П адането в банята е една от най-честите причини за травма на главата и гръбначния стълб както у нас, така и в Америка. За разлика от нас, там има статистика за това нещо и процентът не е никак малък. Това каза пред „Здраве с Телеграф“ неврохирургът от УМБАЛ „Св. Анна“ д-р Георги Красимиров. Той подчерта, че при възрастните хора този тип травми зачестяват. „Много често битовите травми – падане от стълба, падане от човешки ръст, може да доведе до тежко състояние, дори до летален изход“, каза той. Специалистът заяви, че травматизмът при населението като цяло се увеличава. Високоенергийните травми от катастрофи и височинни травми са една от най-честите причини, особено при млади хора, за смъртност сред населението по света. „Пътнотранспортните произшествия са едни от основните, но и височинните травми присъстват - падане от високо, на спортни събития, в басейни, при битови инциденти, дори при ремонти. Когато падне човек, той често контузва както главата си, така и останалата част на тялото, включително и гръбначния си стълб“, обясни носителят на европейска диплома за неврохирургия. Специалистът поясни, че освен черепно-мозъчните и гръбначно-мозъчните травми, както и травмата на периферните нерви, които се получават при падане, катастрофи и др.
Инциденти
Битовите травми са изключително важна част от пациентите, които пристигат при нас. „Много по-малко са тези, които падат с делтапланери или такива, които търсят адреналин с други летателни апарати“, посочи специалистът. По думите му при скок в басейн или море се получават специфични травми, като в тези случаи страда главата, както и най-вече шийният отдел на гръбначния стълб. „Натоварването и цялата тежест, заедно с инерцията от скока, се поема от прешлените на шийния отдел на гръбначния стълб, които често поддават“, каза той и добави, че хората, които практикуват високоадреналинови спортове, знаят, че винаги има опасност. В случая е важен професионализмът, подчертава медикът.
Лечение
Методите за лечение са различни, но основно са комбинация между лекарите реаниматори, анестезиолози и нас. Не всяка травма се лекува оперативно. Неврохирурзите преценяваме дали пациентът трябва да се оперира. В зависимост от тежестта на травмите, те са с доста висока смъртност и това е така не само у нас, а и в световен мащаб. „Колкото е по-висока енергията, причинила травмата, толкова шансовете за оцеляване намаляват. Всичко е строго индивидуално при всеки един пациент“, коментира той. По отношение на оцелелите след падане от 7-ия етаж или 20 м височина се касае за единични случаи. Специалистът коментира, че при повечето се налагат множество операции, които обаче не гарантират възстановяване на всички функции на тялото и почти винаги резултатът е временна или трайна инвалидизация на пациента. Той коментира, че от особено значение е механизмът на травмата – височината, дали се касае за свободно падане или например парашут, делтапланер, върху какво се приземяват. Д-р Красимиров подчерта, че се наблюдава ръст на пострадали при различни видове инциденти, които са обект на неврохирурзите, но не всички влизат в полезрението на медиите.
Възстановяване
Възстановяването след височинна травма много зависи от това колко бързо е пристигнал пациентът в болницата и в какво състояние е. „За съжаление медицината има своите лимити, които дори и с най-актуалните методи на лечение, на проследяване - било то в реанимация, било то оперативни техники, не могат да доведат до позитивни последици и пациентът може да загине или да бъде сериозно увреден или инвалидизиран. Няма статистика, дори в световен мащаб, която да показва каква е успеваемостта, тъй като тя много зависи от това в какво състояние е пациентът, каква е степента на щетите“, коментира той и добави, че също е важно дали и кои системи са пострадали при съответния инцидент.
Зелена светлина за парализираните
На Европейския конгрес по неврохирургия в София преди две седмици лектор от Швейцария представи метод, с който може да се възстанови частично движението при хора, които са парализирани след катастрофа. Всичко все още е в сферата на изпитванията и още не става дума за масовост. „Едно експериментално лечение е хубаво, но най-хубаво е, когато има възможността да се приложи масово“, коментира д-р Георги Красимиров, неврохирург в УМБАЛ „Св. Анна“. Той заяви, че има светлина в тунела по тази тема, но все още нещата са в начална фаза. „Неврохирургията се стреми да предотврати усложненията след травма и да дадем възможността нервната тъкан да се възстанови“, обясни той. Специалистът сподели, че възлагат надежди и на разработката „НеураЛинк” на американския предприемач Илон Мъск. Преди дни Мъск обяви, че ще използва чип, за да свърже човешкия мозък с компютър. За момента системата е тествана върху маймуна, която, по думите му, е управлявала компютър с мозъка си. Основният фокус на компанията е върху хора с увреждания, но американският милиардер си представя и „свръхчовешко познание”. Има и разработени стимулатори, които играят ролята на изкуствени неврони. Д-р Красимиров заяви, че те не са фантастика, а реалност, но и те са малко като честота и все още са във фаза на клинично изпитване. Той коментира, че в бъдеще изкуственият интелект би помогнал на неврохирурзите, но все още не може да замени човешката мисъл, движения, ръка, креативност и възможност за намиране на нестандартни решения, опит и функцията на неврохирурга. Дори и най-напредналите роботизирани методи на лечение все още са под прекия контрол на специалиста.
Владимир Христовски
