Б ългарите са изпили 4 764 447 антибиотици с електронна рецепта. Данните са от 16 октомври 2023 г., откакто този тип лекарства може да се изписва с е-рецепта, до началото на декември 2024 година.
Статистиката, предоставена от „Информационно обслужване“ АД, показва, че до 31 март 2024 г. издадените електронни бели рецепти, в които има изписан антибиотик, са 1 425 315. До тази дата в България антибиотици можеха да се изписват и на хартиени рецепти. С въвеждане само и единствено на електронните рецепти за антибиотици, което влезе в сила на 1 април 2024 г., са издадени 3 339 132 е-рецепти, в които има изписан антибиотик.
С тази промяна здравните власти опитаха да намалят приема на антибиотици в България и да се спре безконтролното им купуване от аптеките без рецепта. Анализирахме документите с помощта на инструмента Pinpoint на Google.
Ръст
И докато ЕС цели спад на общото потребление на антибиотици с 20%, то у нас пандемията от коронавирус рязко вдига употребата на антимикробни препарати. За пет години е отчетен ръст от 27% в България. Същевременно приемът им в цяла Европа намалява по време на пандемията. Международно възприетата мерна единица за консумация на антибиотици в хуманната медицина са дефинираните дневни дози на 1000 жители на ден (ДДД). В България общата употреба на антибактериални средства е нараснала от 20,7 ДДД през 2019 г., нива почти идентични със средноевропейските, до 26,3 ДДД за 2023 г. В същото време потреблението за ЕС остава 20,09 ДДД.
Доклад на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията от 2023 г. показва, че потреблението на антибиотици все още остава твърде високо в няколко страни от Европа. През 2021 г. най-много антибиотици са приемали хората в Румъния, в Кипър, в България и Гърция. Това превръща тези четири страни в най-големите потребители на антибиотици в Европейското икономическо пространство. Най-ниските стойности на потребление в проучването пък са отчетени в Нидерландия и Австрия, където дефинираният дневен прием е между 8,8 и 8,3 ДДД на 1000 жители през 2021 г.
Неправилно
От 50 до 80% от антимикробните препарати у нас се използват, без да бъдат необходими или са приложени правилно. Това е констатирано в проекта на Националната програма за рационална употреба на антибиотици и надзор на антибиотичната резистентност (2017-2021 г.). Около 80% от лекарствата у нас се пият извън болницата. Това се случва предимно в детска възраст - при инфекции на горните дихателни пътища и на средното ухо, при риносинуити и фарингити. В България се приемат антибиотици при остри респираторни заболявания, инфекции на гастроинтестиналния тракт и други състояния, чиито причинители най-често са вируси, които не са чувствителни на антибиотици. Масова практика е да не се извършва антибиограма и антибактериалната терапия се провежда без уточняване на антибиотичната чувствителност и резистентност на причинителя, което също е предпоставка за бързото създаване и разпространение на лекарствена резистентност.
Супербактерии вземат най-много жертви у нас
Две супербактерии, станали устойчиви на антибиотици, вземат най-много жертви в България в сравнение със страните от цяла Европа. У нас има най-висока смъртност заради тотално резистентни на антибиотици бактерии E.coli и K.pneumoniae.
Средно 7,29 на 100 000 души у нас умират заради факта, че бактерията E.coli е резистентна на който и да е антибиотик, а 4,59 на 100 000 души губят живота си заради устойчива K.pneumoniae. Това показват данни от публикация в авторитетното научно списание The Lancet от 2022 г., където се разглежда проблемът с резистентните бактерии в цяла Европа. Микроорганизмите, които са станали нечувствителни към няколко или всички познати антибиотици, се определят като супербактерии, посочва Световната здравна организация.
В световен мащаб E.coli е патогенът, свързан с най-много смъртни случаи, дължащи се на антимикробна резистентност, съобщават от Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ЕCDC). Тази бактерия е един от най-честите причинители на инфекции на кръвта и на пикочните пътища, показват данните на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).
K.pneumoniae пък предизвиква уро- и респираторни инфекции, както и такива на кръвта. „Бактерията е причина за възникване на епидемични взривове в болниците, ако не се вземат подходящи мерки за превенция и контрол на инфекциите. Много малко са възможностите за лечение при пациенти, инфектирани с мултирезистентни K.pneumoniae, които имат допълнителна резистентност към aнтибиотиците от така наречената групата на карбапенемите“, съобщават от НЦЗПБ. Данните показват, че именно при резистентната на карбапенем K.pneumoniae в България има ръст от впечатляващите 246%.
Над 30 000 нашенци загубиха живота си
Над 30 000 нашенци са загубили живота си заради устойчиви на антибиотици бактерии. Приблизителна представа за това колко хора губят живота си у нас заради резистентни микроби дава Институтът за здравни показатели и оценка към университета в Оксфорд, който прави математически модели. По техни данни хиляди българи са починали заради бактерии, които са устойчиви на антибиотици. Справка показва, че за пет години - от 2017 г. до 2021 г., в България 7008 души са починали заради заразяване с тях, а смъртта на 30 224 българи се асоциира с резистентни бактерии, сочат изчисленията на Института за здравни показатели и оценка към университета.
На фона на нарастващата резистентност и данните за висока смъртност у нас липсва законова рамка, в съответствие с която да се регистрират и докладват смъртни случаи, които са асоциирани с инфекции от резистентни микроорганизми. Такива пациенти обикновено са лекувани от други съпътстващи заболявания и реалната причината за смъртта е трудно доказуема, обясняват от здравното министерство.
Без ефективни лекарства оставаме без трансплантации
„Без ефективни антибиотици бихме могли да се върнем в ерата преди антибиотиците и би било трудно, ако не и невъзможно, да се извършват безопасно трансплантации на органи, химиотерапия на рак, интензивни грижи или други медицински процедури. Бактериалните заболявания, които някога са били предотвратими, биха се разпространили и лечението на инфекциите вече не би било възможно“, пише на сайта си Националният център по заразни и паразитни болести. На фона на нарастващата устойчивост към бактериите България все още няма действаща Национална програма за антимикробна резистентност. Такава у нас се готви още от 2019 година, но още не е приета.
Милена Димитрова
