К ашкавал с черни и бели гъби трюфели и кисело мляко с розова вода се превърнаха в хита на тазгодишното 13-о издание на Националния събор на овцевъдите, който се проведе през уикенда на обширните поляни край Петропавловския манастир над Лясковец.
Лошото време и изсипалият се по време на откриването проливен дъжд не попречиха десетки хиляди гости от цялата страна да посетят единствения по рода си форум у нас.
Откриването на събора и тази година започна с кукери, които прогониха злите сили. След тях на сцената се качиха и „101 каба гайди“. Две малки момичета просълзиха голяма част от присъстващите с изпълнение на песента „Когато бях овчарче“.
Сила
„Искам да изразя задоволство, че за 13-и път събираме толкова много фермери и стотици хиляди посетители на едно място. Надявам се всички да засвидетелстват своето уважение към българските традиции и животновъдство. Много е важно днес българските земеделски производители да се сдружават, за да придобият пазарна сила, да бъдат устойчиви и да продължават да развиват своите стопанства. Вярвам, че ще направим нашето селско стопанство по-силно и устойчиво и по-надеждно“, каза в словото си при откриването Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, организатор на събора.
От името на земеделския министър Георги Тахов неговият заместник Стефан Бурджев увери всички животновъди, че държавната институция ще продължи да бъде коректен, отговорен и уважителен партньор. Той съобщи още, че в България имало четири огнища на шарка по овцете. Изрази увереността, че МЗХ ще намери най-добрия начин да компенсира животновъдите за загубите и щетите, които търпят заради наложената забрана за придвижване на стадата и животните им.
Продукти
В тазгодишното издание на събора отново участие взеха десетки родни производители. Сред тях преобладаваха животновъдите, които представиха много вкусни млечни и месни продукти. Наред с тях обаче своята продукция отново изложиха и колегите им от сектора на земеделието, както и майстори занаятчии. Най-голям беше интересът към натуралните и биологичночисти хранителни продукти на членовете на Българската аграрна камара.
Най-предпочитани от гостите, разбира се, бяха шатрите, под които се предлагаха десетки видове кашкавали, сирена, млека, меса и колбаси. Много от фермерите бяха решили да заложат на нестандартните вкусове и аромати. Освен кашкавала с трюфели имаше още и със сушени гъби, главно манатарки, със сушени домати и босилек, с дъхави горски подправки и билки, както и с градински – босилек, чубрица, мащерка. Фермери от град Левски пък изненадаха всички с уникалното си кисело мляко с розова вода. Предлаганите вкусни млечни и месни продукти бяха биволски, крави, овчи и кози. А цените, на които те се продаваха, бяха близки до тези в магазините.
Кисело мляко с розова вода представи за пръв на Събора на овцевъдите фермата „Иван Ечев“ от град Левски. Началото на животновъдството е положено от дядото Иван през миналия век с отглеждането на овце и биволи. Неговите внуци продължават традицията, като всяка година изкарват на пазара и нови продукти. Особено търсени са различните видове кашкавали. Най-скъпият сред тях е биволски кашкавал с бял трюфел – 100 лв./кг. Освен него ферма „Ечев“ предлага кашкавали с: подправки, твърди и мариновани сирена и лабне – крема сирене. В момента фермата разполага с около 200 животни. „Опитваме се да съчетаем традициите с чиста и пълноценна храна, подходяща грижа за животните и пълна прозрачност в отношенията между производител и клиент. В това е разковничето на успеха“, доверява Иван Ечев.
Мръвки
Освен тях гостите на събора можеха да опитат прясно изпечени мръвки, както и агнета, прасета сукалчета на чевермета, които се въртяха на поляните от рано сутринта. Един от баш чевермеджиите е Николай Луканов от Смолян. Споделя, че самият той се занимава с чевермета от 20 години. Този майсторлък обаче се предавал от поколения в родопския им род. „Още прадядо ми и прабаба ми са се занимавали с това. Може да се каже, че това е „бизнес“ от много поколения. Сега сме аз, брат ми и сина ми уча на този занаят, за да може да ни наследи. Много малко хора днес останахме да се занимаваме с това и за съжаление един ден чевермеджийството ще изчезне“, с болка и горчивина в гласа споделя Николай. Той доверява, че за доброто и вкусно агнешко чеверме животното трябва да е гледано и добре охранено, може да е на година, може и на малко повече, да тежи около 24-25 кг. От голямо значение за вкуса на чевермето са и дървата, които се използват. Те трябва да са здрави и да не са мокри, да пускат жар. Най-добре е да са букови, защото те придават хубав мирис на опушено на месото. „Някои казват, че печеното месо, което продаваме от чевермето, е много скъпо. Трябва да се знае обаче, че когато чевермето стане готово, при изпичането теглото на агнето пада горе-долу наполовина. Доста рандеман дава, като една голяма част от мазнината изчезва. Затова това месо става много здравословно и може да се яде и от хора с високо кръвно, няма да им навреди“, обяснява Никола Луканов, докато върти сръчно шиша с набучените на него агнета. Той върти само агнешки чевермета. На метри от него обаче други негови колеги са набучили на шиша малки прасенца, чиято зачервена хрупкава кожичка би изкушила и най-заклетия веган да протегне ръка към него. А на трето място пък въртят на чеверме добре охранени пилета бройлери. Цената на 100 грама печено месо от агнешко или свинско чеверме беше около 4-5 лв. За тези, за които тази цена бе висока, имаше мръвки на скара, като цената на кебапчето и кюфтето бяха около 2,50-3 лв.
Кулинари
И тази година специални гости бяха баба Дешка и Ути Бъчваров. Кулинарят Ути дойде с големия си казан, в който сготви 2000 порции курбан чорба. За нея в казана бяха изсипани мръвките от 5 прясно разфасовани агнета, по 100 връзки пресен магданоз и джоджен, общо 200 кг лук и моркови, както и много чесън и няколко пълни шепи черно пиперче за вкус и отваряне на апетита. А докато казанът вреше на огъня, Ути намери време да журира и състезание по майсторско обезкостяване на агнета. Другите състезания бяха по майсторско рязане на суджук и стрижба на овце. За пръв път през тази година нямаше турнири по ръчно и машинно доене на овце и конкурс за най-тежък коч.
Заради наложената европейска забрана за събиране на голяма количество животни дребен добитък на едно място тази година на събора нямаше разнообразие от представените на изложба овце и кози. Участниците бяха докарали около 20-ина овце и 2-3 кози. Тези животни след края на събора бяха откарани в кланица в Свищов и умъртвени. Малкото овце и кози бяха компенсирани от по-голямото количество едър рогат добитък: телета, крави и биволи. Освен тях бяха представени и овчарски кучета от стари български породи. В програмата на събора за пръв път бе включена и демонстрация как кучета от породата бордър коли пасат не само овце, но и патки.
Неизменна част от Събора на овцевъдите и тази година беше Националният фолклорен конкурс „Заблеяло ми агънце“. Най-малкият участник в него бе на 3, а най-възрастният – на 88 години. Гвоздеят на фолклорната програма бе концерт на Галена. През трите дни на събора за най-малките гости бяха организирани детски фермерски игри, конкурси и викторини с награди.
Предлагат ядлива
козметика от сливи
„Габровски шоколад“ и козметика от сини сливи предлагат производителите Ростислав Димитров и Янко Георгиев от търговищкото село Алваново. Двамата започнали през 2009 г. с орехови дървета, а две години по-късно разширили земеделското производство и със сливови дървета. Днес те разполагат със 100 дка орехи и 70 дка сливи. Отначало двамата съдружници смятали да берат и продават плодовете. „Когато разбрахме, че да продаваш слива на 40 ст., няма как да стане, решихме да се захванем и с преработката им. Слава Богу, че и двамата се занимаваме и с друга професия, че да можем да храним семействата си. Но когато производителят има подкрепа и от страна на държавата, нещата, смятам, ще оправят, оптимист съм“, казва Ростислав. Асортиментът от стоки, които те предлагат, е доста разнообразен. Наред със сушените сливи те правят още и пестил, известен и като „габровски шоколад“, пресовани барчета, нектар от ябълки и сливи, три вида сладко. Истинският техен хит обаче е козметиката от сини сливи, която включва биомасло от ядка на синя слива. „Нашите козметични продукти са без допълнително добавена вода и поради това те съдържат максимално висока концентрация на полезни базови и етерични масла. Освен това друг плюс на нашата козметика е и това, че тя е ядлива. И когато човек огладнее, може да си хапне от нея“, споделят с усмивка Ростислав и Янко.
Има и с карамелизирани орехи
Кашкавал със сушени манатарки, босилек и сушени домати са сред най-търсените и харесвани продукти на фермата на Петър Петров от габровското село Съботковци. Той споделя, че цял живот се занимава с животновъдство, а иначе семейството от 1993 г. отглежда крави. В момента животните са стотина, от тях над 40 са кравите. „Предлагаме месни и млечни продукти. От млечните интересни са кашкавал с черен трюфел, маслини каламата, натурален кашкавал, както и такъв с чубрица, с мащерка, с босилек и сушени домати. За любителите на сладкия вкус пък е кашкавалът с карамелизирани орехи. Най-търсен е кашкавалът със сушени горски манатарки, вкусът му е фантастичен. Цените на всички артикули са близки и не са много високи“, уверява фермерът Петър.
Уникален кози кашкавал с трюфел и горска манатарка предлага фермата „Бруков“ от село Ясеново, Казанлъшко. „От 20 години се занимаваме с животновъдство и много се гордеем с кашкавала и сиренето, които се приготвят от сина ни, който учи за технолог“, споделя Теменуга Иванова. Семейството отглежда кози от две породи: тогинбургска и бяла млечна българска порода. „Козите ни се отглеждат свободно и пасат на воля и това оказва силно влияние върху вкуса на продуктите ни“, убедени са от ферма „Бруков“.
Изненада със сирене
със сушени домати
Кисело мляко със сладко от боровинки и сирене със сушени домати са изненадата, която предлага на събора фермата на Бранимир Боянов от никополското село Въбел. В тази ферма се отглеждат около 1000 овце от породата плевенска черноглава, които са под селекция. Началото на фермата е поставено преди 20 години с 20 овце. „В наши дни да се прави бизнес с българска порода и да се полагат усилия да се запази българското, си е чист героизъм“, твърдят фермерите от Въбел. За изхранване на голямото стадо разполагат със свои пасища, но им се налага да използват и общински и държавни земи. Фуражът за стадото се добива от собствени ниви, където растенията не се третират с пестициди и др. вредни и опасни за човешкото здраве препарати, а за подхранването им се използва само оборска тор.
Иван Първанов
