Н ай-честото оплакване на хората при посещение на очен лекар е намаленото зрение. Причините за това са много. Твърде често носената от пациента корекция е с очила или контактни лещи е неточно определена. По време на специализацията по очни болести упражнения и лекции как да се изписват очила няма, очните лекари се учат преди всичко с практиката. Понякога дори изработката на стъклата не е прецизна.
За най-честите очни проблеми, превенцията на социално значимите заболявания, късогледството и астигматизма разговарям с началника на очната клиника в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ доц. Борислав Кючуков. „Окото може да се сравни с фотоапарат, който има обектив, има и фотолента. Обективът е роговицата и лещата и ако там има рефрактивни аномалии, ние ги коригираме с очила, с контактни лещи или с лазерна корекция. Фотолентата на ретроапаратите или чипът на съвременните дигитални фотоапарати са ретината и зрителният нерв. Компютърът, който обработва информацията, е мозъчната кора. Виждаме с мозъка, а окото е периферен сензор, който доставя информацията до него“, описа той и коментира, че една тежка черепно-мозъчна травма в тилната част на черепа, свързана с увреда на зрителните центрове, ще доведе до корова слепота на пациента. „Мозъчната кора е увредена и затова пациентът не вижда, въпреки че очите като анатомия, физиология и оптика са здрави и със съразмерно пречупване на светлината“, обясни специалистът.
Синдром
Синдромът на сухото око е друг съществен проблем, който се дължи на продължителната работа с дигитални устройства и взирането в тях, но най-вече, защото „забравяме“ да мигаме колкото е необходимо, за да се „овлажняват“ очите. „Продължителната работа с компютърен монитор е свързана с т.нар. Синдром на сухото око. Обичайно човешките очи мигат 14-16 пъти в минута. Според световни изследвания счетоводители, геймъри и програмисти мигат по 4-6 пъти в минута, което е недостатъчно, за да се овлажняват очите и оттам идват оплакванията за парене, глождене, усещане за чуждо тяло. Смисълът на този мигателен акт е да разстила един много тънък слъзен филм върху окото. Той е много тънък, нормално дебел е 7-8 микрона, но ако има дефекти на филма и на определени места повърхността е суха, моментално качеството на зрението пада. Тогава пациентът не вижда ясно и той разтърква очите, за да овлажни очната повърхност“, описа офталмологът. В такива случаи освен да си наплискаме лицето, е разумно да използваме изкуствена сълза без консерванти. „Една капка действа 30-40 мин. и ако се спазва хигиена на работа с компютър, проблемът може да се преодолее. Специалистът каза, че „сухите очи“ могат да бъдат намалени, ако въздушната струя от климатика не духа във вас, защото това води до по-лесно изпарение на сълзите, които човек произвежда. „Вторият съвет е да гледаме монитора отгоре-надолу, а не да се взираме право в него или да го гледаме отдолу-нагоре. При вторите варианти очната цепка е по-широко отворена, т.е. очите ни са широко отворени и оттам има по-голяма контактна повърхност между въздуха и окото и по-бързо се изпарява влагата, която имаме в очите“, посочи той и добави, че трябва да си наложим да мигаме по-често.
При децата много често се срещат конюнктивити или блефароконюнктивити. „Те са свързани често със слънчева алергия или некоригирани диоптри. За съжаление в момента я няма онази система от времето на социализма, която караше всяко дете първолаче задължително да мине на очен преглед, където да се изследват зрението и рефракцията, т.е. да стане ясно дали това дете се нуждае от очила, без да се е оплакало или без родителите му да са го забелязали“, заяви той и подчерта, че синдромът на сухо око по принцип е типичен за по-възрастните, защото тогава намалява слъзната секреция и е свързана с многото работа пред монитори, а не важи толкова за малките.
Аларма
Очният лекар алармира, че заради честата употреба на смартфони се наблюдава епидемия от нарастващо късогледство при децата. „Счита се, че то е адаптационен феномен на съвременната цивилизация. За нас е все по-важно да виждаме добре на една ръка разстояние, да виждаме на бюрото, да виждаме монитора, да виждаме смартфона, телевизора. Докато далечното зрение в момента сякаш отстъпва“, каза той. Медикът подчерта, че късогледството не е безобиден проблем. „Очите, които имат късогледство, които имат минус 4, 5, 6 или повече диоптри, не са анатомично същите каквито са едни нормални, здрави съразмерни очи. В огромната си част късогледите очи са по-дълги от обичайното, което означава, че склерата, ретината и хориоидеята са по-тънки. При късогледите очи са значително по-чести ред заболявания, едно от които е отлепване на ретината“, заяви той и добави, че ако при здравите това се среща при 0,5% от населението, то при хората със средно и високо късогледство честотата нараства на 5%. Специалистът коментира, позовавайки се на проучвания, че децата, които играят навън поне 90 мин. на ден, могат да забавят нарастването на късогледството.
Офталмологът: Има два вида кривогледство
Има два вида кривогледство. Единият е свързан най-често с некоригирани диоптри в детска възраст. „Той се лекува оперативно“, заяви началникът на очната клиника в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ доц. Борислав Кючуков. По думите му възможностите за грижа за зрението се подобряват, но в същото време нараства късогледството, което предразполага към дивергентен страбизъм, при който очите се раздалечават.
Другият, който се появява в напреднала възраст, е паралитичният страбизъм, който се среща по-рядко и може да е белег за тумор в черепната кухина или инсулт. „Вследствие на него пациентът не може да отвежда окото навън или в някоя от останалите три погледни посоки, т.е. дясното око не може да погледне към дясното ухо или пък лявото да гледа наляво“, обясни той и уточни, че това кривогледство е обект на лечение от невролози или неврохирурзи.
Спешен кабинет работи 24/7
В столичната болница ИСУЛ се намира единствената очна клиника със спешен профил, която приема пациенти 24/7. Той обслужва хората от София и Западна България – от Видин до Петрич и Сандански. Това е единственото място, където денонощно са на разположение хирургични екипи, хирургични сестри, анестезиолози. „Когато приемем пациент с проникваща или перфоративна травма на окото, в рамките на няколко часа той може да бъде обработен и да влезе в операционната“, разказа офталмологът доц. Борислав Кючуков. Той обясни, че това струва много на болничното заведение и генерира загуби, и именно заради това частните специализирани очни болници не поддържат кабинети на 24-часов режим на работа. Доц. Кючуков коментира, че често спешността за пациентите и медицинския стандарт е различна и затова нерядко се налага хората да заплатят прегледа си. „Няма как един вирусен конюнктивит да доведе до намаляване на зрението и да бъде спешно състояние“, посочи той и уточни, че спешните диагнози според медицинския стандарт очни болести са 10-15 – изгаряния от киселини и основи, съдови инциденти на ретината и зрителния нерв, проникваща и перфоративна травма на очната ябълка, гнойни възпаления на роговицата и др.
Владимир Христовски
