В секи ден с уникални изображения НАСА открехва за целия свят по някоя и друга тайна на Космоса, което пък ни изправя пред още и още по-големи загадки. И отново стигаме до древната идея, че единственото, което знаем, е как нищо не знаем. Но учените се опитват да обяснят тайните една след друга. И в процеса по разкриването е цялата прелест на знанието, което достигаме с проби, грешки и от време на време с някой и друг успех.
Облачен свят
Облаците на Юпитер са снимани преди месец във висока резолюция от апарата на НАСА Juno (кръстен на Юнона, съпругата на бога). На планетата Юпитер магнитното поле е много различно, има няколко полюса, оплетени в сложна мрежа, по-гъста в северната полусфера. Измерванията сочат, че атмосферата на Юпитер показва структура доста под горната част на облачния слой - дори на стотици километри дълбочина. Това води до сложна система от гигантски облаци и буреносни вихрушки с размерите на континент.
СНИМКА: NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS
Кучета
И Луната, и Слънцето са заобиколени от ореол, издигайки се над Алпите. Ярките и понякога цветни петна в пресечните точки на ореолите са известни още като лунни или слънчеви кучета (и изобщо не е ясно защо са кръстени така). Снимките са направени в курорта Шамони-Монблан във Франция. Ледените кристали отразяват и пречупват светлината в ореоли, което създава мистична атмосфера.
СНИМКИ: Antonella Cicala
Короната
Магнитните бури навръх Нова година са предизвикали тази зрелищна експлозия над Киркюфел, Исландия. Този вид Северно сияние е известно още и като Короната на Аврора. Миналата година имаме рекордни през този век по количество магнитни бури, очаква се тази година това да продължи.
СНИМКА: Roi Levi
Модул
Апаратът „Чалънджър“ влиза в орбита около Луната през декември 1972 г. като част от мисията „Аполо 17“. Тази снимка е направена от командния модул. В апарата се вижда, при огромно увеличение, командирът на полета Джийн Сърнан, който наблюдава процеса през триъгълния прозорец. „Чалънджър“ е разбит умишлено в долината Таурус-Литроу, а командният модул е прилунен до останките.
СНИМКА: Apollo 17, NASA
Червени точки
Тези малки червени точки не са експеримент на японската художничка Яйои Кусама. Открити са едва преди година от телескопа „Джеймс Уеб“ и вече са изброени стотици. Тези точки никой не знае какво представляват, но има ожесточени спорове по въпроса – от свръхмасивни черни дупки в облаци от газ и прах, през образуване на звезди в млади почервенели от прах галактики и газови облаци, та чак до захранвани от тъмна материя обекти. Наблюдават се в далечния Космос, сега се издирват такива и близо до нас.
ИЗОБРАЖЕНИЯ: NASA, ESA, CSA, STScI, JWST; Dale Kocevski (Colby College).
Водопад
Спори се какво е създало мъглявината Herbig-Haro 222, известна като Водопад. Тя се намира в Големия молекулярен облак на съзвездие Орион и е на разстояние около 1500 светлинни години от нас. Хипотеза сочи, че вероятно космическият водопад се е образувал от чудовищен сблъсък, но вариантите какво и как се е ударило там са твърде много, за да бъде избран един.
ИЗОБРАЖЕНИЕ: Mike Selby
Съседката
Спираловидната галактика IC 342 е подобна по размер на нашата и е само на 10 милиона светлинни години разстояние в северното съзвездие Жираф. Тя обаче се забелязва много трудно през булото от звезди, газови и прахови облаци по равнината на Млечния път. Смята се, че IC 342 е повлияла на еволюцията на местната група галактики, в които е и Млечният път.
ИЗОБРАЖЕНИЕ: Gaetan Maxant
Кръстът на Айнщайн
Този обект е известен като Кръста на Айнщайн и изобразява гравитационна леща, предсказана от учения. Смята се, че е галактика не с едно, а с четири ядра. А на фона в центъра най-вероятно се вижда квазар от още по-далечния Космос. Понеже учените са объркани какво всъщност е на изображението, казват, че най-вероятно е намесена и тъмната материя. А за нея никой не знае какво е и дали я има, та може да оправдае всичко.
ИЗОБРАЖЕНИЕ: NSF, NOIRLab, AURA, WIYN
Революция
На 20 януари 2011 г. НАСА прави революция в космонавтиката с кораба NanoSail-D2. Той се задвижва от смятаното за фантастика слънчево платно, макар и само с площ от 10 кв. м. Всъщност още астрономът Кеплер преди 400 години е смятал, че можем да пътуваме в Космоса с кораби, чиито платна са задвижвани от слънчевия вятър. На снимката се виждат различни фази от преминаването на платното около Земята, заснети с малък телескоп.
ИЗОБРАЖЕНИЯ: Ralf Vandebergh
Дърво
Комета C/2025 A6 (Лемън - Lemmon) вече се отдалечава от Слънцето, но на 3 октомври 2025 г. бе снимана сполучливо да прелита над буково дърво в Словения. Лемън е типична комета, чиято опашка можеше да се наблюдава спокойно и с невъоръжено око от Земята. Докато нейната посестрима 3I/ATLAS, идваща от друга звездна система, все още предизвиква спорове дали е била извънземен кораб, дошъл да ни сканира и заминал си, или естествено образувание.
Георги П. Димитров
