С тресиран човек на малка, запустяла, но въпреки това работеща английска гара, който се оглежда в паника. Той е убеден, че не е сам. Някъде в тъмнината го дебне призрачно присъствие. Но защо Англия? Това се е случвало и на други места...
Английската сметна палата провела специално изследване по повод на страховете на жителите от крайградските райони и нежеланието им да използват като пасажери малките гари. Антъни Смит от Съвета на железопътните пасажери твърди, че има учудващо много отговори, свързани с паранормалното. На гарата в Дърам например, в помещението за носачите, нееднократно са забелязвани призраците на човек и черно ловджийско куче. Казват, че привидението е на човек, който се е самоубил, като се е хвърлил под влака. Той е имал черно куче, което го е последвало и в призрачното му битие. Песът веднъж ухапал възрастен носач, по тялото на когото обаче не били открити никакви следи от зъби.
На една подобна гаричка в Мерипорт понякога нощем се чува детски плач. Градската легенда гласи, че тук навремето било извършено престъпление. Съпружеска двойка се се разхождала там с малкото си дете. Внезапно бащата превъртял, грабнал детето и го хвърлил на релсите пред пристигащия влак. За това престъпление той бил обесен.
На друга гара – в Манчестър, имало две самоубийства и множество други нещастни случаи. Затова на платформата често се чували стъпки на призраци.
Дядо
В средата на 80-те години на ХХ век железопътно привидение се появява в Есекс. Оттогава с него са се срещали стотици хора. Една от тях била Уинона Хърбърт, която пътувала с влака от Баркинг към Ъпминстър. Около 18 ч. вечерта, когато вече започвало да се стъмва, влакът забавил ход. Уинона, а също и други пасажери, седящи в купено, забелязали стоящ край пътя възрастен човек. Той бил на около 70 години, нисък на ръст, облечен в старомодно палто и гледал сърдито към влака. Когато го наближили, видели как вдига пред себе си зелен фенер, с който все едно дава „път свободен” на влака.
Парапсихолози се заинтригували от разказа на Уинона Хърбърт и се захванали със случая. Те достигнали до извода, че старецът с фенера не е привидение в традиционния смисъл на думата. По тяхно мнение в околностите на Есекс е вероятно да съществува „проход към миналото”, който от време на време да се отваря и да изпраща в настоящето стареца от викторианската железница.
Подобна история, но с трагичен край, се случила в Германия. Машинистът Петер Краузе, който обслужвал една и съща линия по германски железен път, водеща до неголяма станция, забелязал къща в далечината, от която всеки път, когато влакът наближавал, изскачал среброкос старец с жълт шал на врата, който вървял право по релсите. Всеки път, опасявайки се да не го сгази, Краузе спирал влака. Помощник-машинистът се учудвал много на тези ненадейни спирания, защото не виждал нито къщурката, нито човека, който излизал от нея.
В края на краищата Краузе потърсил лекарска помощ за халюцинациите си. След продължителни изследвания той не открил нищо тревожно у пациента, успокоил го и му препоръчал, ако виденията продължават, да поиска от началниците си да го пуснат по друг маршрут.
След половин година психиатърът бил повикан в полицията. В участъка той разбрал, че Петер Краузе е обвинен в предумишлено убийство, но отрича виновността си и в потвърждение на думите си иска психиатърът да бъде повикан като свидетел.
Ето какво разказал помощник-машинистът, който работил в този злополучен ден с Краузе: „Беше около шест сутринта. Доближавахме гарата, когато видях как един старец с жълто шалче излезе от къщата и тръгна да пресича релсите. Петер не реагира, а продължи да кара влака. Аз му изкрещях да спре, но той стоеше с каменно изражение и ме попита: „Какво има?”. Посочих му стареца, а той изсумтя: „А-ха!”. След което каза, че гази стареца от доста време, но той така и не ще да умре.
Когато влакът най-накрая спрял, помощник-машинистът се втурнал назад и видял на релсите окървавеното тяло. Главата била отделена от туловището и го гледала с широко отворени очи.
Показанията на психиатъра били взети под внимание и в резултат на тях машинистът бил признат за луд и изпратен на лечение в специализирана клиника.
Приспивна песен
Немалко призраци се срещат и в самите влакове. Полковник Евърт пътувал към Лондон. Той бил сам в купето, така че врътнал отвътре ключа и потънал в дрямка. Събудил се, след като почувствал нещо необичайно. Насреща си видял жена с покрито с черен воал лице. Тя седяла с втренчен поглед и все едно прикрепяла с ръце нещо на коленете си. Но там нямало нищо!
Полковник Евърт се опитал да заприказва жената, но тя не му отговорила. По някое време започнала да припява нещо като приспивна песен. Влакът внезапно набил спирачка и върху главата на полковника се стоварил тежкият му куфар. От удара той изгубил съзнание. Когато се свестил, от жената нямало и следа. А купето било все така заключено. Евърт се опитал да потърси обяснение от кондуктора как дамата с воала е проникнала в затвореното купе. Кондукторът отначало увъртал, но после признал, че това е дежурно привидение по линията и много пътници са се срещали очи в очи с него.
Легендата гласяла, че преди 30 години въпросната млада жена пътувала с годеника си в същия влак. Докато тренът пътувал, мъжът подал твърде много главата си от прозореца на купето, без да съобрази, че насреща има електропровод. Когато влакът пристигнал в Лондон, открили жената в купето. Тя била в транс. На коленете си държала обезглавеното тяло на своя любим и му пеела приспивна песен. Разсъдъкът й така и не се върнал. След няколко месеца тя умряла, но привидението й продължавало да следва маршрута.
Още една легенда разказва за призрак в Източния експрес. През 1923 г. в едно от купетата на влака се самоубил мъж, който работел в диамантена компания в Амстердам и изчезнал, като откраднал оттам огромно количество скъпоценни камъни. Докато пътувал във влака, осмислил, че не може вечно да бяга и да се крие и че рано или късно ще го арестуват. Малко след като напуснал гарата във Вюрцбург той се гръмнал в главата.
След известно време в същото купе пътувал парапсихологът Гари Прайс. Около Вюрцбург той чул пистолетен изстрел. Куршумът изсвистял край ухото му. Видението било толкова истинско, че Гари скочил да търси дупката. Впоследствие разбрал, че това е редовен номер. Много пътници отправяли аналогични жалби за призрака, който се самоубивал отново и отново.
Невидими пакостници
Не всички жп призраци са тихи и кротки. В Бавария призрак на изнасилена и убита девойка си отмъщава на пътниците от мъжки пол. Незнайно как, тя ги подтиква да се хвърлят от влака в движение. Това се случва на едно и също място – недалече от Дегендорф, там където железният път преминава през тунел. За 32 години призрачката е станала виновничка за гибелта на 19 човека.
А в Индонезия призрак отвлякъл суперсъвременен влак. В един прекрасен ден тренът, който стоял в пусто депо, внезапно потеглил и постепенно достигнал скорост от 65 км/ч, движейки се в посока Джакарта. Първото, което си помислили железничарите, било, че това е бандитско нападение. Един от мъжете, които станали неволни свидетели на потеглянето, се втурнал след влака и се опитал да се метне в движение в кабината на машиниста. За негова безкрайна почуда вратата била затворена, въпреки че в депото никой не я бил пипал. След около 45 км влакът спрял също толкова внезапно, колкото и потеглил. Вратата на кабината на машиниста била разрязана с електрожен. Вътре нямало никой. Естествено необичайният инцидент дал сюжет за модерна градска легенда.
Кристи Петрова
