и пленява 10-хилядния ромейски гарнизон там. А след това започва подготовка за делото на живота си, превземането на Константинопол. В разгара на подготовката обаче, на 13 април 814 г., хан Крум умира.
Иван Георгиев
