К огато се говори за Априлското въстание, всеки българин, наред с имената на Георги Бенковски, Волов, Каблешков и Петлешков, Боримечката и Кочо Чистеменски, знае и имената на Захари Стоянов - летописеца на въстанието. Значително по-малко българи обаче знаят, че последвалото няколко десетилетия след Освобождението Македонско освободително движение също има свой летописец. И това е Христо Силянов.
Панорама
Двата му тома, озаглавени „Освободителните борби на Македония”, заедно с останалите негови творби „Спомени от Странджа”, „Писма и изповеди на един четник” и изследванията му за войводите Марко Лерински и Васил Чекаларов създават една пълна панорама на Македонското освободително движение в края на ХIХ и първите три десетилетия на ХХ век с всичките му противоречия и конфликти, с вътрешните борби за надмощие и власт, върхове и спадове.
Христо Силянов (първият вляво) в компанията на приятели, сред които е и поетът Пейо Яворов.
Христо Иванов Силянов е роден на 24 май 1880 г., когато освобождението на една част от българските земи вече е факт, но когато националният идеал все още не е постигнат. Българската държава е разпокъсана безмилостно от дипломатите на Великите сили в името на идеята да не се допусне създаването на силна славянска и проруска държава на Балканския полуостров.
Блян
Обединението на останалите под османска власт български земи се превръща в бленувана мечта и идеал за българските политици и дипломати. И това особено важи за югозападните български земи, т.нар. област Македония, която по силата на несправедливия Берлински договор остава напълно под властта на султана.
Това поражда вътрешно революционно движение за освобождение, един от идеолозите на което е и роденият в Цариград Христо Силянов. Тъй като баща му умира, когато е още дете, Христо е отгледан от чичо си. Учи първо в османската столица, а след това в българските мъжки гимназии в Солун и в Битоля. Като ученик под влияние на учителя си в Битоля Даме Груев става член на новосъздадената Вътрешна македоно-одринска революционна организация и прегръща силно идеята за революционно освобождение на Македония. След завършване на образованието си е назначен за учител в Прилеп. Там в последните две години на ХIХ век той създава местни революционни комитети и е избран за член на окръжния революционен комитет.
Нелегалност
През 1902 г., за да не бъде заловен, е принуден да зареже даскалуването, минава в нелегалност и става четник при Марко Лерински. Там участва в тайните канали за пренос на оръжие от Гърция за Македония.
Силянов сред други войводи в планината.
На Солунския конгрес Силянов е един от противниците на идеята за провъзгласяване на въстание, тъй като смята, че народът все още не е подготвен за това и само ще бъде подложен на ненужно клане и изтребление. На конгреса на Петрова нива на 28 юни 1903 г. е избран за секретар на конгреса. Въпреки че е против вдигането на народа в този момент, Христо Силянов взема участие в Илинденско-Преображенското въстание.
Той е помощник на войводата Михаил Герджиков и взема участие в освобождаването на Василико и Ахтопол. А след разгрома на въстанието четата участва в охраняването на бежанците към Княжество България. В края на 1903 г. и самият той заминава за столицата София. Тук е един от инициаторите за създаването на първото българско журналистическо дружество. Завършва специалност „История“ в Софийския университет, а наред с това е и редактор в няколко вестника.
Войвода
През 1908 г. Христо Силянов е избран за член на Задграничното представителство на ВМОРО. Взема участие във войните за национално обединение. В Балканската е войвода на чета, действаща в Костурско. А през Междусъюзническата е в Сборната партизанска рота на Македоно-одринското опълчение. През Първата световна война Силянов застава на активни проруски позиции и е против ангажирането на България във войната на страната на Германия. Заради това през 2016 г. е арестуван и осъден на доживотен затвор по обвинение за подпомагане на опасна шпионска група, действаща в полза на Русия. Две години по-късно присъдата му е отменена и той е освободен.
Ръководството на Костурската обединена чета. Силянов е на първия ред, първият отдясно.
Разочарован от събитията, поведението на българското правителство и най-вече от все по-назряващите опасни вътрешни противоречия и братоубийствени конфликти в самата Вътрешна македоно-одринска организация, Христо Силянов се установява да живее в българската столица и се отдава изцяло на журналистическа и публицистична дейност.
Журналист
Избран е за председател на Съюза на софийските журналисти. Редактор е на списание „Сила“ и сътрудничи на още няколко периодични печатни издания. След преврата от 9 юни 1923 г. става член на Демократическия сговор.
Избиран е два пъти за народен представител в 21-то и 22-то обикновено народно събрание. На тази длъжност остава до юни 1931 г., когато Сговорът пада от власт. След политическата кариера до края на живота си е сред учредителите и подпредседател на Македонския научен институт.
Христо Силянов умира на 26 септември 1939 г. в София на 59-годишна възраст. На погребението му прочувствена реч държи писателят Димитър Талев.
Синът
Синът на Христо Силянов – Евгений, става известен български дипломат. През 1931 г. постъпва на работа в българското Министерство на външните работи. Секретар е на българската легация в Париж и на българското представителство към Обществото на народите в Женева. През 1940 г. участва в състава на българската делегация, осъществила преговорите по т.нар. Крайовска спогодба. През първата половина на 40-те години е главен секретар на българската легация в Берн. След идването на комунистите на власт Евгений Силянов е изпратен за ръководител на легацията ни в Париж. През 1947 г. е свален от длъжност, но отказва да се върне в България. Заради това му е отнето българското гражданство.
През следващите години синът на революционера Силянов е един от основателите и ръководителите на българската секция на Радио „Свободна Европа”. Дългогодишен журналист е в „Пари мач” и е член на международния ПЕН клуб в Париж.
Спомен
Що се отнася до бащата, революционера Христо Иванов Силянов, ето как го описва в книгата си „Българско, Костурско, Ксанти” литературният деец, писател и филолог от Македония Георги Константинов Бистрицки: „Христо Силянов от град Охрид, с висше образование. Поет и писател. Най-мъдрият съветник на Чакаларова при тежки народни бедствия. И той е останал жив, за да продължава да плете тъжни стихове за любимото му Костурско - за сърцето на западното българско царство на великия Самуил”. Всъщност тук писателят Бистрицки прави една малка грешка. Любимото на сърцето на Силянов е не само Костурко, а цяла Македония. Поробеното отечество, което той повече от всичко на света иска да види свободно от турско иго. И в името на което се нагърби с тежката и почти непосилна задача да се превърне в безстрастен летописец на македонските освободителни борби.
Позиция
Подобно на другия революционер летописец - Захари Стоянов, Силянов също неведнъж е обвиняван в пристрастност при описанията на събитията от македонското движение.
Но едва ли има човек, съвременник на тези събития, а още повече сам той участник в тях, който да не заема определена позиция. Да има симпатии и антипатии към своите колеги и съратници по идеали, които, колкото и да се опитва да прикрие, не успява. Но не ние сме хората, които имаме право да произнасяме също толкова субективни и тежки присъди към личностите от онова тежко и съдбоносно време и историческа епоха.
Иван Георгиев
